Решение № 11184 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ню Айдиас Ивентс ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. Владимирова против решение 947/17.02.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 10235/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за прогласяване нищожността на издадения РА, а в условията на алтернативност отмяната му като незаконосъобразен. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП София оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Х. Апостолов и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество са установени задължения за ДДС в общ размер на 202 998,09 лв. главница и съответните лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от 17 доставчици Ню айдиас корпорейшън ЕООД, 713 Медия Продакшън ЕООД, Ивали 40 ЕООД, М. К. -67 ЕООД, Ви Бо Строй Комерс ЕООД, Атлас 3 ЕООД, АБ Артпроект ЕООД, Мебел стил ЕООД, Ви енд Ал ЕООД, Венилюкс ЕООД, Ви Ти Пи Консулт ЕООД, Врачовски груп ООД, Билд инвест 2000 ЕООД, Франко Трейд 2013 ЕООД, Дизайн Логистик ЕООД, Еуробул ЕООД и Аккарди и Делта БГ ЕООД. Оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след отмяната на постановеното при първоначалното му разглеждане решение 512/28.01.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 12237/2018 г..С решение 12296/06.10.2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 5805/2020 г. е прието, че въпросът за компетентността на органа по приходите, издал ревизионния акт, като възложител на ревизията, както и въпросът за компетентността на органа, издал решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК, е останал неизяснен по делото. На следващо място касационната инстанция приема, че съдът се е произнесъл по съществото на спора при липса на фактически установявания по фактите, релевантни за осъществяването на услугите. В решението си, постановено след повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според него представените от ответника доказателства, в това число доказателства за отсъствие на М. Гаврилов на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП София за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. и периода от 03.10.2017 г. 13.10.2017 г., препис от заповед РД-01-803/7.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП София за определяне на органите по приходите, които възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и доказателства за отсъствие на И. Христова директор на ТД на НАП София към 26.10.2017 г. и доказателства за заместването й от А. Галчева, към момента на издаване на решение Р-22221017004588-098-001/26.10.2017 г. за изземване разглеждането и решаването на преписката, потвърждават издаването на РА от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържащ реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. След подробно обсъждане на събраните писмени доказателства съдът точно е установил фактите, анализирал ги е и е обосновал своите правни изводи в изпълнение отново на дадените от Върховния административен съд указания. По отношение на фактурите, с предмет заснемане и излъчване на рекламни клипове, издадени от 713 Медия Продакшън ЕООД, Ивали 40 ЕООД, М. К. -67 ЕООД, Ви Бо Строй Комерс ЕООД, Атлас 3 ЕООД, АБ Артпроект ЕООД, Мебел стил ЕООД, Ви енд Ал ЕООД, Венилюкс ЕООД, Ви Ти Пи Консулт ЕООД, Врачовски груп ООД, Билд инвест 2000 ЕООД, Франко Трейд 2013 ЕООД, Дизайн Логистик ЕООД, Еуробул ЕООД и Аккарди и Делта БГ ЕООД при оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че РА в тази му част се явява правилен и законосъобразен. Представените договори за изработка според съда са с еднотипно съдържание, бланкетни по своята същност, като в същите липсва конкретизация на вида на рекламния клип. Не са представени идейни проекти на съответните видеоклипове, документи относно авторските и сродни права, нито пък възлагателни писма. Представените приемо-предавателните протоколи според съда са бланкетни. Към същите липсват доказателства за приемане на заснетите видеоклипове от клиентите на ревизираното дружество. На следващо място съдът е обсъдил липсата на доказателства съответните доставчици да са притежавали съответната снимачна техника, осветление и озвучаване. Не се представят и доказателства досежно използването на подизпълнители при осъществяване на спорните услуги, както и къде е извършено снимането на съответните видеоклипове. В тази връзка счита, че представените в хода на административно производство граждански договори, сключени с физически лица, които да изпълняват функциите на видеоператор, озвучител и прочие, сключени от доставчиците с подизпълнители, не удостоверяват изпълнение на договорените услуги, тъй като същите са бланкетни и неконкретизирани по отношение на срок, място на изпълнение, като липсват и данни за лицата, които са осъществили дейностите като подизпълнители. Представеното от страна на ревизираното лице доказателство на електронен носител, съдържащо видеоклипове, според състава също не доказва по безспорен начин осъществяване на спорните услуги при липсата на други категорични доказателства договори, възлагателни писма, както и за кой клиент на ревизираното дружество са изготвени същите. По отношение на фактурите, с предмет: организиране на промоции; изработка на декорация и рекламни материали; печат на брошури; каталози; флаери; организиране на проумотъри; външна реклама; рекламни сувенири/материали/листовки; декори за реклама; разпространение на рекламни материали; организиране на рекламни събития, издадени от Ню айдиас корпорейшън ЕООД, 713 Медия Продакшън ЕООД, Ес Пи Ес-68 ЕООД, Ви Бо Строй Комерс ЕООД, Атлас 3 ЕООД, АБ Артпроект ЕООД, Мебел стил ЕООД, Ви енд Ал ЕООД, Венилюкс ЕООД, Ви Ти Пи Консулт ЕООД, Големия ООД, Франко Трейд 2013 ЕООД, Дизайн Логистик ЕООД, Еуробул ЕООД и Аккарди и Делта БГ ЕООД първоинстационният съд приема за правилни и законосъобразни достигнатите от органите по приходите изводи за липсата на реалност на процесните доставки. За да достигне до този извод съда счита, че по отношение на фактурите, свързани с организиране на промоции и организиране на проумотъри не са представени категорични доказателства, удостоверяващи реалността на извършените услуги. Липсват доказателства във връзка с продуктите, които са предмет на съответните промоции. Не са представени договори за съответната услуга, като представените копия на фактури и нечетливи касови бонове не могат да се кредитират като годно доказателство. Не се представят и договори между ревизираното лице и съответното търговско дружество, чиито продукт е бил предмет на организираните промоции. Представените граждански договори за извършени дейности във връзка с доставките на услуги сключени от доставчиците с подизпълнители физически лица според съда са неконкретизирани - липсва посочен предмет, срок на изпълнение на договорените услуги, място на изпълнение, банкова сметка на съответното физическо лице подизпълнител, респективно с чии материали ще бъдат изпълнени съответните договорени дейности. Посочено е общо разпространение на брошури, рекламни материали, няма описание какво ще бъде рекламирано и промотирано като продукт. Идентични с казаното по горе са и достигнатите от състава изводи и по отношение на представените договори за изработка и приемо предавателни протоколи. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на РА, изменен и потвърден с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. В действителност в мотивите си решаващият състав е обсъдил наличието на предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурирани доставки с предмет организиране на промоции; изработка на декорация и рекламни материали; печат на брошури; каталози; флаери; организиране на проумотъри; външна реклама; рекламни сувенири/материали/листовки; декори за реклама; разпространение на рекламни материали; организиране на рекламни събития, част от РА отменена с Решение 1651/26.10.2018г. на директора на Дирекция ОДОП- София при ЦУ НАП, но като краен резултат със съдебното решение правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция ОДОП- София при ЦУ НАП. Доводите на касатора за необоснованост на решението, поради приета в него фактическа обстановка, която не съответства на доказателствата са неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за това, че ответникът не е доказал компетентността на органите, издали оспорения РА. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221017004588-020-001/13.07.2017 г. издадена от К. Методиева на длъжност началник сектор Ревизии като заместник на М. Гаврилов, изпълняващ същата длъжност. По делото е приложена заповед УЧР-414/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София, по силата на която К. Методиева изпълнява задълженията на М. Гавраилов за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. на основание чл. 84, ал.2 от ЗДСл. Като част от доказателствата по делото е приложена заповед за изменение на ЗВР Р -22221017004588-020-002/09.10.2017 г., с която е удължен срокът за извършване на ревизията и същата е издадена от Б. Николчовски на длъжност началник сектор Ревизии като заместник на М. Гавраилов на същата длъжност. От заповед УЧР-609/03.10.2017 г. на директора на ТД на НАП София е видно, че Б. Николчовски изпълнява задълженията на М. Гаврилов за периода от 03.10.2017 г. до 13.10.2017 г. При повторното разглеждане на делото са представени доказателства за отсъствието на М. Гаврилов за посочения период болничен лист Е20170686547 на М. Гаврилов за периода от 30.06.2017 г. до 29.07.2017 г. и болничен лист Е20171166382 за периода от 28.09.2017 г. до 01.11.2017 г. /л.13 и л.14 от делото/. Представена е и заповед РД-01-803/07.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП София за определяне на органите по приходите, които възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С решение Р - 22221017004588-098-001/26.10.2017 г. издадено от директора на ТД на НАП - София на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22221017004588 от М. Гаврилов в качеството на възлагащ орган и е възложена на Т. Герасимов в качеството на орган по възлагане, който е издал и ревизионния акт. Това решение е подписано от А. Галчева в качеството й на заместник на И. Христова директор на ТД на НАП София. От страна на ответника са представени доказателства за заместването и отсъствието на титуляра, изпълняващ длъжността териториален директор, съответно заповед ЗЦУ-ОПР-14/31.05.2017 г., с която на основание чл. 84 от ЗДСл и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, А. Галчева, заместник-директор на ТД на НАП - София е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП - София при отсъствие на И. Христова директор на ТД на НАП - София, както и заповед 13624/25.10.2017 г. за разрешен платен отпуск на И. Христова директор на ТД на НАП - София за периода от 26.10.2017 г. до 27.10.2017 г., включително /л.18-19/. Съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Като фактическо основание за изземване на преписката е посочено продължително отсъствие на М. Гаврилов поради отпуск по болест. Продължително отсъствие на М. Гаврилов, като основание за изземване на преписката по силата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, е доказано от страна на ответника чрез представянето на болнични листове. При така установените факти, следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. По приложението на материалния закон: Основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е осъществяването на доставката в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуга заснемане и излъчване на рекламни клипове. В съответствие с доказателствата по делото и при правилна преценка на същите, основателни и в съответствие с материалния закон са достигнатите от съда изводи за липсата на реално осъществени доставки на рекламни услуги. Както правилно сочи и съда в представените договори за изработка и приемо предавателни протоколи липсва както конкретизация на вида на рекламните клипове, така и каквито и да е доказателства за осъществяването им и връзката им с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. По делото не са събрани и никакви доказателства за материализация на резултата от услугите, както и доказателства за излъчване на рекламните клипове, като част от фактурираната услуга. Липсват доказателства, относно параметри на услугата, включително в какъв формат е следвало да се изработят видеоклиповете и с какво съдържание. Не се установява кога и къде са излъчени видеоклиповете. Липсват доказателства и по какво задание са изработени видеоклиповете, като от страна на ревизираното лице не се представят данни и досежно рекламираните продукти, съответно предаването им на изпълнителите по договорите за изработка. Тази конкретизация не се установява и от приетите по делото приемо-предавателни протоколи, в които е посочено, че изпълнителят е извършил, а възложителят е приел услугата заснемане и излъчване на рекламни клипове.