Решение № 8059 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2014 г.

Решение № 8059 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 249 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Митко Йорданов Николов от гр. София и Златка Димитрова Иванова от с. Елов дол, община Земен, обл. Перник, за отмяна на решение № 690 от 11.07.2014 г., постановено по адм. дело № 579/2014 г. на Административен съд София-област. Искането е обосновано с наличие на основанията по чл. 239, т. 1 АПК във вр. с чл. 246 АПК и се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по искането - ОС "Земеделие" - с. Ковачевци, не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, за да се произнесе по допустимостта и основателността на искането за отмяна съобрази следното: Искането е предявено в изискуемата се съгласно чл. 241 АПК форма, в рамките на сроковете по чл. 240 АПК и касае влязло в сила съдебно решение, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е регламентирана в глава четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) се отнася за отмяна по искане на страна по делото, а раздел II се отнася за отмяна по искане на трето лице (чл. 245 - 249). Основанията за отмяна по искане на страна по делото са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 от АПК - по искане на трето лице. Съгласно тази разпоредба, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. В случая искането е подадено от двама искатели - Митко Йорданов Николов и Златка Димитрова Иванова. Първият от тях не е бил страна в производството по адм. дело № 579/2014 г. на Административен съд София-област, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Затова за този искател са приложими правилата по раздел II от глава четиринадесета на АПК (чл. 245 - 249). А вторият искател Златка Димитрова Иванова е била страна в това производство, поради което за нейното искане се прилагат правилата на раздел I от глава четиринадесета на АПК (чл. 237 - 244). Тъй като материалноправните предпоставки за уважаване на искане от трето лице и от страна по делото са различни, то исканията на двамата искатели следва да бъдат разгледани поотделно. Относно искането на Митко Йорданов Николов. Уважаване на подаденото от него искане по реда на раздел II от глава ХIV на АПК - от трето лице, което не е участвало като страна по делото, е обусловено от наличие на предпоставките, визирани в чл. 246, ал. 1 АПК - решението да има сила и да е неблагоприятно спрямо него, макар и да не е бил страна по делото. Преценката за регламентираното в чл. 246, ал. 1 АПК право на искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение е обусловена от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и неговият неблагоприятен ефект спрямо правната сфера на трето лице, което не е било страна по делото. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК, решенията, с които се отхвърля жалбата срещу административния акт, са установителни по своето правно действие и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници, те не обвързват заинтересованите от акта трети лица, които нямат интерес и право да искат неговата отмяна. Изключение от това правило е налице само в хипотезите, при които неделимостта на спорното административно правоотношение обуславя разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица и това е изрично уточнено в ТР № 1/2001 г. по адм. дело № ТР-1/2000 г. на ОСС на ВАС. В случая с постановеното по адм. дело № 579/2014 г. на Административен съд София-област решение № 690 от 11.07.2014 г. касае решаване по същество на спор за законосъобразност на решение № 166/5.02.2013 г. на ОС "Земеделие", в частта му, в която е отказано възстановяване право на собственост в стари реални граници на ливада от 0,789 дка. Искателят Митко Йорданов Николов не е сред наследниците на Иван Янев Харизанов, поради което спорното административно право не се разпростира по отношение на него. Искателят не е сред лицата, които имат признато и гарантирано право на участие в производството по адм. дело № 579/2014 г. на АССО, тъй като не е сред носителите на спорното административно право. Освен това с решението е отхвърлена жалбата, поради което то не обвързва заинтересования от акта искател. Фактът, че искателят е собственик на сграда в процесния имот, не касае законосъобразността на акта, с който е отказано неговото възстановяване. А сключеният предварителен договор за закупуването на спорната ливада е под вписано в него условие: "при условие, че същият бъде възстановен на продавача от ОСЗ". Несбъдването на това условие не поражда права върху имота. Относно искането на Златка Димитрова Иванова. Тъй като тя е била страна в адм. дело № 579/2014 г., уважаване на нейното искане е обусловено от наличие поне на едно от основанията чл. 239 АПК. В случая искането е основано с твърдения, че е налице основанието по т. 1 от тази разпоредба. С тази разпоредба е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представените от искателя Златка Димитрова Иванова по настоящото производство писмени доказателства не са нови, тъй като са съставени и съществували преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Те не са и от съществено значение за делото, тъй като не касаят спорния предмет по адм. дело № 579/2014 г. за законосъобразността на решение № 166/5.02.2013 г. на ОС "Земеделие", в частта му, в която е отказано възстановяване право на собственост в стари реални граници на ливада от 0,789 дка. Придобиването от трето лице на сградата в имота, за който е отказано възстановяване на собствеността с решението на ОС "Земеделие", не се отразява на неговата правилност, а тъкмо обратното - доказва застрояването на имота. А сключване на предварителен договор за покупка-продажба на този имот под условие, че той бъде възстановен, също не касае правилността на отказа за възстановяването му. Развитите в последната част на искането доводи представляват касационни оплаквания, поради което те не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство по отмяна. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК