Решение № 348 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1240/2014 г.

Решение № 348 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1240/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частните обвинители В. и К. Ц. Ц. срещу решение № 228 от 25.VI.2014 г. по внохд № 497/2013 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се възразява срещу правилността на доказателствения анализ на въззивния съд и, отчасти, срещу правилността на назначената и изслушана от този съд автотехническа експертиза. С позоваване на чл. 354, ал. 5 НПК, жалбоподателят иска от ВКС да отмени решението на апелативния съд и да осъди подсъдимия. В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Подсъдимият С. А. А. и защитникът му, както и представителят на ВПР, поддържат становище за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 408 от 8.ХII.2011 г. по нохд № 3563/2011 г. на Софийския градски съд, С. А. А. е признат за невиновен в това, около 14 ч. на 23.VIII.2010 г., в района на кръстовището между [улица] и [улица] в /населено място/, да е управлявал товарен автомобил /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] и прикачено към автомобила полуремарке с рег. [рег. номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 20, ал. 1 и 2, и на чл. 25, ал. 1 ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 83-годишния Ц. В. Ц. от с. гр., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Присъдата е потвърдена с решение № 329 от 26.Х.2012 г. по внохд № 634/2012 г. на Софийския апелативен съд. С решение № 67 от 16.V.2013 г. по нд № 2312/2012 г. на ВКС е отменено решението на апелативния съд и делото му е върнато за ново разглеждане. Със сега обжалваното решение отново е потвърдена първоинстанционната присъда. Жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея. За да отмени обжалваното решение по внохд № 634/2012 г., съдебният състав по нд № 2312/2012 г. на ВКС е констатирал наличието на процесуални нарушения, свързани с доказателствения анализ: необсъждане от въззивния съд на част от доказателствата и тяхното отношение към механизма на станалото пътнотранспортно произшествие /напр. за намерените на мястото на произшествието следи, отразени в протокола за оглед като спирачни/; неизлагане на съображения относно приетото за установено, че до мястото на удара пострадалият е изминал 0.80 м, въпреки че в две от експертизите е прието, този път да е 1 м; липсата на коментар по единствено приетото експертно положение, че пострадалият е пресичал перпендикулярно платното за движение на [улица]. Касационният съд е констатирал и наличието на нарушение, пряко свързано с принципа на чл. 13 НПК, изразяващо се в отказът на въззивния съд да уважи направеното от процесуалния представител на гражданския ищец К. Ц. искане за установяване самоличността на лицето, подало на тел. 112 съобщение за станалото пътнотранспортно произшествие /ПТП/, и разпитът на това лице като възможен очевидец. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е направил необходимото да отстрани нарушенията, свързани с доказателствения анализ, посредством преодоляване на съществуващите несъответствия в заключенията на предходните 4 експертизи, включително тройна и петорна комплексни медико-автотехнически експертизи /КМАТЕ/, предназначени да изяснят механизма на ПТП, и наличието или липсата за настъпването му на вина от страна на подсъдимия. Била е назначена КМАТЕ от 7 специалисти - двама съдебни лекари и петима специалисти по двигатели с вътрешно горене и автомобили- които са дали изчерпателен отговор на поставените им 18 въпроса. И тази експертиза, обаче, в отговор на поставената й 10-та задача, който отговор е най-значим за ангажиране или не отговорността на подсъдимия, е изказала само предположения за момента, в който пострадалият пешеходец е станал опасен за движението и възможността в този момент да бъде възприет от подсъдимия. Предположенията са дадени в 5 варианта, при 3 от които подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца, последният се е намирал извън опасната зона на спиране на товарния автомобил и произшествието е било предотвратимо, а в останалите два пешеходецът е попадал в невидима за водача на автомобила зона, възприемането му като опасност е било невъзможно и произшествието е било непредотвратимо. Причината за тази многовариантност на механизма на ПТП произтича от липсата на информация за поведението на пострадалия Ц. Ц. -83-годишен, в недобро физическо здраве, придвижващ се бавно с помощта на бастун. Не е ясно, дали Ц. се е движил по тротоар или по платното за движение; ако се е намирал върху тротоар, поведението му издавало ли е очевидно намерение да не спира и от движение да предприеме пресичане на платното за движение; къде се е намирал Ц. в момента, когато, след спиране преди кръстовището на [улица], откъдето е идвал, подсъдимият е започнал да осъществява остър ляв завой за включване в движението по /булевард/; в кой момент след началото на маневрата пешеходецът е започнал да пресича пътя на товарния автомобил. Единственият възможен очевидец на станалото ПТП, който би могъл да даде информация за поведението на пострадалия, е лицето, съобщило за произшествието на тел. 112 и върху него е акцентирано в отменителното решение на ВКС, но въззивният съд не е стигнал докрай в усилията си да установи самоличността му . От дирекция "Национална система 112" е изискана и получена справка, че сигналът е подаден от лице, представило се с името Н. С., което е позвънило от мобилен телефон с № 0886 642 206 /л. 11 от възз. д./, а от изисканата и получена от [фирма] справка се е установило, че към датата на ПТП, 23.VIII.2010 г., този номер се е водел на [фирма] /л. 55 от възз. д./. И тъй като именно на това дружество е било възложено изграждането на водопровод от /квартал/ до [улица], включително в района, където е станало ПТП /писмо от Столична община на л. 57 от възз. д./, логично следва да се предположи, че лицето, подало сигнал на тел. 112 и представило се като Н. С., работи в това дружество и ползва предоставен му служебен телефон. Съдът е трябвало да продължи с издирването като отправи запитване до споменатото дружество, дали в интересуващия делото период е имало работник или служител с посочените две имена, като при отрицателен отговор изиска името на лицето, на което въпросният телефон е бил предоставен. С тези действия съдът действително би изчерпал възможностите да достигне до оказаната му от ВКС информация с цел осигуряване разкриването на обективната истина. Допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение -при възможност за такова- на дадени от ВКС задължителни указания по чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, е винаги съществено, налага повторна отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от апелативния съд. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 5, изр. първо във вр. с ал. 3, т. 2 НПК, ВКС