Решение № 1956 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2011 г.

ВАСПетчленен състав09.02.2012 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Министерски съвет на РБ и министъра на регионално развитие и благоустройството за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 12874 от 02.11.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 5877/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1956 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 12874 от 02.11.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 5877/2010 г. Искането за отмяна е подадено от Министерски съвет на РБ и от министъра на регионално развитие и благоустройството и с него са релевирани доводи за наличие на отменителното основание, предвидено в чл. 239, т. 1 от АПК. С искането за отмяна са представени писмени доказателства. Ответникът - Красимир Димитров Беев, с представени по делото писмени становища, излага доводи за недопустимост на искането, поради просрочие и алтернативно за неоснователност. С оглед на изложените съображения ответника прави искане за оставяне без разглеждане на искането и алтернативно за отхвърлянето му като неоснователно. Заинтересованите страни - министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуални представители, излагат доводи за основателност на искането за отмяна. Настоящият състав приема, че разглеждането на искането за отмяна е подадено в преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането му е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение № 12874 от 02.11.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 5877:2010 г. е изменил решение № 172 на Министерския съвет на Република България от 26 март 2010 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г.). за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", пътен възел "Младост", в частта относно определеното парично обезщетение за отчуждената част от 2529 кв. м от поземлен имот № 2064, находящ се в гр. София, район "Студентски" - целият с площ 5169 кв. м, който е идентичен с поземлен имот № 008019 в землището на кв. "Симеоново", м. "Аджаманица", като е увеличил размера на дължимото обезщетение от 540 713 лв. на 1 085 320,30 лв. (един милион осемдесет и пет хиляди триста и двадесет лева и тридесет стотинки) лева. Решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от датата на постановяването му. С искането е релевирано като основание за отмяна на влязлото в сила решение, предвиденото в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Като ново обстоятелство от съществено значение за правния спор е посочен факта, че преди издаване на оспореното решение, отчуждения имот е прехвърлен, поради което към момента на оспорване жалбоподателят не е имал правен интерес и разглеждането на жалбата, подадена от Красимир Димитров Беев е било недопустимо. Към искането за отмяна са приложени писмени доказателства. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Новите обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение, значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо по причини извън процесуалната активност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представения нотариален акт, обективиращ извършената прехвърлителна сделка, няма характер на ново писмено доказателство, което да е от съществено значение за решаване на правния спор. Нотариален акт № 66, т. III, рег. № 14542, нот. д. № 397/2009 г., с който се удостоверява, че Красимир Беев е дарил на майка си Цонка Беева, недвижимия имот, предмет на отчуждаване е приложен по адм. д. № 5877/2010 г. - л. 122 от делото. Освен, че е бил известен на страните при разрешаване на правния спор, този факт е бил удостоверен с представяне на писмено доказателство, което се прилага и към искането за отмяна. Поради тези доводи, настоящият състав счете, че представените писмени доказателства не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия