Решение № 10580 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2018 г.

Решение № 10580 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), гр. София, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение № 376/15.06.2018 г. по адм. дело № 873/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е отменена по жалба на Щ. Тахов Заповед № 03-РД/3553 от 27.09.2017 година. В касационната жалба са релевирани доводи за противоречие на постановеното решение с материалния закон и със събраните по делото доказателства, предвид което моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се реши делото по същество, като се потвърди административния акт в тази му част, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай на евентуалност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено. Ответникът Щ. Тахов от [населено място], в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба като прави искане същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди изцяло обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС процесуалният представител адв. Стойков оспорва жалбата и отново моли решението да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя Списък. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество счита същата за основателна и че са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК, 14 - дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на датата 27.06.2018 г. видно от приложената по делото "разписка", подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваната пред настоящия съдебен състав част от решение № 376/15.06.2018 г. по адм. дело № 873/2017 г., в производство по реда на Глава десета от АПК, във връзка с чл. 42, ал. 1 предложение последно от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материалните активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г.), Административен съд – Пазарджик, ІІ състав: ОТМЕНЯ Заповед № ОЗ-РД/3553 от 27.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", София в частта й, с която по Заявление за подпомагане на Щ. Тахов от 11.11.2016 г., УРН на кандидата 512080, УИН 13.09.1116/90709, ИД на проекта 13/04/1/0.0.0103 е отказано финансиране за следните разходи по проектното предложение: - разходи за обновяване на сграда за нуждите на стопанството и подобряване на енергийната ефективност в УПИ I, кв. 28, по устройствения план на [населено място] – сграда за нуждите на стопанството битова част на обща стойност по проекта в размер на 44226, 06 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 7509, 43 лв.; - разходи за обект "Преустройство и реконструкция на съществуващо хале в склад за съхранение на собствена земеделска продукция (яйца). Обновяване на сграда за нуждите на стопанството и подобряване на енергийната му ефективност в УПИ VIII, кв. 28, по устройствения план на [населено място] – Склад за яйца", на обща стойност по проекта в размер на 328334, 09 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 134642, 39 лв.; - разходи за Бизнес план на обща стойност по проекта в размер на 22500, 00 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 6957, 63 лева. За да постанови този резултат в тази част, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, след като е установил фактите по делото е приел, че Заповед № ОЗ-РД/3553 от 27.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не съдържа съображения относно фактите, които административният орган е счел за установени по преписката, какво е прието по характеристиката на всяка една от сградите и естеството на строително монтажните работи по отношение на които се иска финансово подпомагане, какви са критериите, съобразно които са определени съответните разходи, които не са приети за финансиране. Въз основа на което е съобразена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, че когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. на ОС на съдиите. А Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта. В случая съдът е приел, че като такъв съпътстващ акт, в който се съдържат критериите, въз основа на които е постановен оспорения административен акт, е заявена Заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Но административният съд е установил, че тази заповед не е посочена изрично нито в обстоятелствената или диспозитивната част на процесния акт, нито пък в някакъв друг акт, становище или в съпроводителното Писмо вх. № 4958 от 23.11.2017 г., с което жалбата и преписката са изпратени от административния орган в съда. Също така е посочил, че въпросната Заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016 г. е била представена едва в съдебно заседание на 22.04.2018 г., като не се заявени каквито и да е съображения какви са конкретно приетите за установени от администрацията факти и данни по заявлението на Тахов, по какъв точно начин и въз основа на кои точно от всички определени в Заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016 г. референтни цени са определени конкретните размери на всеки един от разходите, за които е отказано финансиране. Предвид изложеното административният съд е достигнал до извода, че мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса, както и че е недопустимо съдът едва в хода на съдебното производство да формира предположения какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са основани. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания и съответните изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяването на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че индивидуалния административен акт в обжалвана част е достатъчно мотивиран като са посочени необходимите факти и обстоятелства, от който да стане ясна волята на административния орган, включително релевантната фактическа обстановка, мотиви и правни основания, послужили за издаването му, е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма относими и адекватни констатации по отношение на основанието за отказ. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви и че не са изложени фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. С оглед направеното в заповедта позоваване, отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15 във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014 и чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 година. Както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите към оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Безспорно е, че според Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтните разходи са определени. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, същите са представени едва в съдебното производство пред административния съд, но мотивите не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта. За прецизност следва да се посочи, че изложените в касационната жалба съображения също не следва да се ценят от касационната инстанция като мотиви на отказа. Излагането на същите пред касационната инстанция представлява въвеждане на нови факти пред ВАС а съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил. С оглед горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно и доказано, предвид данните в представените на л. 33 и 34 от делото пълномощни, разписка за получената сума - л. 36 и списък с разноски - л. 35, установяващи действително плащане на договореното в размер на 2000 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази направеното в касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора го намира за основателно. С оглед чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,