Решение № 7106 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2009 г.

Решение № 7106 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 28 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община П. против решение № 721 от 7.11.2008 г. по адм. дело № 447/2008 година на Плевенския административен съд. С него е обявен за нищожен отказ на кмета на община П., обективиран в писмо изх. № УС-94Т-239-1 от 11.02.2008 година да се извърши оценка на земеделски имот № 757.296 с площ от 488 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на местността "П." в землището на същия град. С решението преписката е изпратена по компетентност на общински съвет - П. за определяне на оценка. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотът е общинска собственост съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този смисъл не се прилагат правилата на чл. 19, ал. 4 от същия закон, които касаят остатъчна земеделска земя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Т. С. Р. против мълчалив отказ на кмета на община П. да извърши оценка на земеделски имот № 757.296 с площ от 488 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на местността "П.". Възразила е, че е ползвател с надлежно признато право на ползване с влязла в сила заповед на кмета. Трансформацията не е довършена, поради пропуснат срок за оценка и заплащане и влязъл в сила отказ на това основание. Позовала се е на разпоредбата на пар. 29 ЗИДЗСПЗЗ, обнародван ДВ, бр. 13/2007 година, която отново предоставя възможност за ползватели на земеделски земи, общинска собственост да поискат оценяването им. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че по молбата й с входящ номер ОУС-94Т-239-1 от 29.01.2008 година е постановен изричен отказ изх. № ОУС-94Т-239-1 от 11.02.2008 година. Мотивите в него са, че се касае за земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, която в продължение на пет години от влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ не може да бъде предмет на разпоредителни сделки. Отказът не е съобщен на заявителката. Поради това съдът е приел, че подадената жалба е процесуално допустима и е осъществил съдебен контрол върху изричния отказ. При това е установено, че жалбоподателката е ползвател с признато със заповед № РД 15-2344 от 4.10.1999 година на кмета на община П. право да придобие собствеността на основание пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ до 1000 кв. м. върху имот № 54, парцел 296. По влезлия в сила план на новообразуваните имоти на тази местност, одобрен със заповед на областния управител от 13.01.2004 година имотът е отразен под номер 296 с площ от 488 кв. м., застроен с паянтова вила от 7.52 кв. м. За собственик е вписана жалбоподателката на базата на заповедта от 1999 година. Впоследствие саморъчно е вписано в графата "Собственик" - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, без дата и подпис на длъжностно лице. През 2004 година е налице влязъл в сила отказ на искането й по реда на пар. 31 ПМС 234/1999 година за оценка, поради предявяване на искането след изтичане на предвидения тримесечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. При тези данни по делото, съдът е приел, че настоящото искане от 29.01.2008 година за оценка попада в приложното поле на пар. 29 ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13/2007 година и е анализирал наличието на предпоставките, уредени в него, за оценка на имота. В тази връзка е съобразил, че жалбоподателката е ползвател с надлежно признато право да придобие собствеността върху имота на основание пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. На второ място е спазила срока уреден в преходната правна разпоредба, който е едногодишен от влизане в сила на закона - 13.02.2007 година. Подадената молба от 29.01.2008 година се вмества в този срок. На трето място е изложил мотиви, че земята е общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Собствеността произтича директно от правната норма, поради което не е необходимо съставяне на акт за частна общинска собственост. При установеното наличие на трите предпоставки, посочени в разпоредбата на пар. 29 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, съдът е приел, че искането попада в хипотезата на разпоредбата. На следващо място е счел, че с препращането към чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, законодателят е определил и компетентния орган, който да се произнесе по искането. Такъв е не кметът на общината, а общинският съвет. Въз основава на това е извел правен извод за липса на материална компетентност на кмета да разгледа молбата за оценка, която е адресирана до него. Това е довело до най-тежкия порок на постановения индивидуален административен акт - нищожността му. С решението си съдът я е обявил. Приложил е разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят възраженията на общината, направени и в първоинстанционното производство. Те обаче касаят не проблема с компетентността на административния орган, който да се произнесе по искането от 2008 година, а спорът по същество за наличие на една от предпоставките за прилагане разпоредбата на пар. 29 ЗИДСЗПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13/2007 година. Доводите са неоснователни, защото не е налице колизия между пар. 29 ЗИДЗСПЗЗ и чл. 19 ЗСПЗЗ. В последния са регламентирани правата на общината да стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. Тя става общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници - т. е. при приключването на реституционните процеси. Поради това в посочения петгодишен срок, общината може да я предоставя само при наличие на една от хипотезите, формулирани в ал. 4 на разпоредбата. В същото време нормата на пар. 29 има времеви и изключителен характер. Тя урежда субективното право на ползвателите единствено в рамките на изрично дадения им със закона едногодишен срок да подадат молба за оценка на предоставения им за ползване имот. Със заплащането й окончателно приключва процеса на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Ето защо двете разпоредби не си противоречат и не случайно са създадени с един и същи ЗИД на ЗСПЗЗ. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение