Решение № 605 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2008 г.

Решение № 605 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на 131 и 132 ДОПК във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК Образувано е по касационна жалба на ЗК "Витоша живот" АД - гр. София срещу решение от 19.12.2006 г., постановено по адм. дело № 2421/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 79/23.04.2004 г., издаден от ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 1218/25.06.2004 г. на директора на РДД - гр. София срещу частта на определените задължения за данък по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 89 258 лв. и лихви в размер на 20 663, 33 лв. Релевира се оплакване за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в конкретния случай чл. 29, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) е бил неприложим в редакцията за 2002 г., защото не са налице двете кумулативно предвидени в закона предпоставки поради това, че няма обратно получаване и прехвърляне от индивидуалната партида по партидата на третото лице на внесените суми по застраховка "Живот", нито има промяна на застрахованото лице. Според касатора дори да се приемат за правилни квалификациите на ответника, което е направил и съда, то тогава би следвало съгласно редакцията на чл. 29, ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. данъкът да се търси от получателя - физическото лице, а не от застрахователната компания - платец, в който смисъл е и практиката на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи оплакването за неправилно приложение на материалния закон са изложени в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - адв. Сашо Пенов. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Гърбелова оспорва жалбата и моли да се остави в сила като правилно решението на градския съд по съображенията, които са изложени в становището на тази страна пред първоинстанционния съд. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решение, тъй като съдът обосновано се е позовал на чл. 29, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) поради установено извършване на трансформации на застраховки от един в друг вид. Според прокурора тези трансформации прикриват обратно получаване на внесените суми по застраховка "Живот", поради което правилно е облагането по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока п чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ДРА № 79/23.04.2004 г. в частта на определените на ЗК "Витоша живот" АД - гр. София задължения за данък по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 89 258 лв. и лихви в размер на 20 663, 33 лв. Софийски градски съд е приел, че трансформацията на застраховка "Живот" в друг вид застраховка "Детска и женитбена" представлява симулация на закона и по-специално прикрива обратно получаване на суми преди изтичането на застрахователните договори по застраховки "Живот". Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) в редакцията на тази правна норма за 2002 г. и аналогичните такива на чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗОДФЛ (отм.), уреждащи облагането на физическите лица за дейности по извънтрудови правоотношения. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че за разлика от застраховките "Живот", при които се предвижда данъчно облекчение, при застраховките "Детска и женитбена", такова облекчение законодателят не е предвидил. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е установил, че за 2002 г. са сключени 36 бр. застраховки "Живот", които същата година са трансформирани в "Детска и женитбена" застраховка, като получените застрахователни премии по тези 36 бр. застраховки са на стойност 513 462, 90 лв., а изплатените суми са в размер на 446 290 лв. Съдът е приел, че съгласно законовата регламентация през 2002 г. законосъобразно данъчните органи са начислили данък по чл. 40 ЗОДФЛ (отм.). Относно т. 16 и 17 от Общите условия на детските и женитбени застраховки съдът е приел, че там е документирано, че сключването на застраховката се извършва чрез застрахователна полица, издадена от застрахователя, както и че началото на застраховката е първо число на месеца, през който се сключва, като по желание на застрахования, началото на застраховката може да се върне до 18 месеца назад, но при условие, че дължимата застрахователна премия за изтеклия период е изплатена изцяло. Обсъдено е от съда, че видно от приложените молби за промяна на 36 бр. застрахователни договори не е изразена волята на застрахованите началото на застраховката да се върне 18 месеца назад, но въпреки това е направено, което е в разрез с Общите условия на застраховките, утвърдени от Агенцията за застрахователен надзор. Направен е извод от решаващия съдебен състав, че с посочената трансформация са нарушени общите условия. Съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е отговорило на правни въпроси. Според съда трансформацията в случая от един в друг вид застраховки е равнозначно на връщането й на застрахованото лице и сключване на друг застрахователен договор между същите лица, при който се престира същия размер на застрахователната премия на друго основание, а за останалата част от посочената премия също е била върната преди изтичане на договора. Според съда в чл. 29, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) в редакцията за 2002 г. изрично е уредено включването в данъчната основа на обратно получените суми по застраховки "Живот", а чл. 29, ал. 7 от цитирания закон не е аргумент за начина, по който следва да се тълкуват други разпоредби, действали в предходни периоди, тъй като не е налице неяснота в приложимото материално право за 2002 г. Затова и съдът е счел, че облагането на жалбоподателя на основание чл. 40, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Константната съдебна практика на ВАС по чл. 29, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) е категорична, че данъчно облекчение за физическите лица - застраховани не се предвижда за други застраховки, извън тези по застраховки "Живот". Обстоятелството, че първоначално са били сключени 36 бр. застраховки "Живот", които са били трансформирани в друг вид застраховки "Детски и женитбени" не означава, че в тези случаи може да се получи данъчно облекчение по смисъла на цитираната правна норма. Тя предвижда такова облекчение само за посочената в нея застраховка, но не и за други. С трансформирането на застраховка "Живот" в "Детска и женитбена" застраховка предвидения законодателно необлагаем доход се превръща в облагаем, тъй като трансформацията на застрахователната премия от един в друг вид застраховки е равнозначно на връщането на застрахованото лице и сключването на друг застрахователен договор между същите страни и в този смисъл съдебната практика е категорична - виж решения по адм. дело № 2001/2005 г., 6551/2004 г., 6723/2004 г., 3241/2004 г., 9199/2005 г. и др., всичките на ВАС, I отделение. Некоректно в касационната жалба се третира практиката на ВАС. Наистина няма спор, че задължен за данъка е физическото лице - застрахован субект, а не застрахователя, но последният има задължение да го удържи и внесе. В цитираните по-горе решения на ВАС, I отделение е третиран единствено въпроса дължи ли се на застрахованото лице данъчно облекчение по чл. 29, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) в случай на трансформация от застраховка "Живот" на застраховка "Детска и женитбена" по повод подадени от тях декларации с посочване на това обстоятелство. Т. е. разглежданите казуси не са третирали въпроса кой удържа и внася данъка, а само дали на физическите лица - застраховани се дължи данъчно облекчение за необлагаем доход. Няма спор, че задълженото лице за плащането на данъка е физическото лице, предвид принципа на личната отговорност за данъчното задължение съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.). В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) обаче законодателят е уредил начина на удържане и внасяне на данъка от трето лице-предприятие (в случая е застрахователя) и тази законодателна техника е насочена към по-бързото и успешно събиране на данъка и постъпването му в републиканския бюджет. В случая е налице хипотезата на чл. 22, ал. 1 и 2 ДПК (отм.), който изрично посочва, че когато по закон трето лице удържа и внася данъка, при неизпълнение то отговаря за данъчното задължение. Това означава, че данъчното задължение е на физическото лице, но задължение на третото лице - в случая застрахователя е да го удържи и внесе в републиканския бюджет, т. е. застрахователят опосредява връзката между длъжника на данъка и държавата, на която трябва този данък да се предостави. В настоящия случай застрахователят не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), поради което правилно данъкът е удържан от него съгласно чл. 22, ал. 2 ДПК (отм.) В този смисъл законосъобразни са изводите на решаващият съдебен състав в подкрепа констатациите на данъчния ревизионен акт. По делото не се твърди, че заедно със задължаването на застрахователя, данъчните органи са събрали данъка и от физическите лица, т. е. няма данни данъкът да е събран два пъти. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на общите условия за застраховането и връщането началото на застраховката с 18 месеца без изразена категорична воля от застрахованите лица за това и връщането на остатъка от застрахователната премия преди изтичане срока на договора. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е правилно и при проверката, извършена от касационната инстанция не се установи да са допуснати посочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Гърбелова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 468 лв. (пред първоинстанционния съд не е поискано такова възнаграждение, поради което сега се присъжда за цялото производство). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,