Решение № 6468 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15094/2009 г.

Решение № 6468 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15094/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, подадена срещу Решение № 1235/06.10.2009 г., постановено по адм. дело № 396/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК , във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ образувано по предявени искове от Димитър Н. Митев срещу министерството на вътрешните работи за обезщетение за вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт, е приел, че исковете са неоснователни. Обжалваното решение не е основано на приетите от съда за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОДОВ и е процесуално недопустимо по следните съображения: От доказателствата по делото е установено, че исковата молба за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1500 лв. е подадена от жалбоподателя Димитър Митев на основание отменено наказателно постановление № 3894/18.10.2007 г. на началника на РПУ - гр. Габрово с влязло в сила Решение № 23/08.02.2008 г. по описа на Габровския районен съд. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е поддържал, че следва да бъде обезщетен за вредите /имуществени и неимуществени/, които му са причинени от незаконосъобразен акт - от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление издадено от началника на РПУ - гр. Габрово. Преценявайки допустимостта и основателността на предявените искове, съдът е изложил мотиви, които противоречат на разпоредбите на чл. 204 и чл. 205 ЗОДОВ. Искът по чл. 1 ЗОДОВ се предявява след отмяната на административния акт по съответния ред на основание чл. 204, ал. 1 АПК. Незаконосъобразността на акта /индивидуален, административен или нормативен/, от които се претендира, че произтичат вредите, е елемент от фактическия състав на отговорността на ответника и процесуална предпоставка за допустимостта на иска. За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска. В правната теория няма спор, че наказателните постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. Наказателните постановления са актове, с които по административен ред се налагат предвидени в закона наказания за по-ниски по степен на обществена опасност деяния, които не са престъпления. Дейността по налагане на административните наказания по наказателните постановление не е административна и затова те подлежат на обжалване за законосъобразност не по реда на АПК, а пред съответния районен съд. Ответникът по иска е определен в чл. 205 АПК- юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ако административният орган, от чийто незаконосъобразен акт е причинено увреждането, не е юридическо лице, искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято административна структура органът принадлежи /виж. чл. 30 и 31 ГПК - представителство на юридическите лица и на държавата/. Обстоятелството, че съдът за конкретния случай е конституирал като ответник по иска министерството на вътрешните работи, не следва да се преценява като съществено нарушение на процесуални правила, а още по-малко да се преценява като основание за неоснователността на иска, както е приел съдът. По изложените съображения съдът е постановил решение по същество на спора по недопустим иск по чл. 203, ал. 1 АПК и решението като процесуално недопустимо следва да се обезсили и производство по делото да се прекрати. Водим горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, III отделение