Решение № 12616 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2014 г.

Решение № 12616 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Стилиян Анастасов Архондиев, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 58 от 13.01.2014 г. постановено по адм. дело № 3178 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че при издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че обжалваната заповед не е мотивирана. Препращането към акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не може да се приеме за фактически и правни основания за издаване на акта. Не се е установило при извършването на проверката на 29.04.2013 г. да е поставен стикер за образец, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а заповедта по чл. 171, т. 2 от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение и то се осъществява чрез поставяне на стикер на предното стъкло. Заповедта не е връчена повече от два месеца след датата на установяване на административното нарушение. Не е безспорно установено да е осъществен състав на административно нарушение. Не е посочено мястото на нарушението. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на пето Районно управление (РУ) "Златни пясъци" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е изменил заповед № 528 от 29.04.2013 г. на началник РУ на МВР - "Златни Пясъци", с която на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността и по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП - спиране на МПС от движение за 30 дни, като е определил срок на действие на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца и е отхвърлил жалбата в останалата и част. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да плати на ОД на МВР - Варна разноски по делото в размер на 100, 00 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заповед № 528 от 29.04.2013 г., издадена на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "з" от ЗДвП, началникът на РУ на МВР - "Златни пясъци" към ОД на МВР - Варна е наложил на жалбоподателя две принудителни административни мерки - "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността" и "временно спиране на МПС от движение за тридесет дни". Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН № 528 от 29.04.2013 г., за това, че на 29.04.2013 г. около един часа на път № 9000 като водач на МПС с рег. № В 0785 РВ, при обстоятелства, отразени в съдържанието на АУАН, управлява ППС под въздействието на алкохол и наред с това е собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Съдът е посочил, че от АУАН № 528 от 29.04.2013 г. се установява, че на 29.04.2013 г. жалбоподателят в 00,54 часа в гр. Варна, посока от спирка "Светкавица" към кв. "Виница", на кръстовището с улица "Контраадмирал Иван Вариклечков" е управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес С 320 с рег. № В 0785 РВ, след употреба на алкохол. При проверката водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство - дрегер Алкотест 7510 с номер ARBB - 0011, който е отчел 1,13 промила алкохол в издишания от водача въздух (проба № 2434). На водача е издаден талон за медицинско изследване. При съставянето на акта от нарушителя са иззети СУМПС № 209774008 и Свидетелство за регистрация на МПС част II с № 002904989. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на 9.07.2012 г. При тези фактически обстоятелства и предвид представените доказателства за компетентност на издателя на заповедта, съдът е счел, че тя е издадена от компетентен орган, в установената форма. Посочил е, че фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН, който е посочен като основание за издаването й. След анализ на приложимата правна уредба е приел, че законосъобразно спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, но същата следва да е ограничена досежно срока й, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Предвид това е счел, че посоченият в заповедта срок "до решаване на въпроса за отговорността" е незаконосъобразен и заповедта следва да бъде изменена в тази част. Приел е, че са налице основания и за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП. Изложил е, че констатациите в АУАН относно управление на собствен МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда не са опровергани от жалбоподателя. Приел е, че претенцията на ответника за присъждане на разноски е частично основателна и следва да бъде уважена в размер на 100, 00 лв. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП са прилагане на оспорените принудителни административни мерки. Неточното посочване на разпоредбите на ЗДвП в съдебното решение (добавена е несъществуваща в посочения чл. ал. 1) представлява техническа грешка, която не може да се отрази на неговата правилност. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за липса на фактически основания в заповедта за прилагането на ПАМ. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това съдът правилно е приел, че изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. В качеството си на официален свидетелстващ документ актът за установяване на административно нарушение се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство по надлежния процесуален ред, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. При установено управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Предвид факта, че законодателят е ограничил прилагането на мярката за срок не по-дълъг от шест месеца, съдът правилно е изменил заповедта в тази част. Наред с това, от неоспорена и приета като доказателство в първоинстанционното производство справка изготвена от старши инспектор в сектор "Координация и информационно-аналитична дейност" при ОД на МВР - Варна, е установено, че Архондиев е собственик на управлявания на 29.04.2013 г. автомобил марка "Мерцедес" С320 с ДК № В 0785 РВ. Паради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП - временно спиране от движение на пътното превозно средство за срок от 30 дни. Твърдението за непоставянето на стикер на предното стъкло на автомобила (съгласно изискването на чл. 172, ал. 2, т. 4 от ЗДвП) е действие по изпълнението на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП е не е свързано с преценката за законосъобразност на заповедта, с която тя е приложена. Оплакването относно начина на връчване на заповедта е относимо към допустимостта, но не и към основателността на жалбата. Неоснователно е и наведеното в съдебното заседание твърдение, за незаконосъобразност на решението в частта на присъдените разноски. С решението съдът е приел, че претенцията на ответника за присъждане на разноски е частично основателна и не му е присъдил в цялост претендираните разноски. Непроизнасянето по направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски би било основание за допълване на първоинстанционното решение, при условие, че искане за това е било направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, но не води до извод за неговата незаконосъобразност. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,