Решение № 4038 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2014 г.

Решение № 4038 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Виктори МХ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен срещу решение № 74 от 23.07.2014 г. по адм. д. № 101/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора, с което оспорените административни актове да бъдат отменени. Ответникът - директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Сливен, не е взел отношение по спора. Ответникът - Венко Христов Великов от гр. Разград, чрез пълномощника си адвокат Албена Тодорова, моли решението да бъде оставено в сила, като поддържа теза за неговата законосъобразност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 74 от 23.07.2014 г. по адм. д. № 101/2014 г., Административен съд - гр. Сливен, е отхвърлил жалбата на "Виктори МХ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен срещу решение № Р-Ж- КПК-6 от 3.04.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Сливен, с което е потвърдено разпореждане № 57 от 6.02.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ - гр. Сливен. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на констативен протокол от 25.11.2013 г., изготвен от автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Разград, на път II-49, км 50+221, кръстовище с път VI - 4902, е прието, че управляваният от Венко Христов Великов от гр. Разград лек автомобил "Фолксваген Голф" е претърпял пътно-транспортно произшествие, при което са били ранени: Венко Христов Великов - счупена лява лопатка и намиращата се в автомобила Йорданка Георгиева Димитрова - счупен 12 гръден прешлен. Лекарска консултативна комисия при МБАЛ "Свети Иван Рилски" АД е издала на Великов болничен лист № 2080459 от 26.11.2013 г. до 27.12.2013 г., в който е вписана диагноза "счупване на лява скапула" и причина за неработоспособността "злополука - трудова". В забележката е вписано "За доказване с разпореждане на НОИ". Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Иван Николов Иванов, който видно от представената от осигурителя програма за инструктаж към м. ноември 2013 г. е работил във фирмата. Лицето има непосредствени впечатления и заявява, че на 25.11.2013 г., около 8. 15- 8. 20 часа, лично е натоварил четири чувала брашно по 25 кг на автомобила на Великов, както и че Йорданка Димитрова е казала, че това е по устна заповед на управителя на фирмата. Този свидетел към момента на даване на показанията - 19.06.2014 г., вече не работи във "Виктори МХ" ООД, което го прави независим от дружеството. Свидетелят пояснява също така, че във фирмата е била налице практика пазачите да разнасят брашно за мостра със собствени автомобили и впоследствие им е заплащано горивото. Обстоятелството, че лицето е осъждано преди това по никакъв начин не доказва, че в конкретния случай е дало неверни показания. Фактите, че към момента на злополуката дружеството е притежавало четири автомобила (два товарни и два леки), както и че със заповеди на управителя са определени лица, които да ги управляват, не изключват възможността на Великов да е разпоредено да закара брашното със собствената си кола. Освен това по делото няма данни дали заповеди № 15 от 4.06.2013 г. и № 18 от 6.11.2013 г. са били връчени на Иванов и Джамбазов, и че те са приели да изпълняват и трудовите функции на шофьори, при условие, че видно от списъка на стр. 65 от първоначалното дело, към 11.11.2013 г. тези лица са били назначени на длъжности "работник- производство". Съгласно чл. 119 КТ, трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. От показанията на свидетеля Вейби Адил във връзка с обясненията му дадени пред административния орган, които потвърждава изрично и пред съда се установява, че той познава Венко Христов Великов, тъй като му е носил брашно. На 25.11.2013 г., понеделник - пазарен ден, при него е дошъл Венко с една госпожа, които му предложили 100 кг брашно в четири чувала. На чувалите, които Венко му е донесъл е пишело "Мелница с. Ушинци". Цената е била ниска - по 55 - 60 стотинки на кг и примамен от нея, Адил го е приел и заплатил. От обясненията дадени пред административния орган и от свидетелските показания на Адил пред съда се налага извода, че е била осъществена сделка с брашното, превозено от Великов и е била заплатена цената на стоката, което е в полза на "Виктори МХ" ООД. Обстоятелството, че сделката не е оформена с фактура и други документи може да сочи само за нарушение на данъчното законодателство, което не може да се вмени във вина на Великов и респ. да рефлектира върху осигурителните му права. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Димитрова. Преценил е, че тя продължава да е в трудови правоотношения с "Виктори МХ" ООД и живее в жилище на работодателя без да заплаща наемна цена. Тази свидетелка твърди, че преди това е закупила същото брашно от мелницата в която работи за свои близки, а впоследствие е решела да го продаде. Но тя не може да си спомни нито на каква цена го е закупила, нито на каква цена го е продала. Не знае цената на брашното. Жалбоподателят по първоначалното дело не е представил документ за продажбата на брашното на Димитрова, нито такива, че тя го е придобила неправомерно. Последното се твърди едва пред касационната инстанция и не е подкрепено с доказателства. В показанията си пред съда свидетелката заявява, че при продажбата на брашното в с. Главиница не е действала от името на фирмата, тъй като работи в последната единствено като "чистач". Наред с това твърди, че 33 години е работила само в мелници, като е правила следното: "приемала съм зърно, почиствала съм, подавала съм". Впоследствие заявява, че не е работила нито като лаборант, нито като управител на други мелнични структури. Последното е противоречие с представената от процесуалния представител на ТП на НОИ - гр. Сливен, извадка от персоналния регистър на осигурените лица, от който е видно, че в предходни периоди лицето е осигурявано за управление и контрол на търговско дружество, с предмет на дейност мелнично производство. При снемане на самоличността й Димитрова сочи средно специално образование по зърнопреработване. От данните на НАП "Данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ и чл. 50 ЗДДФЛ" не се установява деклариране от Димитрова и облагане на суми на посочените правни основания, включително и цената на процесната сделка. Твърденията на Димитрова, че се е уговорила с Великов да я превози до с. Главиница по нейна лична работа противоречи на показанията на свидетеля Иванов, който лично е натоварил брашното на личния автомобил на Великов и е бил свидетел на думите й, че превозването му е по устна заповед на управителя на дружеството. Освен това на този свидетел са известни близките отношения между семейството на Димитрова и управителя. Нелогично и необяснимо с други причини би било напускане на работното място от Великов и отиване във фурна за хлебни изделия за продажба на брашно само по молба на колежка от фирмата, при липса на данни за близки отношения между него и Димитрова. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на Атанас Недялков, управител на фирмата, който сам заявява, че на 25.11.2013 г. не е бил в района на мелницата и няма лични наблюдения върху протичането на работния ден. Светлана Антова е подписала обясненията си от 12.11.2013 г. като "представител на ООД "Виктори МХ", присъствал на работната площадка". По делото са налице данни, че Антова е назначена на длъжността "лаборант" и липсват доказателства да са й били възложени задачи да контролира персонала или да представлява дружеството. При така събраните по делото доказателства правилно съдът е приел, че на 25.11.2013 г. през работно време и по повод на извършвана в интерес на осигурителя "Виктори МХ" ООД работа осигуреното за всички осигурени социални рискове лице Венко Христов Великов е претърпял пътно-транспортно произшествие довело до внезапно увреждане на здравето му и причинило му временна неработоспособност, с което е бил осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната инстанция приема, че не са налице твърдяните от "Виктори МХ" ООД нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид направеното с отговора по касационната жалба искане от процесуалния представител на Венко Христов Великов за разноски, то такива следва да са присъдени на основание чл. 143, ал. 3 АПК в доказания с договора за правна помощ от 12.09.2014 г. размер от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,