Решение № 9196 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2009 г.

Решение № 9196 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 7 ал. 9 и чл. 16 ал. 1 т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по жалба на Мариян Кирилов Лозанов от с. Мрамор, община Столична, подадена чрез процесуален представител адв. Калудин срещу решение № 3/02.02.2009 г., постановено по адм. д. № 6005/2008 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата на Лозанов срещу Заповед № 299/15.09.2008 г. на Началника на Девето РПУ при Столична дирекция на полицията. С подробно изложени оплаквания за наличие на основания по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, се иска отмяна на решението и на административният акт. Ответният административен орган не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита за правилен изводът на съда за недоказаност на основанието "охрана и самоохрана" и за законосъобразност на отказа да се издаде разрешение за носене на оръжие за граждански цели. Обжалваното решение е съобщено на касатора на 10.02.2009 г. и същият е подал касационната жалба в преклузивният 14-дневен срок по чл. 211 ал. 1 АПК при наличие на правен интерес, при което жалбата е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба по същество за неоснователна, по следните съображения: Оспорената пред първоинстанционният съд Заповед № 299/15.09.2008 г. на Началника на Девето РПУ при СДП обективира писмен отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Издадена е във връзка с искането на Мариян Кирилов Лозанов с Вх. № К-1282/2008 г. да му бъде издадено разрешение за закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие за самоохрана и самоотбрана. В искането и в подадената в хода на административното производство молба за уточняване основанията за придобиване на оръжие молителят е посочил, че огнестрелното оръжие му е необходимо във връзка с изпълняваната от него работа - свещеник в църквата в с. Мрамор и в църквата "Св. Дух" в ж. к. "Надежда", гр. София, свързана с чести пътувания, съхранение на църковно имущество на значителна стойност и на парични средства, освен това има семейство, в дома си има условия за съхраняване на оръжието, притежава ловен билет и ловно оръжие. В тази връзка е определил целите на притежаване на оръжието " за самоохрана и самоотбрана". Отказът на административният орган да издаде разрешението е основан на чл. 16 ал. 1 т. 4 ЗКВВООБ в хипотезата на недоказана необходимост. За да постанови обжалвания правен резултат основният административен съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при правилно приложен материален закон, предвид това, че Лозанов не е посочил обстоятелства и доказателства, от които да се направи извод за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото му, както и на неговите близки и на семейството му, което да налага защитата им чрез огнестрелно оръжие. Доводите на оспорващия във връзка с изпълняваната от него дейност е приел за неоснователни и неотносими към гражданската цел, за която се претендира издаването на разрешението за придобиване на оръжието, предвид възможността по чл. 14 ал. 4 ЗКВВООБ да бъде разрешено носенето на оръжие за служебни цели. Касационният съд намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон. В чл. 5 ЗКВВООБ е дефинирано притежаването на огнестрелно оръжие с две възможни цели: служебна - за охрана на собствеността или живота и здравето на личността (ал. 2) или гражданска - за самоотбрана (самоохрана) на физически лица и търговци (ал. 3). И в двата случая, съгласно чл. 16 ал. 1 т. 4 от ЗКВВООБ разрешението за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издава, а издаденото се отнема от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, при недоказана или отпаднала необходимост. За издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие лицето следва да подаде искане по утвърден образец, в което да обоснове необходимостта от носене на оръжие за едната и/или другата цел, а административният орган, от чиято компетентност е издаването на разрешението по чл. 16 ЗКВВООБ, да извърши служебна проверка за наличието на такава необходимост и съответно да издаде или да откаже издаването на административен акт по чл. 7 ал. 1 ЗКВВООБ. Правилен е изводът на съда, че обжалваната заповед е материално законосъобразна. Жалбоподателят е обосновал искането за издаване на разрешение за закупуване и носене на късо огнестрелно оръжие с необходимост от самоохрана и с оглед работата му като свещеник, с което е предявил две самостоятелни основания за получаване на исканото разрешение - за служебна цел по смисъла на чл. 5 ал. 2 ЗКВВООБ във връзка с дейността му като охранител и за гражданска цел - за самоохраната му като физическо лице по смисъла на чл. 5 ал. 3 от същия закон. Условията, при които се издават разрешения за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, са различни и са намерили правна регламентация в два отделни текста на подзаконовия нормативен акт - реда по чл. 40 от ППЗКВВООБ се отнася до издаването на разрешение за носене на оръжие за служебни цели, а за граждански цели е приложима разпоредбата на чл. 41 от ППЗКВВООБ. Административният орган е основал отказът си на чл. 16 ал. 1 т. 4 ЗКВВООБ в хипотезата на недоказана необходимост по отношение и на двете основания и този отказ правилно е потвърден от съда като материално законосъобразен, а оплакванията на касатора за противоречие на съдебното решение с материалния закон се явяват неоснователни. Несъстоятелни са твърденията за необоснованост на съдебния акт и за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил събраните в административното производство доказателства, включително и представените от молителя, и от тях обосновано е извел правен извод за липса на заплаха за здравето, живота и имуществото на молителя и неговото семейство. По отношение твърдението за необходимост от оръжие за самоохрана на молителя във връзка с дейността му на свещеник е посочил, че в административната преписка няма данни в това си качество да има охранителни функции. Не се споделят поддържаните пред касационната инстанция оплаквания за допуснати от административният орган процедурни нарушения при издаване на оспорената заповед. При служебно извършената проверка не са установени заплахи за живота и здравето на молителя и неговото семейство и този резултат обосновава в достатъчна степен извода за недоказана необходимост, съответен на хипотезата по чл. 16 ал. 1 т. 4 ЗКВВООБ. В обжалваното решение правилно е определена доказателствената тежест в административното производство, но нито пред административният орган, нито пред съда молителят и настоящ касатор е представил доказателства, които да оборват този извод, при което касационните оплаквания се явяват неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение