Решение № 8586 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Б. срещу решение 8217 от 29.12.2023г., постановено по адм. дело 12936/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед ДК-10-ЮЗР-127 от 13.09.2012г. на началника на РДНСК Югозападен район. Със заповедта е отменено издаденото от главния архитект на район Средец, Столична община разрешение за строеж 25/06.02.2003г., с което на Й. Г. М., А. Г. М. и С. Г.Д. е разрешено, съобразно одобрени проекти от 06.02.2003г. да извършат преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи, находящ се в съществуваща сграда в УПИ І-1, кв. 390, по плана на София,с административен адрес София, бул. Витоша, 55, ведно с одобрените инвестиционни проекти. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди че обжалваната заповед е постановена в недопустимо производство, поради просрочие на жалбите, с които е бил сезиран началника на РДНСК Югозападен район. Твърди, че молба АГ-94-Й-1/08.01.2003 г. адресирана до главния архитект на район Средец, Столична община е подписана от Е. М., действащ от името на Й. и А. М., като техен пълномощник. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на описаната по-горе заповед, в условията на евентуалност се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответниците адвокатски възнаграждения. Ответникът Началник на РДНСК Югозападен район не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Главен архитект на район Средец, Столична община на изразява становище. Ответниците М. Й. М. и Г. Н. К., представлявани от адв. Стойчевска, в писмен отговор изразяват становище че касационната жалба е недопустима, в условията на евентуалност твърдят че същата е неоснователна. Излагат подробни съображения в подкрепа на изводите изложени от административния съд. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът Е. А. М. моли решението на Административен съд София град да бъде оставено в сила. Ответниците Д. С. Б., А. Г. М., Д. А. Б. и С. Г. И. Дервишева не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Относно допустимостта на касационната жалба Неоснователни са доводите на ответниците М. М. и Г. К., че касационната жалба е недопустима с оглед действащата към момента на постановяване на процесната заповед норма на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ в редакцията му ДВ бр. 83/5.11.2010г. според която Решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Към момента на постановяване на оспореното решение на АССГ, както и към момента на депозиране на касационната жалба, е в сила сега действащата редакция на чл. 215 от ЗУТ, която не изключва касационния контрол на първоинстанционните решения от категорията на оспореното. Касационната жалба е допустима. Относно основателността на касационната жалба Административен съд София град е бил сезиран с жалба на касатора в настоящото производство срещу заповед ДК-10-ЮЗР-127 от 13.09.2012г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е отменено издаденото от главния архитект на район Средец, Столична община разрешение за строеж 25/06.02.2003г. Административният съд е възприел доводите на административния орган, довели отмяната на разрешението за строеж и е отхвърлил оспорването. Основните мотиви, довели до отхвърляне на жалбата са, че иницииращата издаването на процесното разрешение за строеж молба вх. АГ-94-Й-1/08.01.2003г. не изхожда от Й. и А. Г. М., както и че от собственичката на имот с идентификатор 68134.102.133.1.6 към датата на молбата - С. Г. Д., която също е титуляр на разрешението за строеж, въобще не е било направено искане за издаване на административен акт от главен архитект на район Средец, Столична община. Освен това с молбата с вх. АГ-94-Й-1/08.01.2003г. е поискано одобряване на проект- възстановяване на съществуващо положение на магазин 5, следователно изначално е липсвала воля за издаването на административен акт по чл.148, ал.1 ЗУТ с предмет преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи. Така постановеното решение е правилно. Правилно е възприето от съда, че производството развило се пред Началникът на РДНСК Югозападен район е допустимо, като възраженията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. В преписката се съдържат данни, че съобщение за издаденото разрешение за строеж е получено единствено от А. Г. М.. Другият от двамата жалбоподатели, сезирали Началника на РДНСК Й. Г. М. не е получавал уведомление, следователно за него срокът за оспорване на разрешението за строеж не започвал да тече и жалбата му срещу същото, като редовна, законосъобразно е разгледана от началника на РДНСК Югозападен район. Неоснователни са съображенията изложени от касатора, че съществува вероятност молба АГ-94-Й-1/08.01.2003 г., с която е сложено началото на административното производство, приключило с издаване на отмененото разрешение за строеж, да е подписана от пълномощник на Й. и А. М. и по тази причина производството по издаването му да не е опорочено. Първо видно от текста на молбата, в същата не е отразено, че изхожда от пълномощник на посочените в нея лица. Второ с молбата е поискано от главния архитект на район Средец, Столична община, да бъде одобрен проект за възстановяване на съществуващо положение на магазин 5, находящ се в София, бул. Витоша 55, а не издаване на разрешение за строеж за преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи и трето липсва въобще изразена воля от собственика на партерното помещение, предмет на разрешението за строеж към датата на молбата - С. Г. Д.. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд София град, че сезирането на главния архитект на общината от възложителя на строежа е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на административното производство. В случая изначалната липса на воля за издаването на административен акт по чл.148, ал.1 ЗУТ с предмет преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи е опорочила както производството, така и приключващия го административен акт. По тези съображения разрешение за строеж за преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи правилно е било отменено от началника на РДНСК Югозападен район. Като е отхвърлил жалбата срещу отменящата го заповед, Административен съд София град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на М. М. и Г. К. в претендирания и доказан размер - по 1 300,- лева на всеки от тях. Посоченият размер превишава само с 50,- лева минималния такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следователно не се явява прекомерен. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,