Решение № 13439 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2010 г.

Решение № 13439 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ризов"АД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, бул. "Ришки проход" № 72, представлявано от Нурхан Зия Риза, против Решение № 758 от 12.04.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2945 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 270900233/21.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Шумен, потвърден с Решение № 605/19.10.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 03.2009 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 24 000 лв. и са начислени лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради неправилно прилагане на материалния закон, съгласно който не следва да се отказва данъчен кредит при издаване на данъчна фактура преди периода на възникване на данъчното събитие, ако то действително е осъществено впоследствие /в случая - в следващия данъчен период/. Поддържа се и че решението е необосновано и при противоречиви мотиви относно фактите: от една страна се твърди че сделка по фактурата липсва, а от друга, че такава е осъществена в следващия данъчен период. Твърди се, че при разглеждането на делото са допуснати и съществени нарушения на процесуални правила, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, тъй като съдът не обсъдил изобщо издадените през следващия данъчен период документи под претекст, че този данъчен период не е ревизиран. Иска се отмяна на решението и на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съдът съобрази следното: Фактите по делото са били безспорни и са следните: Отказан е данъчен кредит по фактура № 1002/30.03.2009 г. с издател "Трафик комерс" ЕООД за продажба на 300 тона слънчоглед. ДДС е начислен за м. 03.2009 г., плащането по фактурата е извършено през м. 04.2009 г., когато е извършено и транспортирането на земеделска продукция от същия род и фактическо предаване на стоката. Съдът е потвърдил изводите на органите по приходите, че към момента на издаване на фактурата не имало облагаемо данъчно събитие, поради което за получателя по нея не е възникнало право на данъчен кредит за процесния данъчен период. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Според настоящия съдебен състав, следва да бъде споделено становището на Изп. директор на НАП, изразено в указание № 24-00-47/8.11.07 г. /т. 2.02./, че ако данъчното събитие е настъпило след издаването на данъчната фактура, но преди издаването на индивидуален административен акт, с който правото на данъчен кредит е отказано, последващото настъпване на данъчното събитие валидира издадената фактура, защото с настъпването на събитието са налице кумулативно изискваните за признаване на данъчен кредит на получателя - данъчна фактура и осъществено данъчно събитие. В случая, с оглед събраните при ревизията доказателства, не може да се направи обоснован извод за осъществяване на доставката и в следващия данъчен период, която да е свързана с процесната фактура, по която е отказан данъчен кредит. Това е така, защото в ревизионното производство е установено, че предходни доставчици на прекия доставчик са лицата: "Лаки 97" ООД за 208,340 тона; "Агра 99"АД за 18,300 тона; ЕТ "Танев 92-Таньо Танев" за 18,120 тона и Христо Иванов Козиков - за 56 тона. Извършени са насрещни проверки на посочените като извършители на транспорта на стоката лица, три от които са потвърдили транспортиране на стока през м. 04.2009 г. за "Трафик комерс" ООД съответно 19 940кг., 19 400кг. и 19 100кг. При ревизията са представени кантарни бележки за постъпилите количества слънчоглед в зърнобазата, където се съхранява слънчогледа, собственост на ревизираното лице. В данъчен период м. 04.2009 г./следващ процесния/ прекият доставчик "Трафик комерс"ООС е издал на ревизираното лице фактури № № 1006 и 1007 съответно от 16 и 17.04 общо за 124,369 тона слънчоглед. Именно издаването на тези фактури, от фактическа страна, е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че ревизираното лице не е доказало доставката на процесното количество в следващия на ревизирания данъчен период. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е събирал служебно доказателства за съпоставяне на количествата родово определени вещи, получени от прекия доставчик и доставени в последствие по процесната и по фактурите от м. 04 с получател ревизираното лице. На жалбоподателя е указана доказателствената тежест, за обстоятелствата от които черпи изгодни за себе си правни последици и той е следвало да доказва, че въпреки издаването на двете фактури от м. 04.2009 г. доставката на 300тона слънчоглед по процесната фактура е извършена в следващия издаването на фактурата данъчен период. Предвид изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение