Решение № 15622 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2013 г.

Решение № 15622 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 185 и сл. АПК "ТЮФ инженеринг" ЕООД оспорва чл. 9, ал. 4, чл. 11, ал. 5, чл. 12, ал. 5, чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 10, чл. 50, ал. 4 и част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, с твърдения, че текстовете противоречат съответно на: чл. 5, чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията; чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за националната стандартизация; чл. 111, чл. 121, ал. 1 и чл. 242 от Кодекса на труда и чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 6, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация; чл. 177, ал. 3 от ЗУТ; т. 1.2.2 от приложение II към Директива 2010/48/ЕС на Комисията за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 2009/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и § 6, т. 35 от Закона за движението по пътищата. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли оспорените разпоредби от наредбата да бъдат отменени като незаконосъобразни. Ответникът по оспорването Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на оспорването и изложеното основание по чл. 146, т. 4 АПК, приема за установено следното: Оспорването е допустимо като подадено от лице с правен интерес от оспорване по смисъла на 186, ал. 1 АПК. Жалбоподателят е търговско дружество, притежаващо разрешение, издадено от министъра на транспорта, за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (ППС), а жалбата му е против текстове от подлежащ на оспорване нормативен административен акт, регламентиращ обществени отношения в тази област, за чието оспорване чл. 187 АПК предвижда безсрочност. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност са отделни текстове от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн. ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 14 декември 2012 г. /наредбата/. I. Оспорена е ал. 4 от чл. 9 от наредбата, приета с изменението от ДВ, бр. 99 от 2012 г. Според тази алинея за спирачния стенд за измерване на спирачните сили на ППС от категории L1, L2, L3, L3е, L4, L4е, L5 L5е и L7 не се прилагат изискванията по ал. 3. В чл. 9, ал. 3 от наредбата е поставено изискване спирачният стенд, газоанализаторът и димометърът да са одобрени по Закона за измерванията и да са преминали задължителна проверка по реда на същия закон. Според жалбоподателя тази разпоредба противоречи на чл. 5 Закона за измерванията (ЗИ), според който за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол. Жалбоподателят поддържа, че чл. 9, ал. 4 от наредбата не отговаря и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗИ, според които на контрол по реда на тази глава подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, които се използват в случаите по чл. 5 и са определени в наредбата по чл. 28 ЗИ. Според чл. 28, ал. 2 средствата за измерване се пускат на пазара и/или в действие и се използват, само ако съответстват на изискванията на тази глава и на наредбата по чл. 28 ЗИ. Позовава се на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета на основание чл. 28 от ЗИ, и на Раздел XIХ, озаглавен "Стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства". В чл. 496, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване стендовете за измерване на спирачните сили на ППС са средства за измерване на спирачни сили на леки, лекотоварни и товарни автомобили при условия, имитиращи спирачния процес. Тази разпоредба визира само леки коли, лекотоварни и товарни автомобили, но не и мотопеди, мотоциклети, мототриколки и четириколки, които са ППС от категориите, изброени в чл. 9, ал. 4 от оспорената наредба. Според жалбоподателя средствата за измерване на спирачните сили на ППС от категория L не могат да бъдат освободени от метрологичен контрол в частта за измерване на спирачните сили в защита на обществения интерес. По чл. 28 от ЗИ Министерският съвет определя с наредба изискванията към средствата за измерване и тяхното използване по предназначение, реда и методите за извършване на контрол и знаците, които удостоверяват резултатите от него. Наредбата за средствата за измерване е приета с ПМС № 239/24.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г. като в нея са посочени средствата за измерване, които подлежат на контрол. След като в чл. 496, ал. 1 от тази наредбата стендовете за измерване на спирачните сили на ППС са определени като средства за измерване на спирачните сили на леки, лекотоварни и товарни автомобили не е налице противоречие между чл. 9, ал. 4 от оспорената наредба и чл. 5 и чл. 23, ал. 1 от Закона за измерванията. II. Оспорена е ал. 5 от чл. 11 от наредбата, според която в контролно-техническия пункт трябва да има внедрена система за управление на качеството, съответстваща на ISO 9001. Според оспорващия този текст противоречи на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за националната стандартизация (ЗНС). Според чл. 5, ал. 1 ЗНС българските стандарти се прилагат доброволно. По ал. 3 органите на изпълнителната власт, които разработват нормативни актове, в които има препращане към български стандарти и/или части от тях, разработени на национално ниво, съгласуват проектите на нормативните актове с Българския институт за стандартизация /БИС/. Според жалбоподателя поставеното условие за наличие на сертификат съгласно ISO 9001 противоречи на доброволния характер на българските стандарти. Поддържа, че не са представени доказателства за съгласуване на стандарта по чл. 5, ал. 3 с БИС. Оспорването е неоснователно. Действително в чл. 5, ал. 1 от ЗНС е предвидено, че българските стандарти се прилагат доброволно, а в ал. 3 - че при разработване на нормативни актове, в които има препращане към български стандарти и/или части от тях, разработени на национално ниво, органите на изпълнителната власт трябва да съгласуват проектите на нормативните актове с Българския институт за стандартизация. В случая предвиденият стандарт, на който трябва да отговаря контролно-техническия пункт, не е български. ISO е международна организация по стандартизация, а с въвеждането на текста на чл. 11, ал. 5 се цели хармонизиране на българското законодателство със законодателството на ЕС и повишаване качеството на дейността, предмет на уредба в оспорената наредба. В § 24 от мотивите на Директива 2009/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета е предвидено задължението на държавите-членки да гарантират, в рамките на своята компетентност, че прегледите за проверка на техническата изправност се провеждат методично и при спазване на високи стандарти. В ЗНС не се съдържа забрана по силата на норма на друг закон или друг нормативен акт да бъде извършено препращане към българския държавен стандарт или към международен стандарт, както е в случая. III. Според чл. 18, ал. 1, т. 6 от наредбата за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление по образец (приложение № 3) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез началника на съответния областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", към което прилагат: т. 6 копие на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството по чл. 11, ал. 5, издаден от орган по сертификация на системи за управление, акредитиран от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация за област сертификация на системи за управление. Възраженията са свързани с оспорването на чл. 11, ал. 5 от наредбата, които са обсъдени в т. II от настоящото решение. Оспорената разпоредба не противоречи на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за националната стандартизация, поради което оспорването в тази част е неоснователно. IV. Оспорен е чл. 12, ал. 5 от наредбата според който техническият специалист може да бъде вписван в повече от един списък към разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС, ако разрешенията са издадени на едно и също лице и контролно-техническите пунктове са на територията на едно и също населено място. Неоснователно е твърдението за противоречие с чл. 111 и чл. 121, ал. 1 Кодекса на труда. По чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство). Няма противоречие между чл. 12, ал. 5 от наредбата и цитираната разпоредба, която урежда възможност за сключване на втори трудов договор с друг работодател, а не за изпълнение на трудови задачи на същия работодател в друг контролно-технически пункт на същия работодател. По чл. 121, ал. 1 КТ работодателят, когато нуждите на предприятието налагат, може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Наредбата ограничава единствено възможността на техническите специалисти да бъдат членове на комисии за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС при друг работодател или при същия работодател, но в друго населено място. Ограничението е въведено с оглед ефективното осъществяване на проверки на техническата изправност на ППС. Би била затруднена работата на комисията по чл. 12, ал. 1 от наредбата, извършваща технически прегледи, ако в нея е включен специалист от друго населено място. Не е налице и противоречие на оспорената разпоредба с чл. 4, ал. 1, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като не е налице нито един от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗД, водещи до пряка или непряка дискриминация по смисъла на закона. V. Оспорен е чл. 18, ал. 1, т. 7 от наредбата, според който за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи се изисква и документ за разрешаване ползването на строежа, а за пунктовете от V категория - и съответния документ за ползване на площадката за извършване на проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари, издаден от компетентен орган. Според жалбоподателя това изискване противоречи на чл. 177, ал. 3 Закона за устройство на територията. Посочва, че предвид размерите на помещенията за извършване на технически прегледи, предвидени в чл. 7 от наредбата, същите могат да се класифицират като строежи от четвърта, пета или шеста категория по чл. 137 ЗУТ, за които според чл. 177, ал. 3 ЗУТ не се изисква разрешение за ползване, а е предвидено издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Според жалбоподателя, с оспорената разпоредба за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи се изисква документ - разрешение за ползване на строежа, който заявителят не би могъл представи, след като помещенията за извършване на технически прегледи са от четвърта или пета категория по смисъла на ЗУТ. Позовава се и на писмо-отговор от ИА "Автомобилна администрация", компетентен орган за издаване на разрешения за технически прегледи, в което е посочено, че се изисква "разрешение за ползване на строеж", а не документ за въвеждане в експлоатация. Оспорването е неоснователно. В чл. 18, ал. 1, т. 7 от наредбата ясно е посочено, че се изисква документ за разрешаване ползването на строежа, който е различен според категорията на строежа. Изразът "документ за разрешаване ползването на строежа" не е еквивалентен на легалния термин в чл. 177, ал. 2 ЗУТ "разрешение за ползване". Не води до различен извод и представеното по делото писмо-отговор от ИА "Автомобилна администрация", в което се акцентира върху необходимостта от представянето на документ, удостоверяващ, че сградата отговаря на изискванията на ЗУТ и може да бъде ползвана. VI. Оспорен е чл. 50, ал. 4 от наредбата, според който повторните прегледи по ал. 2 са не повече от 5 % от извършените в съответния контролно-технически пункт прегледи за предходната година и се извършват за сметка на лицето, получило разрешението по чл. 20. Твърди се наличие на противоречие на тази норма с разпоредбата на чл. 242 КТ, която гласи, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Оспорването е неоснователно. В случая не става въпрос за наличие на трудово правоотношение, а за осъществяване на контролни функции от страна на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за установяване качеството на извършените прегледи, осъществявани от лица, получили разрешение за осъществяване на тази дейност. Този контрол е възложен на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по силата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 49 от наредбата. Проверяваните дължат съдействие, за което не следва да им бъде заплащано, по силата на чл. 148а, т. 3 ЗДвП, съгласно която лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, са длъжни да осигуряват възможност за проверка на материалната база, съоръженията и средствата за измерване, както и да им предоставят за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства. По същите съображения е несъстоятелен и доводът за това, че оспорената разпоредба е приета в нарушение на чл. 17 от Конституцията на РБ. Според чл. 50, ал. 2 от Наредбата качеството на извършваните прегледи за проверка на техническото състояние на ППС се установява чрез повторен преглед, който според ал. 3 се извършва в контролно-техническия пункт, в който е извършен периодичния преглед. С извършването на повторни прегледи от контролните органи не се нарушава правото на собственост на лицето, извършило първоначалния технически преглед. VII. Оспорен е чл. 18, ал. 1, т. 10 от наредбата, според който за издаването на разрешение се изисква списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие на паспортите или копие на документ за одобрение и премината проверка за годност, заверени със свеж печат от съответното лице, извършило одобрението или проверката. Възражението на жалбоподателя е, че разпоредбата е приета в отклонение на чл. 43, ал. 1 Закона за измерванията, според който последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. В жалбата се посочва, че образците за знаци са посочени в чл. 846 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - те представлявали стикери, които се залепят на определеното за това място и не е възможно да се представи копие от тях. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. В оспорената разпоредба са посочени алтернативно да се приложи копие от паспорт на средството за измерване или копие на документ за одобрение и премината проверка за годност, заверени със свеж печат от съответното лице, извършило одобрението или проверката. В случаите, когато е закупено средството за измерване от производител, купувачът разполага с паспорт, копие от който следва да представи. В случаите, когато средството за измерване е произведено или внесено от лицето, искащо издаване на разрешението по чл. 18 от наредбата са приложими чл. 810 и чл. 817 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метеорологичен контрол. Според чл. 810 производителите или вносителите, които пускат на пазара средства за измерване, предназначени за използване в случаите на чл. 5 от ЗИ подават заявление за одобряване на типа в Главна дирекция "Мерки и измерителни уреди" към Българския институт по метрология /БИМ/. След извършване на съответните изпитвания по чл. 817 от тази наредба председателят на БИМ издава удостоверение за одобрен тип или допълнение към одобрен тип. При тази уредба, хипотезата, в която дружеството, искащо издаване на разрешение за извършване на технически прегледи няма да разполага с паспорт на производителя се свежда до случаите, когато то е произвело средството за измерване или е внесло същото, в който случай след проведена процедура по глава III, раздел II от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метеорологичен контрол ще разполага с вторият алтернативен документ по т. 10 от оспорената наредба за годността на ползваното средство за измерване. Няма противоречие между изискванията по чл. 18, т. 10 от наредбата и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, който касае последващи проверки на средствата за измерване. VIII. Оспорена е част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката към наредбата, в която е описана последователността на изпитването на спирачната уредба на ППС на стенд, дадено е определение за спирачна ефективност и начин за изчисляването й. Според жалбоподателя част II, раздел I, т. 1.1.2 от методиката противоречи на т. 1.2.2 от приложение II към Директива 2010/48/ЕС на Комисията за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 2009/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета за определяне на спирачната ефективност на автомобили с максимално тегло до 3500 кг. Позовава се на писмо от ответника, според което определянето на спирачната ефективност на ППС или ремаркета с максимално допустима маса над 3500 кг следва да бъде извършена съгласно предписанията и методите на стандарт ISO 21069. Този стандарт, според жалбоподателя, е неприложим за автомобилите, посочени в т. 1.1 от методиката. Оспорването е неоснователно. В т. 1.2.2. от приложение II към Директива 2010/48/ЕС от 5 юли 2010 г. за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 2009/40/ЕО прегледите за проверка на техническа изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета е предвидено ефективността на спирачната система да се проверява на стенд, превозни средства или ремаркета с максимална разрешена маса над 3500 кг трябва да бъдат проверявани съгласно предписанията на ISO 21069 или по равностойни методи и са посочени проценти минимална спирачна ефективност, която следва да имат превозните средства с първоначална регистрация след влизане в сила на Директивата. Неоснователно жалбоподателят твърди, че ползваният метод за определяне на спирачната ефективност на автомобили с максимално тегло до 3500 кг не отговаря на т. 1.2.2 от Приложение 2 на Директива 2009/40/ЕО от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета. В цитираната т. 1.2.2. от приложение на II и на Директивата за изпитване спирачните системи на ППС е предвидено да се извършва на стенд, без да се определя метода. За изпитване на спирачните системи на ППС с максимално тегло над 3500 кг е поставено условие да се извърши по ISO 21069 или по равностойни методи. Не е доказано твърдението на оспорващия, че описания в т. 1.1.2 от методиката към наредбата метод противоречи на ISO 21069. Методът за измерване на спирачната ефективност по т. 1.1.2. от методиката към наредбата е допустим по т. 1.2.2. от приложение II към Директивата за автомобили с максимална маса до 3500 кг, за които в Директивата не е определен методът на измерването. Оспорването като неоснователна следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, I отделение,