Решение № 7384 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2014 г.

Решение № 7384 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП, подадена чрез юрк. Р. Луканова срещу решение № 3590 от 28.05.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 836/2014 г. С обжалваното решение частично е уважен предявения иск от Йордан Колев Йорданов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди причинени му от действия и бездействия на администрацията на затвора гр. София за периода 3.04.2011 г. - 7.04.2011 г. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) Оплакванията на касатора са за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Не се претендира присъждане на разноски. Ответникът - Йордан Колев Йорданов не е изразил становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че не са установени две от материално-правните предпоставки за уважаване на иска - причинена вреда и причинна връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, но е неоснователна. Касационното производство по спора е второ по реда си. При първото разглеждане на делото съдът е разгледал обективно съединени три иска като фактическото основание на първия иск е причинен стрес и безпокойство в резулатат на престоя на ищеца за периода 3.04.2011 г. - 7.04.2011 г. в килия 13-Г от Софийския затвор, с претенция за обезвреда 1000 лева. Фактическото основание на втория иск е съжителството с плъхове в килията за процесния период, които са носители на зараза, а размерът на претенцията е 1000 лева. Фактическото основание на третия иск е липсата на достатъчно храна, която да отговаря на изискванията за качество и количество за същия период, като обезвредата се претендира в същия размер - 1000 лева. Административният съд е определил на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетение по справедливост в размер на 300 лева за първия иск, 100 лева за втория иск и 100 лева за третия иск. С решение на Върховния административен съд № 619 от 17.01.2014 г., постановено по адм. д. № 9147/2013 г. е обезсилено първоначално постановеното от административния съд решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция е постановила, че възприетият от съда подход да разделя исковата претенция, произтичаща от различни елементи на една и съща фактическа обстановка, на отделни искове в зависимост от всеки елемент от условията е неправилен и вече е бил предмет на критика от Съда по правата на човека в Решението от 10.01.2012 г., постановено по делото Шахънов срещу България. Дадени са задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да разгледа един-единствен иск за присъждане на неимуществени вреди от лоша хигиена в килията, включително и наличието на плъхове в нея, като се даде възможност на ищеца да уточни размера на претенцията си, след което се прецени кумулативният ефект на различните елементи на условията в килията през процесния период. В частта за липса на достатъчно храна, първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. В изпълнение указанията на касационната инстанция ищецът е уточнил размера на исковата си претенция от лоша хигиена в килията, включително и наличието на плъхове в нея и е поискал обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на 2000 лв. При новото гледане на делото съдът приел иска за доказан и го уважил частично като присъдил обезщетение в размер на 500 лева. Отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 2000 лв. Административният съд въз основа на свидетелските показания на свидетелите Радостин Георгиев и Асен Михайлов приел за доказано твърдението на ищеца, че за исковия период, в килията, в която е пребивавал в софийския затвор е имало плъхове и че същата не отговаря на хигиенните изисквания, което е застрашавало здравето на лишените от свобода, настанени там. Установил, че обезпаразитяване не е провеждано в процесния период и ищецът е съжителствал с плъхове при престоя там. Съдът обосновал постановения правен резултат с разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 2, т. 3, чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), както и релевантни текстове от ППЗИН, уреждащи хигиенните изисквания към затворническите помещения в резултат на което формирал извод, че органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойноство. Приел, че условията, при които е пребивавал в килията са способни да породят в ищеца твърдяните страдания - морално страдание, стрес, изнервяне, безпокойство, макар да не са събрани по делото доказателства за емоционалното и психическо състояние на ищеца по време на престоя му в затвора в гр. София, за което му определил обезщетение 300 лева. Настоящият съдебен състав преценява решението като правилно и законосъобразно. От доказателствата по делото се установява каква е била обстановката в килията в която е обитавал ищеца по време на престоя му в процесния период в затвора в гр. София и правилно съдът е приел, че тези условия създават предпоставка и могат да доведат до увреждане на психическото и физическо здраве на ищеца. Колко и до каква степен тези условия са повлияли на психическото състояние на ищеца установяват разпитаните по делото свидетелите. Искът е доказан по основание, а размера е справедливо определен при условията на чл. 52 ЗЗД и решението следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,