Решение № 2157 от 5.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2025 г.

Решение № 2157 от 5.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2025 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение "Българска Кудо федерация" с ЕИК 126741388 срещу Определение № 3360 от 31.01.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело № 1048/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на Сдружение "Българска Кудо федерация" за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-1/08.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отнет безсрочен спортен лиценз № 82, издаден със Заповед № РД-1047/14.04.2020 г. на министъра на младежта и спорта за вида спорт "кудо", спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорт (ЗФВС). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновават, че съдът неправилно е ценил фактите, обосноваващи искането за спиране на предварителното изпълнение. Не е отчел, че спортната федерация има одобрен спортен календар за 2025 г., който са включени значителен брой събития, които няма да могат да се проведат, при предварително изпълнение на заповедта. Непровеждането на планираните събития ще увреди доброто име на Сдружението, а негативния имидж много трудно ще бъде преодолян. Счита, че изложеното надделява над предполагаемия по закон обществен интерес, който се защитава посредством допуснатото предварително изпълнение. Сочи, че съдът не преценил правилно и посоченото ново обстоятелство – издаването на нов лиценз за спорта "кудо" на друго лице, видно от публикуваната обява на официалния сайт на Министерство на младежта и спорта от 20.01.2025 г., от която става ясно че е налице ново заявление за издаване на лиценз от 16.01.2025 г., което безспорно е дата след издаването на оспорения акт и следва да бъде взето предвид. Възможността при отмяна на оспорената заповед да съществуват две федерации не следва да бъде пренебрегната, като това от своя страна ще доведе до още негативни последици. Иска съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Частният жалбоподател се представляват от адв. А. Джуров, Адвокатска колегия – София. Ответникът по частната жалба – министърът на младежта и спорта, не ангажира становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че оспорената Заповед № РД-10-1/08.01.2025 г. съгласно чл. 26, ал. 3 ЗФВС подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Приема, че тъй като спортният календар за 2025 г. е приет с решение на Управителния съвет на Сдружението през месец декември 2024 г., преди издаването на оспорената заповед, не представлява ново обстоятелство. Изрично сочи, че законът изисква вредите да са резултат от взаимодействието на новите обстоятелства и предварително изпълнение, а не от самия акт на изпълнение. Съдът приема за неоснователен и довода, че от наличието на подадено нови искане за регистрация на федерация и спортен лиценз от друго лице, ще произлезнат вреди за настоящия жалбоподател, като сочи че такъв все още не е издаден и не е сигурно, че ще бъде издаден. Приема поради посоченото, че жалбоподателят не е доказал, че предварително изпълнение на заповедта ще му причини значителна или трудно поправима вреда и заключава, че искането за спиране на предварително изпълнение е неоснователно, и го отхвърля. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗФС, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресата на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗФВС, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, тъй като няма да може да осъществи предвидените в спортния му календар за 2025 г. мероприятия. Посочва твърде общо, че отмяната на събития ще рефлектира негативно върху доброто му име, а възстановяването му ще е трудно. Счита, че не следва да се пренебрегва и рискът от получаването на лиценз от друго лице, предвид новото обстоятелство – подадено заявление за спорен лиценз от 16.01.2025 г. Безспорно е, че отмяната на планирани спортни мероприятия представлява значително затруднение, преодоляването, на което е свързано със средства и усилия, т. е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение, както правилно е обосновал и първоинстанционният съд. С оглед на това сам по себе си фактът на неосъществявана на основаната дейност на федерацията (планираните мероприятия), като пряка последица от заповедта, не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Още повече, че самите вреди нито са конкретизирани, нито са доказани. Посочен конкретно е само риска за доброто име на Сдружението, което действително ще бъде засегнато негативно от отмяната на планираните спорни събития, но не са представени доказателства, за широко оповестяване на предстоящите събития, нито нови доказателства и/или обстоятелства, че поради предварително изпълнение на заповедта са последвали отказа от участие или са развалени договори за подготовка, наем и др. подобни. Съдът не може да предполага какви по вид и обем са вредите, поради което искателят следва да ги дефинира и да представи доказателства, които да обосноват тяхната значителност или трудност при поправянето. В случая са заявени само вреди за доброто име на жалбоподателя с обосновката, че то ще пострада от отмяна на събития, но не са представени доказателства за значителност, например такива за широкото оповестяване на дадено събитие и/или откази от участие и т. н. Следователно твърдението не е доказано, освен това то представлява логична последица от изпълнението, поради което без конкретизация на вредите и доказателства които съдът да прецени не може да се обоснове извод, че значителни или трудно поправими и преодоляват защитимия от закона обществен интерес. Неоснователен е и доводът, че съдът не е отчел новото обстоятелство – подадено заявление от 16.01.2025 г. за издаване на спортен лиценз за спорта кудо. Напротив съдът е обсъдил в обжалваното определение този довод и го е приел за неоснователен, тъй като няма сигурност, че ще бъде издаден положителен акт по подаденото заявление. Неоснователен е и доводът, че няма пречка за регистрирането на нова федерация, тъй като поради издадената заповед, в регистъра на спортните федерация вече няма регистрирана спортна федерация за спората "кудо". Настоящият съд направи проверка в публично достъпния регистър на спортните федерации, достъпен на официалния сайта на Министерство на младежта и спорна и установи, че там все още под № 170-000 е регистриран лиценза от 14.04.2020 г., издаден в полза на Българска кудо федерация. Следва да се спази изискването на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, че спортен лиценз се издава само на една спортна федерация и наличието на образувано съдебно производство по оспорването на акт за отнемане на лиценза на спорна федерация, то е налице основание за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и неоснователно, и съответно отхвърлено. Следва да се посочи, че не е налице противоречие с посочената от частния жалбоподател съдебна практика, доколкото исканията за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед по адм. дело № 6303/2022 г. е било обосновано с конкретни вреди (имуществени и неимуществени) и подкрепено с доказателства за настъпването им. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд