Решение № 6756 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Електро инвест БГ ЕООД против Решение 1290/10.07.2023г. по адм.д. 373/2023. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Решение ПО-01-52/17.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че доводите му не са обсъдени и не е допусната поисканата експертиза. Сочи нарушение на чл. 118, ал.1, т.4 от Закона за водите и се позовава на съдебна практика. Иска отмяната на решението и административния акт. Претендира разноски. Ответната страна директор Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Благоевград е решение ПО-01-52/17.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград (БДЗБР - Благоевград), с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, чрез изградени съображения на р. Ощавска за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ. Административинят орган се е позовал на чл.119, ал.1 т.5 вр.чл. 118, ал.1, т.4 от Закона за водите Административният съд е приел за установено, че "ЕЛЕКТРО ИНВЕСТ БГ" ЕООД е било титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностни води 41140199/13.03.2013 г., издадено от Директора на БДЗБР - Благоевград, с краен срок на действие 03.09.2020 г. С Решение ПО-01-140 от 05.11.2020 г. Директорът на БДЗБР - Благоевград е отказал продължаване на срока на действие на Разрешителното, поради наличието на законовата пречка по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ) - определеното място за водовземане попада в границите на защитена зони по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) - в защитена зона "Кресна - Илинденци", обявено за такива със заповед РД-264/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите /МОСВ/. Решението е оставено в сила с Решение 6358 от 27.06.2022г. по адм.д. 9641/2021г. на Върховния административен съд. Съдът е приел за безспорно и доказано, че река Ощавска от кота 1510 м до вливане в река Струма, с код на водното тяло BG4ST500R1056, попада в защитена зона по Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО) BG0000366 Кресна-Илинденци (Приложение 3.5а Регистър на защитените зони на л. 32 и сл.), и в зона за защита по Натура 2000 в ЗБР BG0000366 Кресна-Илинденци (Приложение 7.2.д. Програма от мерки за зоните за защита по Натура 2000 в ЗБР л. 29 и сл.), включена в списъка на защитените зони за опазване на дивите птици с Решение 122 от 02.03.2007 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г От правна страна съдът е счел, че административният акт е постановен от компетентен орган в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Изложил е съображения, че за прилагане на забраната по чл. 118, ал. 1, т. 4 ЗВ е достатъчно, че мястото на водовземане е в зона по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Съдът е определил като неотносими възраженията, свързани с мястото на водовземане, доколкото то попада в границите на защитената зона Кресна-Илинденци и е следвало, съгласно § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗВ, всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, с изключение на посочените в ал. 1 да бъдат приведени в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. За неотносими са счетени и обстоятелствата дали фактически дейностите по водовземане рефлектират върху околната среда неблагоприятно и дали в зоната има местообитания и биологични видове, за които поддържането на водите е важен фактор, тъй като тези въпроси са разрешени при включването на Кресна-Илинденци в защитените зони по Директивата за местообитанията със Заповед РД-352/11.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите на основание чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР и в списъка на защитените зони за опазване на дивите птици с Решение 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет, които са влезли в сила. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, след обсъждане доводите и възраженията на страните. Формираните изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ за допускане на съдебна експертиза. По основния относим към спора въпрос, а именно попада ли определеното място на водовземане в границите на защитена зона, между страните не е бил налице спор. В съдебното заседание пред АС Благоевград процесуалният представител на оспорващия изрично е посочил, че не оспорва, че мястото на водовземане попада защитена зона "Кресна - Илинденци". Нещо повече, този факт следва е и част от фактическите констатации по влязлото в сила Решение ПО-01-140 от 05.11.2020 г. на директора на БДЗБР Благоевград. Той е и изрично обсъден и възприет от съда, осъществил съдебен контрол върху посочения административен акт. Според чл.118ж, ал.1, т.4 ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5. Защитена зона "Кресна-Илинденци" е обявена за такава със Заповед 264/31.03.2021 г. на МОСВ, обнародвана в ДВ бр. 41/18.05.2021г. Съдът е бил длъжен и правилно се е съобразил с посочената заповед. След като тази заповед е издадена, въпросите относно това дали фактически дейностите по водовземане или водоползване рефлектират неблагоприятно върху околната среда и дали в зоната има местообитания на биологични видове, за които поддържането на състоянието на водите е важен фактор, са ирелевантни за правния спор, както правилно е преценил АС Благоевград. Повдигнатите от касатора възражения са вече обсъдени в предходни административни и съдебни производства, посочени по-горе, приключени с влезли в сила решения. Обжалваното решение на АС Благоевград е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд