Решение № 9898 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 431/2017 г.

Решение № 9898 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 431/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионален отдел "НСК"- град П. при РДНСК - Южен централен район, срещу решение № 665/28.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 758/2016 г., с което е отменена издадената от него заповед № ДК-19-Пз-3/19.08.2016 г., като незаконосъобразна. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и жалбата на "М. М. И." ЕАД, бъде отхвърлена, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. П. А., по изложените в нея съображения. Ответната страна - "М. М. И." ЕАД, се представлява от юрк. И. Н., който оспорва жалбата, настоява решението като правилно, да бъде оставено в сила по съображенията, изложени в писмения отговор. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил издадената, на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ заповед, с която е забранено ползването на обект: "трафопост" - строеж от III-та категория, находящ се в УПИ IV-7048 за "спортно-тренировъчен комплекс", кв. 3444 по плана на гр. В., собственост на "Пролинк" ООД, гр. В., изграден без изискващите се строителни книжа, безспорно незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, без да е въведен в експлоатация. За да постанови този правен резултат, съдът е отчел: - по делото не се спори, че процесният обект е построен при липса на строителни книжа и се ползва без да е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред. Но са налице други две спорни обстоятелства, установяването на които би оказало влияние върху законността на заповедта - дали строежът е търпим и дали именно жалбоподателят е негов собственик. Крайният си извод за незаконосъобразност на акта, съдът е направил с мотивите, че след като, видно от съдържанието на заповедта, в нея липсват каквито и да било констатации относно търпимостта (не е изследвана годината на построяването и допустимостта му по правилата и нормативите, действали по време на изграждането му), както и това, че трафопостът е изграден в имот, собственост на "Пролинк" ООД, гр. В. (управителят на който е сигнализирал органите на строителния контрол за премахването му), а данни за отстъпено право на строеж не са налице, то по силото на приращението, именно това дружество следва да се счита за негов собственик. Посочено е още, че дори да се приеме, че обектът е изграден преди 1987 г., както се твърди, за да се установи дали той съответства на ПУП, одобрен 2004 г. и отредил терена за спортно-тренировъчен комплекс, са необходими специални знания - ответникът не е ангажирал доказателства за годината на изграждане и за преди действащите планове, което е пречка съдът да извърши преценката за допустимост на строежа. Решението е неправилно, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата. Законността или незаконността на строежа, не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Основание за издаване на процесната заповед за забрана ползването е липсата на въвеждане в експлоатация на строежа и издадено удостоверение по чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, в случаите, когато се изисква такова, а не неговата законност. Приемането и въвеждането в експлоатация е въведено като изискване с цел проверка на обектите, с оглед сигурност и безопастност при експлоатацията и ползването им, а тези цели са неотносими към въпроса чия собственост са и дали са законно изградени те. Последното е в провомощията и в рамките на оперативната самостоятелност на оправомощения орган и както е видно от съдържанието на процесната заповед, е задвижена процедура за проверка досежно законността на строежа. В нея именно следва да се изясняват въпросите за търпимостта и подлежи ли на премахване и от кого процесният обект. В производство като настоящето, следва да се обсъди вида на строежа и с оглед това, да се направи преценката дали същият подлежи на въвеждане в експлоатация и използва ли се по предназначение. За тази проверка е достатъчен фактът, че от 31.12.2006 г., трафопостът е заведен в капитала на ответника по касация, доказано с приложения счетоводен баланс и което той сам посочва в писмото си от 05.08.2016 г., това е станало след придобиването на дружествени дялове на ДССД "О.-М.-изток", сочи се и нот. акт от 21.12.2006 г., неприобщен по делото. Именно затова и кореспонденцията от 2012 г. с ЕVN, за изкупуването на КТП "М." (въпросният енергиен обект) или заместващ ТП, съобразно условията на § 4, ал. 5 ПЗР на ЗЕ, се води не със собственика на земята, а с "ММИ" ЕАД. Затова, след като с оглед вида, характера и предназначението на обсъждания строеж, III-та категория, по отношение на него са налице задълженията за приемане и въвеждане в експлоатация, а това не е извършено, по което не се и спори, заповедта, въвела нарушение по чл. 178 ЗУТ, се явява законосъобразна и неправилно е била отменена. По искането за разноски, настоящия състав намира, че такива с оглед изхода на спора, се дължат на касационния жалбоподател под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в размер на установените след изменението на чл. 78 ГПК с ДВ бр. № 8/2017 г. - 200 лв., своевременно претендирани с жалбата пред ВАС и 600 лв. - поискани от АС-П. в с. з. на 26.10.2016 г., проведено с участието на юрк. Георгиева и с писмената й защита, определени съобразно минимума, предвиден за дела по ЗУТ, преди изменението. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,