Решение № 140 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 105/2015 г.

Решение № 140 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 105/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият Б. М. Д. е подал по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден в двете инстанции до сега, първата - районният съд, втората (въззивната) - окръжният съд в Пловдив. Първоинстанционната присъда - 72/26.II.2014 г. по нохд 316/2013, е осъдителна по обвинението, че през пролетта на 2010 г. Б. Д. измамил Г. М. Н. да му предостави 5 000 лева за обща търговска дейност. За престъплението по това обвинение - по чл. 209, ал. 1 НК, Д. е наказан с 1 г. лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години; присъдено е и обезщетение на пострадалия в размер на 5 000 лева. Второинстанционното решение - 266/6.ХI.2014 г. по внохд 674/14, е за потвърждаване на присъдата. В подаденото искане за възобновяване има позоваване на същественото нарушение на процесуалните правила като основание за проверката по този ред, мотивирано с доводи, които подателят на искането смята, че са засегнали правото му на защита и вътрешното убеждение на съда. Единственото искане по изхода на делото е обаче оправдаване още във ВКС. В съдебното заседание на ВКС е участвал само прокурор и според него искането за възобновяване на делото е неоснователно. ВКС намери, че трябва да отхвърли искането като неоснователно. Относно оправдаването на Б. Д. още в тази съдебна инстанция, то и без друго не би могло да бъде уважено, след като възраженията срещу неговото осъждане са процесуални, а те поначало се отстраняват след ново разглеждане на делото в предходен стадий. Искането да бъде възобновено делото е обаче неоснователно поради по-съществената причина, че ВКС не приема нито един от доводите в негова подкрепа. Делото е имало не толкова често срещаната "съдба", по всички въпроси от значение за правилното му решаване да е налице многократно произнасяне досега. Нито един от тези въпроси не е останал неизяснен - преди всичко дадена ли е паричната сума, предмет на измамата, а след това защо именно на измамник от измамен. За ВКС решаващото досегашно произнасяне е, разбира се, на районния съд, което, от една страна, е пределно пълно и изчерпателно по поставените въпроси, а, от друга - толкова убедително, че окръжният съд не е имал друга възможност освен да се съгласи с направените изводи. ВКС на свой ред не вижда какво ново би могло да се каже срещу това, за което отново и за пореден път настоява осъденият - че въобще не е получил никакви пари от пострадалия (дори не в заем), че последният не би могъл да му ги даде, защото не ги е имал, че всичко около даването/получаването е съчинено от пострадалия и свидетелите като реванш за влошаването на други отношения между двамата, стигнало дори до наказателно дело от частен характер. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение