Решение № 557 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 129/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение24.06.2009 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

Оставя в сила решението на Окръжен съд Враца по гр.д. № 775/07 г. от 30.10.07 г. по иска с пр. осн. чл. 71, ал. 2 от СК. Оставя без разглеждане като недопустима касационната жалба на Г. Г. срещу същото решение по иска за издръжката. Решението само в частта за оставяне жалбата без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок.

Мотиви

Решение № 557 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 129/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. № 775/07 г., с което упражняването на родителските права за малолетното дете на страните М, род. през 2003 г. е предоставено на майката на осн. чл. 71, ал. 2 от СК и бащата е осъден да заплаща 50 лв. месечна издръжка. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащото на касационно обжалване решение за предоставяне упражняването на родителските права и функционално обусловеното /при отмяна и пререшаване на спора за тях/ за издръжката и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: За да предостави упражняването на родителските права за роденото от безбрачното съжителство на страните дете на майката, въззивният съд е приел, че тя е по-пригодният за отглеждането му родител. Детето е момиче на ниска възраст - 6 години, живяло е почти непрекъснато с нея след настъпилата през 2004 г. раздяла на страните, приспособило се е в семейната й и социална среда, вкл. в новото й семейство. Майката се грижи пълноценно за детето, то расте в подходящи битови и за образованието му условия и се развива съответно за възрастта си. Затова в негов интерес е да остане при нея, с определен за бащата - който също притежава добри родителски качества и е показал, че може да се грижи за детето - подходящ режим на лични отношения. Изводите на въззивния съд по иска с пр. осн. чл. 71, ал. 2 от СК са законосъобразни и обосновани: Спорът за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е разрешен като са преценени всички обстоятелства, относими към интереса му: възраст, пол, познаване и привързаност към родителите и семейната среда на всеки от тях, полаганите пълноценни грижи и от двамата родители, които са с добри родителски качества и възпитателски възможности за отглеждането му /соц. доклад, психиатрични експертизи/. Обосновано е прието, че заради ниската възраст на детето, привързаността му към майката, от която почти не се е отделяло и трайната му установеност в семейната й среда, където се чувства уютно и сигурно, родителските права следва да се предоставят за упражняване от нея. Предоставянето им на бащата / който живее и работи в Испания/ понастоящем би довело до драстична при ниската възраст и емоционална уязвимост на детето промяна, с риск от неблагоприятен за него ефект. Решението на ОС по иска с пр. осн. чл. 71, ал. 2 от СК е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по обуславящия иск, касационната жалба срещу въззивното решение по иска за издръжка е недопустима - чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК, отм., и следва да остане без разглеждане. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.