Решение № 7579 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2017 г.

Решение № 7579 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Г. като процесуален представител, против решение № 513 от 26.01.2017 г., постановено по адм. дело № 11994/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да се произнесе по заявление вх. № САГ16-ГР00-3448/27.10.2016 г. на "И. Б. 91" ЕООД и Ц. Н. Н. за изработване на проект за изменение на ПУП на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ и преписката му е изпратена за извършване на административнопроизводствените действия съобразно дадените указания. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира се обезсилването или отмяната му. Ответникът - "И. Б. 91" ЕООД не взема становище. Ответникът - Ц. Н. Н., чрез пълномощника си адв. Белчева, в писмен отговор и становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната даминистративна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен, тъй като са налице всички предпоставки за заявеното изменение на плана на основание § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ - изравняване на частите на съсобствениците в образувания с регулационния план от 1987 г. УПИ VI - 32, 33 не е извършено към датата на влизане в сила на ЗУТ и в 6-месечния срок по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР ЗУТ, планът е неприложен и отчуждителното му действие е прекратено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът се е произнесъл по допустима жалба. Направеният извод за наличие на формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол, е законосъобразен по следните съображения: Искането на "И. Б. 91" ЕООД и Ц. Н. Н. на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ за изменение на плана за регулация е подадено до главния архитект на Столична община на 27.10.2016 г. Негова е компетентността да се произнесе по заявлението, тъй като кметът на общината съгласно § 1, т. 3 ДР ЗУТ му е делегирал правомощието да одобрява изменения на дворищно-регулационни планове на основание § 8, ал. 4 ПР ЗУТ със заповед № РД-09-1423/5.12.2012 г. В § 8, ал. 4 ПР ЗУТ не е определен срок за произнасяне от страна на административния орган, поради което актът следва да се издаде в 14-дневен срок, считано от подаване на искането съгласно чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 АПК. Непроизнасянето в този срок, т.е. до 10.11.2016 г. формира мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Налице е мълчалив отказ на главния архитект на Столична община, поради което жалбата не е преждевременно подадена. Като депозирана на 18.11.2016 г. същата е в рамките на предвидения законов срок. По своята същност заявлението действително представлява искане за изменение на действащ ПУП-ПР, но предвид правното основание, на което е предявено, редът по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е неприложим. Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ съставлява самостоятелно основание за промяна на плана, извън изброените случаи за изменение в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. По подаденото искане органът следва да издаде заповед съгласно § 8, ал. 4 ПР ЗУТ в случай, че са изпълнени законовите изисквания за изменението на плана. Касационният довод за недопустимост на обжалваното решение е неоснователен. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице основанието по § 8, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Производството е инициирано от съсобственици в УПИ VI - 32, 33 "И. Б. 91" ЕООД и Ц. Н. Н. с искане за изменение на плана за регулация по имотни граници на ПИ с идентификатори накрая 19 (имот № 33 по кадастралната основа) и 20 (имот № 32 по кадастралната основа). Представените доказателства са обсъдени подробно във връзка с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Фактите по делото са правилно установени, като е проследен кадастралният и регулационен статут на имота. Регулационният план от 1967 г. е регулирал ПИ 32 в парцел № II-8 и площ от 239 кв. м, а ПИ 33 - в парцел № III-7 и площ от 315 кв. м. С плана от 1987 г. за двата имота е отреден общ съсобствен парцел VI - 32, 33 с площ от 554 кв. м. По плана от 1993 г. и по действащия регулационен план, одобрен на 19.03.2001 г., няма изменение в границите на парцела, сега УПИ. По застроителния план от 1993 г. и този от 2001 г. е предвидено в УПИ VI - 32, 33 да се изградят на калкан две пететажни сгради - средно застрояване, при свързано застрояване в съседните имоти. Заявителката в административното производство Ц. Н. Н. се легитимира като собственик на сграда, ведно с 3/100 ид. части от мястото, цялото от 239 кв. м, съставляващо парцел № II-8, кв. 17 по плана на гр. С., м. "Л. Д.". Заявителят "И. Б. 91" ЕООД е собственик на сграда, заедно с 97/100 ид. части от дворното място, в което е построена, представляващо 239/554 ид. част от парцел VI - 32, 33 с площ от 554 кв. м. с неуредени сметки по регулация между включените в парцела имоти 32 и 33. По силата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4, собствениците на съсобствени по регулация урегулирани поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Съгласно посочената разпоредба всеки от съсобствениците на УПИ VI - 32, 33 може да поиска регулационните граници да бъдат поставени съобразно имотните граници на двата поземлени имота - 32 и 33. Това е така, защото в съсобствения по регулация имот частите на съсобствениците са равни съгласно чл. 31 ЗТСУ (отм.). Установено е по делото, че регулационният план от 1987 г., с който от двата съседни парцела е създаден съсобствен парцел VI - 32, 33, не е приложен. Изравняване на частите в него не е извършено и при действието на последващите регулационни планове. Следователно, действащият към момента на подаване на искането план от 2001 г., а също и предходните от 1987 г. и 1993 г. не са приложени по отношение на процесната граница между имоти 32 и 33 (сега 19 и 20 по одобрената кадастрална карта), към датата на влизане в сила на ЗУТ и в 6 - месечния срок по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ. Правилно съдът е приел, че отчуждителното действие на плана е прекратено на основание § 8, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което заявителите могат да поискат регулационните граници да бъдат поставени съобразно имотните граници. Именно с такова искане е сезиран административният орган. Установено е, че имотната граница е материализирана на място, нанесена е в кадастралната карта и проектът за изменение на ПУП - ПР е съобразен с нея. Посоченото в протокола на ОЕСУТ от 6.12.2016 г. обстоятелство относно компрометиране на свързаното застрояване, което е реализирано за съседните УПИ съобразно действащия ПУП, е неотносимо към искането по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Процедурата е с точно определени в закона параметри и при изпълнение на материалноправните предпоставки се издава заповед за одобряване на исканото изменение. В § 8, ал. 4 ПР ЗУТ изрично са изброени хипотезите, в които се постановява отказ. С искането до административния орган не е заявено изменение в застроителния план. Съгласно § 8, ал. 5 ДР ЗУТ строителство в имоти по ал. 1 може да се разреши едва след изменение на плана за регулация в една от посочените в ал. 2 ЗУТ хипотези. Ето защо, като е отменил оспорения мълчалив отказ на главния архитект на Столична община и е върнал преписката на органа за произнасяне по подаденото до него заявление, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение