Решение № 10276 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Цановска против Решение 279/10.02.2021 г., постановено по адм. дело 2096/2020 на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова Заповед 8121К-8288/03.08.2020 г., прекратяваща служебното правоотношение на главен инспектор Н. Симов началник на Сектор Оперативна дежурна част и видео наблюдение към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР - Пловдив, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът Н. Симов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 279/10.02.2021 г., постановено по адм. дело 2096/2020 на Административен съд - Пловдив е отменена Заповед 8121К-8288/03.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Симов поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме предложената му длъжност и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, поради което са налице основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Съдът е обсъдил подробно относимите норми, включително и чл. 226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР поставено от закона в зависимост от изпълнението на предпоставката служителят да откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Действително в ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща". Но преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. По този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите. Имплицитно съдържащото се в заповедта съждение за липсата на друга подходяща длъжност не отговаря на действителността и от него на самостоятелно основание следва противоречието на акта с материалния закон. Предлагането на друга длъжност в хипотезата по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР се извършва съгласно наредбата по чл. 164, ал. 6 ЗМВР, т. е. Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - чл. 11 от Наредба 8121з-311 от 17 юли 2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При съществено процесуално нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба 8121з-311 от 17 юли 2014 г. към момента, в който е предложена длъжност на Симов, не е била изискана информация от структурите на МВР относно наличието на вакантна подходяща длъжност. Административнопроизводствените пороци са съществени, тъй като рефлектират върху възможността за изясняване на релевантните за фактическия състав на правомощието по чл. 226, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗМВР факти и представляват отменително основание по чл. 146, т. 3 вр. чл. 35 АПК. Обоснованото фактическо установяване на съда относно наличието на други свободни длъжности, които са и подходящи за заемане към датата на издаване на заповедта (чл. 142, ал. 1 АПК), е отрицателна предпоставка на упражненото правомощие по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР - служебното правоотношение е могло да бъде правомерно прекратено само при отказ на служителя да заеме не всяка предложена, а само длъжност с признака по ал. 5 на текста. Неизпълнението на това условие квалифицира незаконосъобразността на акта по чл. 146, т. 4 АПК. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като мотивираното от фактическа и правна страна от съда съответства на наличните по делото доказателства и приложимия материален закон. При този изход на делото и предвид представените доказателства, основателно е искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на разноски за касационната инстанция договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 20). Настоящия съдебен състав смята, че искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 1400.00 лева, като съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на делото, независимо от направеното от касатора възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,