Решение № 98 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2018 г.

Решение № 98 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Ц. Д. и касационна жалба на ответницата Д. Х. Д. срещу решение № 1453/03.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 531/2018 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 248/20.11.2017 г., изменено в частта му за разноските с определение № 56/19.01.2018 г., постановени по гр. дело № 69/2017 г. на Провадийския районен съд, като краен резултат е постановено следното: обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на децата на страните – непълнолетния Х. Д. Д. и малолетната И. Д. Д. – е предоставено на майката (ответницата) и при последната – в [населено място] – е определено местоживеенето на двете деца; бащата (ищецът) е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от двете си деца, включително за изтекъл период от време; определен е режим на лични отношения между бащата и двете деца, като му е дадена възможност да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, като ги взема и връща от адреса им по местоживеене в [населено място], всяка четна година – по Коледните празници – от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември, всяка нечетна година – по Новогодишните празници – от 10 ч. на 31-ви декември до 18 ч. на 2-ри януари, всяка нечетна година – по Великденските празници – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. в неделя, както и – 10 дни през месец август всяка година, когато майката не е в платен годишен отпуск, като срещите се осъществяват едновременно с двете деца до навършване на пълнолетие на непълнолетното дете; в тежест и на двете страни са възложени държавни такси по делото. С определение № 77/29.01.2019 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по двете касационни жалби, но само в частта относно режима на лични отношения между бащата (ищеца) Д. Ц. Д. и децата Х. Д. Д. и И. Д. Д.. В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи на страните за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В отговорите си страните излагат становища и съображения за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна. Изложеното в жалбите и в отговорите се поддържа и доразвива в откритото съдебно заседание. С посоченото определение № 77/29.01.2019 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, които имат значение за интересите на децата, при определянето на режима на личните им отношения с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС, при решаването на споровете между родителите относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, включително – при определянето на режима на лични отношения между децата и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права (чл. 59, ал. 3 от СК), съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства, именно като критерии за извършването на служебната преценка от съда с оглед защитата интересите на децата, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните (родителите) не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция, които са такива по съществото на спора. В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а изхождайки именно и изключително от интересите на децата, той е длъжен да разреши спора между родителите единствено на базата на задълбочена и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и на цялата съвкупност от всички конкретно установени от тях обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на децата (в този смисъл – и т. VI. 1 от ППВС № 1/12.11.1974 г.). Изследвайки цялата съвкупност от тези релевантни обстоятелства, съдът същевременно следва да отчете спецификите на всеки конкретен случай, като обсъди подробно конкретните специфични обстоятелства, които са от най-съществено значение за интереса на конкретното дете, и – специално – такива обстоятелства, ако са установени по делото (като родителско отчуждение, проява на насилие от родител към детето или другия родител), които са от естество да поставят детето в риск и по този начин значително да накърнят или застрашат интересите му. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е постановил решението си в допуснатата до касационно обжалване част, в противоречие с тази константна практика на ВС и ВКС, като при определянето на режима на лични отношения между бащата (ищеца) и двете деца почти изцяло е игнорирал установените по делото специфични обстоятелства, които са от естество в най-голяма степен да накърнят интересите на децата и да ги поставят в риск, а именно – конкретните обстоятелства, свързани с упражнено домашно насилие от бащата спрямо детето И., и обстоятелствата, свързани с развиващата се и у двете деца тенденция към отчуждаване от бащата. Основателни в тази връзка са оплакванията и на двете страни по делото, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил всички относими доказателства и всички обстоятелства по делото, които са от значение за интересите на двете деца при определянето на режима на личните отношения с баща им. Основателни са и оплакванията на страните, че това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело и до необоснованост на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част, както и до нарушение на материалния закон, тъй като постановеният от въззивния съд режим на лични отношения между бащата и децата не е съобразен с интересите на последните. Това налага отмяна, като неправилно, на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, правният спор между страните по делото относно режима на лични отношения между бащата и двете деца следва да се разреши по същество от настоящата касационна съдебна инстанция. Безспорни между страните и установени по несъмнен начин от доказателствата по делото са обстоятелствата, че И. е [дата на раждане] (понастоящем е на 11 години и 3 месеца), а Х. е [дата на раждане] (понастоящем е на 17 години и 8 месеца); че двете деца живеят с майката и учат в [населено място], а бащата живее и работи в [населено място]; както и че отношенията между двамата родители (страните по делото, бракът между които е прекратен с развод с първоинстанционното решение по настоящото дело) са изключително влошени – до степен, че те не постигат разбирателство и относно двете си деца, като тенденцията е към задълбочаване на това неразбирателство. Едно от основните спорни между страните обстоятелства по делото, което е от съществено значение за определянето на режима на лични отношения, е осъществил ли е бащата акт на сексуално посегателство спрямо детето И.. С влязло в сила въззивно съдебно решение от 05.01.2017 г., като е потвърдено първоинстанционното решение от 11.10.2016 г., съдът, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, е задължил бащата (ищеца по настоящото дело Д. Д.) да се въздържа от домашно насилие спрямо малолетната И. и му е забранил за срок от 6 месеца да приближава на по-малко от 100 м. детето, жилището на баба й Д. Х., находящо се в [населено място], както и местата за социални контакти на детето, като за това е издадена и съдебна заповед за защита на детето. Въззивният съд по това дело е споделил решаващия извод на първата инстанция, че на 15.06.2016 г. бащата Д. Д. е извършил по отношение на детето И. домашно насилие, посягайки й сексуално, предвид съвкупната преценка на показанията на свидетелките Д. Х. и В. С., декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на майката (ответницата по настоящото дело Д. Д.), писмена извънсъдебна психологична консултация от 19.07.2016 г. на д-р К. Куков (клиничен и съдебен психолог) и заключението на съдебно-психологичната експертиза (СПЕ) по делото, като е дал вяра на показанията на свидетелката-очевидец Д. Х. (баба по майчина линия на детето). Първоинстанционният съд по това дело, обсъждайки показанията на тази свидетелка-очевидец съгласно чл. 172 от ГПК, е приел за установени следните конкретни обстоятелства: Бащата е гостувал в дома на свидетелката, при която детето е било оставено след края на учебната година. След вечеря И. се съблякла и останала по гащички, а баща й я погледнал и й казал: "О, тате, какво коремче си отпрала, като женичка", след което я потупал по коремчето и по дупето. Малко след това бабата излязла от стаята, а бащата и дъщерята седнали да гледат телевизия. След около час бабата влязла отново в стаята и при влизането си видяла как детето стои полуголо на крака на баща си и прегърнало го, а бащата в същото време бил с разкрачени крака, възбуден и мастурбирал. При влизането на свидетелката, ответникът се стреснал, привел се и тръгнал към хола, но свидетелката видяла как той еякулирал. Самото дете било силно уплашено, скрило се при баба си и поискало вече да спи при нея, а не при баща си. За случилото се свидетелката разказала първо на другата си дъщеря В. С., а едва няколко дни по-късно – и на майката Д. Д.. Отделно, свидетелката разказала за споделено с уплаха и тревога от И., че когато баща й я къпе, я пипа по дупето и маха от него "люспички", при което детето изпитва болка. И. разказвала пред свидетелката и че с баща й си имат тайни, които обаче не желае да разкаже. Свидетелката е присъствала и на телефонен разговор през месец юли 2016 г., при който бащата се е обадил на сина си Х., поискал да говори и с дъщеря си И., която след като взела телефона, отишла в друга стая; свидетелката я последвала и я чула да пита баща си дали иска да си говорят "само двамата" и че всички я разпитвали за тайните им - "какво правим с тебе". Свидетелката е била категорична, че след постановяване на незабавната закрила по делото, състоянието на детето започнало да се нормализира и подобрява. Въз основа на заключението на СПЕ и обясненията на експерта, първоинстанционният съд е приел за установено и следното: Детето е в нестабилно психо-емоционално състояние, вътрешно тревожно, уплашено, с чувство за вина и силно завишена степен на контролирана спонтанност и блокираност, нехарактерни за дете на неговата възраст. Тези чувства и емоции са продиктувани от близки във времето стресогенни преживявания с бащата, формирали у детето нетипично за родителската фигура усещане за заплаха и опасност. Такива нагласи и реакции детето не проявява спрямо останалите членове на семейството си. Това е мотивирало несъмнения, според вещото лице, извод за преживени от детето насилие и емоционална травма, с висока интензивност, с източник – баща му и с най-малко психологичен характер. От друга страна, с влязло в сила постановление от 24.08.2016 г. прокурорът е прекратил наказателното досъдебно производство, водено срещу бащата Д. Д. за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК (блудство). В постановлението прокурорът е приел за установени следните обстоятелства: При гостуване в дома на свидетелката Д. Х. на 1 и 2 юни 2016 г., бащата влязъл с И. в банята, за да се къпят, като свидетелката се възпротивила, но бащата настоял и двамата влезли в банята. След като се изкъпали, двамата отишли в хола, за да спят. На следващия ден двамата отишли в [населено място] и след като се прибрали, детето казало, че иска да спи при баба си. При гостуването на 15 и 16 юни вечерта бащата отново влязъл с дъщеря си в банята да се къпят и след това легнали да спят. На следващия ден двамата пак ходили в [населено място] и се върнали с много покупки, свидетелката се опитала да разговаря с внучката си, но тя изглеждала потисната и не й се разговаряло. Същата вечер, след като се нахранили, бащата и детето седнали да гледат филм, бащата бил гол до кръста и седял на фотьойла, а И. – също гола до кръста, седяла на десния му крак. Той й казал: "О, тате, какво коремче си направила, като женичка си станала" и я потупал последователно по коремчето и по дупето. По някое време свидетелката влязла в хола при тях и видяла, че внучка й била седнала върху десния крак на баща си, самият той я бил прегърнал през кръста и стоял със затворени очи. И. се стреснала и погледнала уплашено баба си, след като същата извикала: "М., какво правите". При тези думи, бащата, който бил облечен с къси панталони, преместил дъщеря си на дивана и с поставена ръка пред областта на гениталиите отишъл в другата стая. Детето казало на баба си, че тази вечер ще спи при нея. За видяното от нея, свидетелката първоначално не споделила на дъщеря си Д. Д., но впоследствие й казала и заявила, че според нея на 16.06.2016 г. Д. Д. е мастурбирал, докато И. била седнала на крака му. Майката веднага се завърнала в [населено място] и на 11, 13 и 14 юли 2016 г. завела дъщеря си на консултация при д-р К.. Прокурорът е обсъдил и заключението на СПЕ, изслушана в съдебното производство по ЗЗДН, в което е било посочено, че няма убедителни данни за упражнено сексуално насилие или опит за такова насилие върху детето, но всички признаци, съблюдавани при проведеното изследване, индицирали на сериозен проблем и конфликт с мъжка фигура и за упражнено неконкретизирано насилие. Прокурорът е обсъдил и становището от консултиращия психолог д-р К., визирано в социален доклад от 31.10.2016 г. на социален работник, според което е било възможно спрямо И. да е било упражнено сексуално насилие, като при проведеното психологично изследване се установило, че има несигурни данни за блудствени действия, но нямало категорични такива. Прокурорът е обсъдил и това, че при разпита й в досъдебното производство св. Х. е изразила мнение, че по време на въпросната случка, когато заварила внучка си да седи върху крака на баща си, последният мастурбирал, но тя не видяла биологичен материал (семенна течност), а от своя страна майката Д. Д. е заявила относно същото събитие, че майка й е видяла Д. Д. да мастурбира с едната ръка, докато с другата бил прегърнал дъщеря си. Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза (СППЕ), назначена по досъдебното производство, прокурорът също е приел за установено, че към 26.07.2016 г. нямало убедителни данни за упражнено сексуално насилие или опит за такова насилие върху детето, но всички признаци, съблюдавани при проведеното изследване, индицирали на сериозен проблем и конфликт с мъжка фигура и за упражнено неконкретизирано насилие. Към дата 21.01.2017 г. детето е било по-потиснато от предходното изследване; била блокирана напълно неговата спонтанност; преживявало във вътрешен план случилото се в семейството; представяло си настоящото такова като капсулирано, откъснато от света, реалността; И. искала да остане лоялна към двамата си родители, което й създавало сериозен вътрешен дискомфорт; не желаела да нарани никого от семейството си, като предпочитала да трупа вътрешно напрежение, безспокойство и страхове; била е объркана и не знаела какво точно се случва. Вещите лица са заключили, че когато едно дете в нейната възраст е умело манипулирано, то не може да си даде сметка дали това е реалност или не, обърква се, подчинява се, изкушава се от подаръците, но същевременно се чувства притеснено, уплашено, виновно и ненадеждно защитено. Поради малолетието, психичното състояние на И. не й позволявало да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях. Въз основа на заключението на допълнителната СППЕ по досъдебното производство, прокурорът е установил, че са налице категорични данни за нанесена психологична травма на И., породена от раздялата на двамата родители; не били налице обаче категорични данни за упражнено сексуално насилие, но са налице данни за страхове от мъжка фигура и неясна представа на детето какво се случва с тази фигура сега, когато е сама; детето все още не било в състояние да се саморазкрие, тъй като искала да бъде лоялна към двамата си родители. Прокурорът е обсъдил и допълнителния разпит на свидетелката Х. в досъдебното производство, при който тя е потвърдила изложеното от нея при първоначалния разпит, като отново е изразила предположение, че Д. Д. най-вероятно е мастурбирал, защото когато влязла въпросната вечер, той изхвърлил детето на дивана и свит на две с ръка между краката отишъл в другата стая; когато влязла, тя видяла лявата му ръка поставена между краката му, но не можела да посочи дали е била в гащите му или извън тях; физически не видяла той да е мастурбирал, не видяла семенна течност. Два дни по-късно, при къпане на И. св. Х. й казала да си измие хубаво дупето, а детето й казало да не я пипа, защото когато баща й я миел много я боляло. Прокурорът е обсъдил и показанията на св. Х., дадени пред съда в производството по ЗЗДН, в които тя е заявила, че на 16.06.2016 г. е видяла Д. Д. да е прегърнал с едната ръка И., а с другата си ръка движел члена си и когато свидетелката влязла и го попитала какво прави, той свършил; тя го видяла да се самозадоволява, след което той скочил и тръгнал приведен в хола. Прокурорът е обсъдил и обстоятелството, че И. не е била водена на преглед и не е била освидетелствана (физически), с оглед упражнено върху нея сексуално насилие, като преди това е обсъдил и становището на майката и препоръката на клиничния психолог С. Д., детето да не бъде разпитвано. В обобщение прокурорът е приел, че в хода на проведеното разследване не са били събрани достатъчно доказателства за извършени блудствени действия от страна на Д. Д. спрямо дъщеря му И., като в тази връзка е изтъкнато, че св. Х. не е видяла дали ръката му е била в гащите му или извън тях, в действителност фактически не го е видяла той да мастурбира и да свършва, не е видяла семенна течност, макар и в производството по ЗЗДН да е дала показания в противоположна посока. По отношение на това, че бащата и детето са се къпали заедно, прокурорът е приел, че също няма събрани доказателства в тези случаи бащата да е извършвал блудствени действия по смисъла на чл. 149, ал. 1 от НК, като е изтъкнато, че в същата насока са и СППЕ, в заключенията на които е било отбелязано, че нямало убедителни данни за упражнено сексуално насилие или опит за такова насилие върху детето, но били налице категорични данни за нанесена му психологична травма от раздялата на двамата родители. В заключение прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – извършването на деянието не е било доказано. Както влязлото в сила съдебно решение, с което е установено домашно насилие по реда на ЗЗДН, така и влязлото в сила прокурорско постановление, с което е прекратено досъдебното наказателно производство по обвинение за извършено престъпление, не се ползват със сила на пресъдено нещо или с друга обвързваща доказателствена сила, поради което следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, наред и в съвкупност с останалите относими доказателства, събрани по делото (в този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 53/23.02.2017 г. по гр. дело № 2760/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 823/11.12.2009 г. по гр. дело № 266/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 217/27.05.2015 г. по гр. дело № 6851/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). В първоинстанционното производство по настоящото дело свидетелката-очевидец Д. Х. е дала следните показания относно случилото се между бащата и детето И. през месец юни 2016 г.: На 1 юни двамата влезли в банята заедно и бащата държал детето да спи при него, пак заедно. На другия ден двамата ходили във Варна, върнали се и на следващата вечер детето отказало да спи при бащата. Същото станало и на 15 юни – двамата влезли в банята и се къпали заедно, с което свидетелката не била съгласна, но бащата е "накарал" И.. Свидетелката сочи, че по принцип детето само си влиза в банята и се къпе, майка й също влизала, за да й измие главичката. Когато дошла в Провадия обаче, И. била много страхлива, държала баба й да бъде с нея във всяка стая и в банята, но се къпела сама; не казвала от какво се страхува, само казвала: "Страх ме е". На следващия ден бащата и детето ходили във Варна, той й накупил подаръци, но детето не проявило голям интерес към тях, и вечерта, след като се нахранили, седнали да гледат телевизия, а свидетелката минала в другата стая и гледала друг филм. Когато наближило време детето да си ляга, свидетелката отново влязла при тях и видяла детето в скута на баща си, той – седнал с къси панталонки, детето на крака му и той го е прегърнал. Детето погледнало свидетелката с широко ококорени очи, свидетелката се стъписала, стреснала се и докато се обади, бащата скочил с ръката "отпред", хвърлил детето на дивана в кухнята и влязъл в хола. Свидетелката страшно много се притеснила, много й било неприятно. След това бащата влязъл в банята, а на сутринта станал и си заминал. Детето било много притеснено, много изнервено, не искало да говори с баща си по телефона. Свидетелката не посмяла първите дни да каже на дъщеря си какво се е случило, след два дни й казала, след това вече изцяло й обяснила какво става. Майката започнала да търси психолози, за да "оправи" детето, защото то било много стресирано, много неспокойно, вечер бълнувало. И. разказала на баба си и че когато баща й я мие в банята, я боли, което също много притеснило свидетелката и затова последната решила да каже на майката да вземе мерки. След като детето ходило при психолози се поуспокоило. Останалите свидетели, разпитани по настоящото дело, не дават конкретна информация за случилото се между бащата и дъщерята през месец юни 2016 г., тъй като не са били очевидци на случилото се; някои от тях знаят за делото по ЗЗДН от разказаното им от страните по настоящото дело. И по настоящото дело е приета писмената извънсъдебна психологична консултация на детето И. от 19.07.2016 г. на д-р К. К., в която е посочено, освен обсъденото в постановлението на прокурора, че има несигурни данни за блудствени действия, но няма категорични такива, също и че детето преживява конфликт по отношение на бащата, опитва се да бъде лоялна и да не споменава разговори или това, което се случва между тях, като всичко е положено в "тайната", което води до неудоволствени преживявания у детето. На изслушаната по настоящото дело СПЕ не е поставяна задача, свързана с установяване на данни за сексуално насилие, но и в това заключение се съдържат данни за негативно отношение на И. към бащата вследствие преживян конфликт с него, а именно – при теста "нарисувай моето семейство" детето е нарисувало фигурата на бащата последна (след себе си, майка си и брат си) и едноцветна (за разлика от другите фигури), както и без ръце, което според вещото лице говори за несъзнателно блокиране на нежелана активност, което би могло да е агресия или друг тип поведение. При съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства по делото настоящият съдебен състав намира следното: От съпоставката на показанията на свидетелката-очевидец Х., дадени в производството по ЗЗДН, в досъдебното наказателно производство и в настоящото производство, е видно, че е налице съществено противоречие относно това дали свидетелката е видяла, че бащата, държейки дъщеря си, е мастурбирал и еякулирал (както свидетелката е заявила в производството по ЗЗДН) или само предполага, че той е мастурбирал, предвид неговата и на детето реакция при влизането й (както е заявила в досъдебното производство). С оглед на това, че при разпита й и в настоящото производство свидетелката Х. също не сочи да е видяла бащата да мастурбира, съдът приема, че тя не е станала свидетел на такива негови действия. В останалата им част, обаче, показанията на свидетелката-очевидец, дадени в трите производства, са непротиворечиви, последователни и логични, като свидетелката разказва за едни и същи факти, които е видяла, без да използва едни и същи изрази и думи при отделните разпити. От тези нейни показания безпротиворечиво се установява, че Д. Х. е станала свидетел на силно смущаваща и непристойна сцена – заварила е малолетната си внучка, седнала в скута на баща си и прегърната от него, двамата полуголи, като стресовата реакцията и на тримата и най-вече тази на бащата е показателна за нередността на случилото се. Бащата се е стреснал при влизането на свидетелката, хвърлил е детето на дивана, скочил е с ръка пред гениталиите си и отишъл в другата стая, а след това и в банята. Детето също е било стреснато, смутено и уплашено при влизането на свидетелката, погледнало я "с широко ококорени очи". Самата свидетелка също е била стъписана и много притеснена от видяното. Последователни и непротиворечиви са и показанията на свидетелката за обстоятелствата, че бащата и дъщерята се къпели заедно в банята, за споделеното от детето, че изпитвало болка, когато баща й миел дупето, както и че през целия този период през месец юни 2016 г. детето е било уплашено, стресирано и объркано. Преценявайки тази част от показанията съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК – предвид роднинската връзка и заинтересоваността на свидетелката в полза на майката (ответницата по делото), съдът им дава вяра, освен поради липсата на вътрешно противоречие в тях, и тъй като те кореспондират с мненията на всички експерти (психолози и психиатри), които са изследвали детето в периода непосредствено след случилото се, - че въпреки, че няма категорични данни за блудствени действия, респ. – за сексуално насилие спрямо него, са налице категорични данни за стресова реакция и за преживяно от детето "неконкретизирано" насилие и емоционална травма, с най-малко психологичен характер и с висока интензивност, с източник баща му или друга мъжка фигура, каквито данни се съдържат и в експертното заключение по настоящото дело. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за установено, че макар и да не е извършил престъплението "блудство" по чл. 149, ал. 1 от НК (както е прието и във влязлото в сила прокурорско постановление, с което е прекратено досъдебното наказателно производство срещу него), бащата е извършил спрямо малолетното дете И. акт на домашно сексуално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (както е прието и във влязлото в сила съдебно решение, с което спрямо бащата са наложени мерки за защита на детето от това насилие). В тази връзка следва да се има предвид, че понятието за домашно сексуално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН е многократно по-широко от състава на престъплението "блудство" по чл. 149, ал. 1 от НК, както и че докато в наказателното производство извършването на деянието и вината на дееца следва да са установени по несъмнен начин, то в охранителното производство, каквото е това по ЗЗДН, както и производството по настоящото дело, съдът следва служебно да следи за интересите на детето и изхождайки именно от това си служебно задължение, следва да изключи всяка вероятност да бъдат злепоставени неговите интереси и всяка вероятност то да бъде поставено в риск. Другите основните спорни между страните обстоятелства по делото, които са от съществено значение за определянето на режима на лични отношения между бащата и двете деца, са относно това, налице ли е отчуждаване на децата от бащата и дали причина за това е поведението на майката. От заключението на СПЕ по делото се установява, че и двете деца са привързани и към двамата си родители, като за И. по-силна е връзката с майката, която е основният значим възрастен за нея. В заключението си вещото лице сочи три етапа на синдрома на родителското отчуждаване: "протест", "отчаяние" и "отчуждаване". И. се намира в първия етап "протест", при който детето изпитва ярост и този протест е насочен към обекта, който отсъства – в случая бащата, като това е своеобразен призив той да се "завърне" обратно. Х. се намира във втория етап "отчаяние" – ако протестът остане без отговор, настъпва отчаяние, безнадеждност, отпадналост, което състояние често се характеризира с отдръпване и затваряне в себе си и занижаване на активността. Вещото лице сочи и че не е констатирало умишлено или целенасочено отношение от страна на майката, което да е със стремеж да отчуждава бащата от техните деца. Крайният извод в заключението е, че основен се явява проблемът за липсата на диалог между двете най-значими за децата фигури – техните родители, като в интерес на децата е родителите да намерят общ език на разбирателство, да се въздържат от конфликти помежду си, още повече в присъствието на децата. Последното се изтъква и във всички социални доклади по делото, както и от заявеното от социалните служители пред съда. От съвкупната преценка на показанията на всички разпитани свидетели по делото, от протоколите, съставени от социалните служители за проведените срещи между бащата и децата в изпълнение на постановените по делото привременни мерки, както и от изявленията на самите деца при изслушването им от съда, категорично, еднозначно и по несъмнен начин се установява все по-силно развиваща се в течение на времето тенденция за отчуждаване на децата от техния баща, особено при по-голямото дете Х.. Същевременно и от тези доказателства не се установява умишлено и целенасочено поведение в тази насока от страна на майката, но не се установява и достатъчно съдействие и въздействие от нейна страна спрямо децата за нормализиране на отношенията им с баща им. В същия смисъл е и заявеното в откритото съдебно заседание на въззивния съд от представителите (социален работник и юрисконсулт) на ДСП-Варна, според които, също, синдром на родителско отчуждение в случая няма, но и те сочат на обезпокоителни обстоятелства за тенденция към това – отново най-вече при Х., което се дължи на липсата на подход и неумение на бащата да общува с децата при създалата се ситуация след раздялата между двамата родители, и най-вече – на неумението и липсата на воля и при двамата родители да загърбят дълбокия конфликт помежду си, в който въвличат и децата си. Социалните служители са категорични в това си становище, както и че при контактите с баща им децата трябва да са заедно, тъй като са силно привързани едно към друго. Особено обезпокоителни са изнесените пред настоящата инстанция, от процесуалните представители на двете страни и от бащата, и описани в представените социални доклади, обстоятелства на последвала ескалация на изключително негативни отношения между бащата и децата ("синът ми Х. скача да ме бие" – казва самият баща), когато той, в изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение, за Коледа откарва децата от [населено място] в [населено място]. При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че при определянето на режима на личните им контакти с бащата, интересите на двете деца налагат следното: През сравнително непродължителния период от време (около три месеца и половина) до навършването на пълнолетие от Х., режимът да е ограничен – бащата да осъществява срещите си с двете деца два пъти месечно в присъствието на социален служител, като срещите с малолетната И. да са с продължителност 4 часа, а с Х. – 8 часа, последните четири от които – без присъствието на психолог. Постановяването на този период има за цел най-вече постепенно да възстанови във възможно най-голяма степен доверието и желанието у децата за осъществяване на пълноценни контакти с бащата. Именно с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да загърбят миналото и да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно децата, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието им. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, съобразявайки се с моментното състояние на децата във всеки конкретен случай, като ако е необходимо – да търсят съдействието на социалния служител, каквото те вече са получавали при осъществяването на привременните мерки по делото. Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът вече е предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с децата. Предвид и възрастта на малолетната И., именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес за дъщеря й е тя да има пълноценни контакти с бащата, независимо от случилото се досега и от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, за да преодолее във възможно най-голяма степен всички негативи от миналото и, полагайки именно нежна майчинска грижа и добронамереност, да мотивира малолетното дете то с желание да продължи да контактува с баща си. Не по-малки усилия следва да положи майката по отношение на вече почти пълнолетния Х., като намери необходимия подход и към него, за да му помогне да осъзнае, че най-доброто за него и занапред – когато сам ще решава съдбата си, е да има нормални и добри отношения с баща си. Бащата от своя страна, също следва да осъзнае, че доверието на децата към него може да бъде възстановено единствено чрез личния му – именно бащински подход към тях при осъществяването на срещите им. В тази връзка бащата следва да приеме обстоятелството, че Х. вече е пораснал и занапред най-вече сам ще взема решенията в своя живот, поради което бащата не следва да му налага своето мнение, а следва да контактува с него като с възрастен. При установените по делото обстоятелства, бащата несъмнено следва да преосмисли и промени отношението и поведението си и спрямо малолетната И.. Той също така следва да преодолее силно негативното си отношение към майката, за да могат двамата родители, макар и разделени, но по пътя на диалога помежду си – поне относно собствените си деца, да продължат да бъдат техни пълноценни родители, което е от изключителен интерес и за двете деца. Тъй като при установените по делото обстоятелства по отношение на малолетната И. (не само тенденцията на нарастващо отчуждаване от баща й, а и осъществения от него акт на домашно сексуално насилие спрямо нея), всичко посочено по-горе, очевидно не би могло да бъде постигнато изведнъж, а постепенно, съдът намира, че и след навършването на пълнолетие от брат й, за нея следва да се постанови още един преходен тримесечен период, през който режимът на лични отношения с баща й да се разширява постепенно. През този период срещите между двамата ще се осъществяват отново два пъти месечно, но в два последователни почивни дни (събота и неделя) за по 6 часа, без преспиване на детето при бащата, и в присъствието на социален работник само през първите два часа от срещите в събота. За да бъде сведена до минимум опасността от ново поставяне на малолетното дете в риск от домашно сексуално насилие, и след изтичането и на горния тримесечен период – до навършването на 14-годишна възраст от И., срещите й с баща й следва да се осъществяват без преспиване при него, но – с оглед възстановяване на пълноценната връзка между тях – при ново разширяване на режима. Този следващ етап следва да включва ежедневни срещи за две седмици през лятната ваканция на детето (като за избягване на конфликти между родителите следва да се постанови и уведомителен режим между тях за избора на тези две седмици през лятото), срещи на рождените дни на бащата и детето, както и по време на Коледните и Великденските празници. При установените по делото конкретни специфични обстоятелства интересите на детето налагат едва след навършване на 14-годишна възраст от И. да бъде постановен обичайния режим на лични отношения между дете на такава възраст и родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между страните с оглед новонастъпилите обстоятелства, всяка от тях може да поиска от съда изменение на постановения режим. Предвид предмета и изхода на делото пред касационната инстанция (частичното допускане, респ. – недопускане на касационното обжалване и по двете жалби, респ. – разрешаването по същество само на спора между страните относно режима на лични отношения между бащата и децата) и по аргумент от разпоредбата на чл. 329, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, разноски и за настоящата инстанция (както за въззивната) не следва да се присъждат, а следва да се понесат от страните така, както са направени. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1453/03.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 531/2018 г. на Варненския окръжен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част – относно режима на лични отношения между бащата Д. Ц. Д. и децата Х. Д. Д. и И. Д. Д.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. Ц. Д. и децата Х. Д. Д. и И. Д. Д., както следва: От датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение до 13.08.2019 г. (датата на навършване на пълнолетие от Х. Д. Д.) бащата да взима двете деца заедно всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 14 ч. и срещите да се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място]; като срещите на бащата с непълнолетния Х. Д. Д. продължават и след 14 ч. до 18 ч. – без присъствието на социалния служител. През следващите три месеца, считано от 13.08.2019 г., бащата да взима малолетното дете И. Д. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 16 ч., като срещите в събота от 10 ч. до 12 ч. да се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място]. След изтичането на горния тримесечен период, до навършване на 14-годишна възраст от детето И. Д. Д., бащата да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч., както и за две седмици през лятната ваканция на детето – без преспиване – от 9 ч. до 20 ч. всеки от тези дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни) от 9 ч. до 19 ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен ден – за 3 часа в извънучебното време, през четните години – на рождения ден на детето (23 януари) – за 3 часа в извънучебното време ако е учебен ден, респ. – от 9 ч. до 19 ч. ако е неучебен ден, както и всеки ден от 9 ч. до 19 ч. от Великденските празници, а през нечетните години – всеки ден от 9 ч. до 19 ч. от Коледните празници. След навършване на 14-годишна възраст от детето И. Д. Д., бащата да я взима всяка първа и трета седмица от месеца от от 8 ч. в събота до 20 ч. в неделя – с преспиване, както и непрекъснато за един месец през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и при горепосочения режим на уведомяване; а също и на следните празници: всеки рожден ден на бащата (30 юни) от 8 ч. до 20 ч. ако е неучебен ден, а ако е учебен ден – за 3 часа в извънучебното време, през четните години – на рождения ден на детето (23 януари) – за 3 часа в извънучебното време ако е учебен ден, респ. – от 8 ч. до 20 ч. ако е неучебен ден (но ако се пада в трета събота или неделя от месеца се прилага режима за тези дни), както и по време на Великденските празници от 8 ч. на първия до 20 ч. на последния празничен ден, а през нечетните години – по време на Коледните и Новогодишните празници от 8 ч. на първия до 20 ч. на последния неучебен ден. За осъществяването на личните контакти бащата да взима децата от дома, в който те живеят с майката, съответно – да ги връща в този дом. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място].