Решение № 7260 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12404/2011 г.

Решение № 7260 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12404/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Варна против Решение № 2037 от 05.08.2011 г., постановено по адм. дело № 1836/2011 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен негов административен акт, обективиран в писмо с изх. № 20-00-1474/ от 17.05.2011 г., постановен по заявление вх. № 26-00-1474/15.03.2011 г. на "Бумарс" ЕООД гр. Варна. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - "Бумарс" ЕООД гр. Варна, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Варна е отменил административен акт на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, обективиран в писмо с изх. № 20-00-1474/ от 17.05.2011 г., постановен по заявление вх. № 26-00-1474/15.03.2011 г. на "Бумарс" ЕООД гр. Варна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при нарушение на изискването за форма, на процесуалните правила и при несъответветствие с материалния закон. Изложени са мотиви, че по преписката няма данни за критериите и вътрешните правила, по които да се преценява дали дейността на подалите заявления ще бъде съгласувана или не, да са обявени публично, още по-малко своевременно - изработени са повече от месец след подаване на заявлението от жалбоподателя и не са прилагани еднакво спрямо всички лица, подали заявление за участие. Отчетено е, че оспореният акт съдържа формулировка, която прави волята на административният орган неясна, а по същество не е мотивиран. Наведени са доводи, че жалбоподателят не е уведомяван за нередовности на заявлението си. Крайният извод на съда е, че оспореният акт противоречи на материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно § 7 от ПЗР на Закон за защитените територии (ЗЗТ), собствениците и ползвателите по чл. 11 (на гори, земи и водни площи в защитените територии), съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършват в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Съдът правилно е приел, че са неясни критериите за съгласуване на заявленията - за заявители, за които веднъж е прието, че не отговарят на условията, в последствие е издадено съгласувателно писмо при условия, по-благоприятни от тези на "Бумарс" ЕООД, във връзка с извършваната развлекателно - туристическа дейност. Следва да се приеме също, че извън установения режим за местността е посочването от страна на административния орган на лимитиран брой стопански субекти, които да имат право да осъществяват дейността, при условие че ограничението на дейността се свежда до броя на лодките, които ще осъществяват дейността по едно и също време. Предвид чл. 12, ал. 1 от АПК, административните органи трябва да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията, в случая за изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, за да е допустимо участието им в процедурата по издаване на разрешително за извършване на туристическо-развлекателна дейност по река Камчия - разходка с лодка. За да се постанови отказ за издаване на разрешение, като в случая е предписано дейността да се извършва само като резервна лодка, когато някой от титулярите не работи - без да са посочени титулярите, поради неотговаряне на изисквания за издаване на разрешение, следва да има ясно формулирани изисквания към участниците. На следващо място не следва да се накърняват правата на участниците, които са равнопоставени, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от АПК, те трябва да имат равни процесуални възможности за участие в административно производство, за да защитят своите права и законни интереси. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение