Решение № 6862 от 7.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Райнов, подадена чрез адвокат Янков и адвокат Златарова, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение 235/ 06.07.2021г. по адм. дело 361/ 2020 г. на Административен съд- Добрич (АС Добрич), с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед РД-04-145/ 13.04.2020 г. на Кмета на Община Шабла, като неоснователна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател поддържа, че заповедта на кмета е издадена при съществено нарушение на административно- производствените правила, както и че релевантните, обективно съществуващи обстоятелства, не са били съобразени от административния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и на процесната заповед. Претендира да се присъдят сторените разноски. В Молба постъпила на 17.03.2022г. от адвокат Янков, пълномощник на касатора, се изразяват аргументи за отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски. Ответникът- Кмет на община Шабла не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Излага доводи, че заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон и е нищожна. Моли да се отмени съдебното решение. Върховният административен съд- Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С Определение 5389 от 27.04. 2021 г. по адм. дело 3475 от 2021 г. ВАС е посочил, че заповедта на кмета, като лице осъществяващо публични функции има властнически характер на административен акт, като въвежда забрана относима до жалбоподателя. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото пред адм. съд е било образувано по жалба на Д. Райнов, срещу Заповед РД-04-145/ 13.04.2020 г. на кмета на Община Шабла. Със заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, Кметът на Община Шабла е забранил, считано от 13.04.2020 г. поставяне на съоръжения за изтегляне на рибарски лодки на територията на СО Кария в ПИ 8317.505.55, ПИ 83017.505.15, ПИ 83017.505.14 и ПИ 83017.505.452 /лодкостоянка/. Мотивите за издаване на обжалваната заповед са били свързани с открита процедура за проектиране на обект: Изработване на инвестиционен проект за обект: Изграждане на специализиран пристанищен обект за обслужване на риболовни дейности Място за временно укритие на риболовните кораби /покрита лодкостоянка/ в горепосочените имоти, СО Кария, общ. Шабла. Към преписката са представени актове за частна общинска собственост, от които е видно, че процесните четири поземлени имота са собственост на Община Шабла. По делото е представен и Констативен протокол от 23.07.2020 г., от който се установява, че от комисия в състав от служители на община Шабла е извършена проверка и е установено, че в ПИ с идент. 83017.505.55 се намира съоръжение, което е монтирано в имота и представлява скара от две метални тръби с дължина 13,60 метра, на които са заварени четири броя напречни тръби с размери 0,92 метра, като същата е поставена на тръбни стойки, застопорени в пясъка. Прието било, че съоръжението е поставяем обект, за който няма издадено разрешение, поради което и е нарушен чл.56, ал.2 от ЗУТ и Заповед РД-04-145/13.04.2020 г. на кмета на община Шабла. Установено е, че собственик на съоръжението е Д. Райнов. Решаващият съд е намерил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта. Същата била мотивирана, като видно от обстоятелствената й част, в нея е описано, поради каква причина се налагало постановяване на забраната. Съдът е намерил, че всички изложени в жалбата твърдения се отнасят за едно евентуално производство по чл.56 от ЗУТ, поради което и в това производство не следва и да бъдат коментирани. Обосновал е извода, че обжалваната заповед на Кмета на Община Шабла е валидна, материално и процесуално законосъобразна, а подадената срещу нея жалба- неоснователна. Решението на Административен съд- Добрич е ПРАВИЛНО. Не се открива твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебния акт. Адм. съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Изложението в съдебното решение е точно, изчерпателно и недвусмислено. Кореспондира на диспозитива на съдебния акт. Неоснователни са твърденията на представителя на ВАП за липсата на компетентност на кмета на общината. Изпълнителният орган на местната власт притежава обща компетентност и широки адм. правомощия по въпросите на местното самоуправление на съответната община. Още повече, че в случая се отнася до управлението и използването на имоти общинска собственост. Към момента на проведеното адм. производство кметът на общината е компетентният адм. орган по смисъла на чл.23, ал.1 АПК и чл.44 ЗМСМА. Съобразно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА същият може да издава заповеди в изпълнение на своите правомощия. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на МВР. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМВР, дейността по опазването на обществения ред се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им. От посочените разпоредби следва, че писмените заповеди на кмета на общината, с които той осигурява спазването на обществения ред на територията на общината следва да бъдат съобразени и от полицейските органи, което обаче не означава, че заповедите не могат да имат други адресати. Не е налице и сочената от касационния жалбоподател неправилност на постановеното решение, поради противоречие с материалния закон. В случая се цели превенция на обществения ред, а правомощията на кмета на община по чл. 44, ал. 1, ал. 4 от ЗМСМА са безспорни. Определението за обществен ред се съдържа в Решение 7/1996 г. по к. д. 1/ 1996 г. на Конституционния съд, според което това е "установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права". Нарушаването на обществения ред има различни проявления и може да засяга редица обществени отношения. При съответната реакция на правоохранителните органи се стига до последици за преустановяване на нарушението. В случая със заповедта се цели правоохранителна реакция. Охранява се общинската собственост, както и естетичния вид и чистота на общинските имоти, каквито норми се съдържат в Наредба 1 от 1.03.2016 г. за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и собствеността на територията на Община Каварна. При разрешаване на основния въпрос по същество- налице ли е материалноправното основание за издаване на заповед, адм. съд е достигнал до правилни и обосновани изводи. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на АС Добрич, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение