Решение № 72 от 11.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 19/2009 г.

Решение № 72 от 11.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 19/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производство е образувано по жалби на подсъдимите Й. Ч. и И. И. от гр. Б. срещу решение № 432/08 г. от 3.11.2008 г., постановено по ВНОХД № 623/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 556/11.04.2008 г. по НОХД № 503/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. В. И двете жалби са с касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 5 НПК - явна несправедливост на наложеното им наказание. С цитираната присъда, постановена по реда на гл. ХХVII НПК, двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 28.10.2001 г. в с. А., обл. Враца, са отвлекли и противозаконно са лишили от свобода И. Г. на 16 г., поради което и на осн. чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 /редакция ВД бр. 50/95 г./, вр. 55, ал. 1, т. 1 НК са осъдени на по една година лишаване от свобода. Двамата са признати за виновни и в това, че на същата дата в с. Т., обл. Враца са се съвкупили с И. Г. на 16 години, като са я принудили към това със сила, поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са осъдени на по две години лишаване от свобода. След съответно групиране на осн. чл. 25, ал. 1, вр. 23, ал. 1 НК на посочените наказания и наказанието по НОХД № 319/2005 г. на РС - гр. Б. на Ч. е наложено общо наказание от три години лишавате от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим с приспадане на изтърпяното на осн. чл. 25, ал. 2 НК. По същите правила за групиране на наказанията на И. е определено общо такова от две години лишаване от свобода по обсъжданата присъда и присъдите по НОХД № 174/2005 г. и НОХД № 199/2005 г. по описа на РС - гр. Б., изпълнението на което е отложено за срок от пет години на осн. чл. 66, ал. 1 НК. С присъдата съдът се е произнесъл по гражданския иск и разноските по делото. С решението си въззивната инстанция е отменила приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на И. Потвърдила е присъдата в останалата й част. И с двете жалби се акцентира на целите на наказанието по чл. 36 НК и възможността да се постигнат с приложение на института на условното осъждане. Изтъкват се доводи във връзка с: младата възраст на подсъдимите, процесуалното и извънпроцесуално поведение, трудовата им ангажираност и семейно положение, продължителността на наказателното производство. Иска се, да се измени решението, като се отложи изпълнението на наложените им наказания лишаване от свобода на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 3 НПК. Подсъдимите и техните защитници не се явяват в съдебното заседание пред ВКС редовна призовани. Не са постъпили и писмени допълнения към жалбите. Такова е и процесуалното поведение и на гражданската ищца И. Г. и нейния п. С. Прокурорът пледира в подкрепа на справедливостта на наказанията и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид материалите по делото, сочените в жалбите доводи, становището на представителя на ВКП и съобрази закона, намира жалбите за неоснователни. Съгласно приетите и доказани фактически обстоятелства съдебните инстанции са приложили правилно закона, като при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от рода на визираните по чл. 348, ал. 3 НПК. С оглед осъществените от подсъдимите две престъпления при условията на реална съвкупност, извършеното групиране на наказанията по настоящото дело и НОХД № 319/05 г. на РС - гр. Б. по отношение на Ч. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по НОХД № 174/2005 г. и № 199/2005 г. на РС - Бяла Слатина по отношение на И. за извършени престъпления по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК, проявената бруталност при отвличането на жертвата, противозаконното й лишаване от свобода и последващото й изнасилване от двамата с тежки психически последици за Г., Софийският апелативен съд е взел законосъобразното решение, че и двамата са с изградени престъпни навици и целите на наказанието по чл. 36 НК не биха се постигнали при условно осъждане. От друга с. младата им възраст, трудовата ангажираност и семейно положение са отчетени при индивидуализацията на наказанията, а продължителността на процеса не оказва влияние с оглед момента на групиране на наказанията. Процесуалното им поведение е изиграло ролята на законова предпоставка за приложението на чл. 55 НК. При тези съображения отказът да се приложи условното осъждане не е довел да явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,