Решение № 2629 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2014 г.

Решение № 2629 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "СТРОЙ ДО" ЕООД, представлявано от управителя Добри Петков Петков, против решение № 121/29.10.14 г., по адм. д. № 120/14 г. по описа на Административен съд Сливен с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът, кмет на община Сливен, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил като неоснователно оспорването на касатора "СТРОЙ ДО" ЕООД срещу Заповед № РД-15-788/29.04.14 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ кметът на община Сливен е наредил дружеството-извършител да премахне незаконен строеж "Разширение на кафе-аперитив на партера на жилищна сграда на два етажа" и изпълнена метална стълба и стълбищна площадка до съществуваща покрита тераса на кота + 4,50 м от партера на кафе аперитива, в поземлен имот с идентификатор 67338.531.16 по КК на гр. Сливен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в унисон с административнопроизводствените правила и материалния закон. При липсата на спор относно извършените дейности за осъществяване на разширението, въз основа на назначените по делото единична и допълнителна, изготвена от две вещи лица съдебно техническа експертиза, е приел, че разширението представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и предвид безспорния факт относно липсата на разрешение за строеж е приел, че същият е незаконен и премахването му е законосъобразно разпоредено с обжалваната заповед. Касационните оплаквания за постановяване на решението при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК е неоснователна. По делото липсва спор относно дейностите, чрез които е осъществено разширението на съществуващия в двуетажната жилищна сграда кафе-аперитив. По делото са назначени три съдебно технически експертизи. Вещите лица, изготвили две от тях, са изложили категорични становища, че разширението представлява строеж съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ. Изпълнена е конструкция от стоманени и дървени столици, поддържаща покривно покритие от "Ондулин", изпълнен окачен таван от гипсокартон, реализирано междинно подпиране на покривната конструкция с дървена колона върху откритата тераса, при което 21 кв. м. тази тераса е приобщена към покритата част на заведението. Посредством така реализираното разширение на покритата площ е променен вида на фасадата на сградата в нарушение на одобрения за нея инвестиционен проект. Отделно от това разширение към останалата открита част на съществуващата тераса е монтирана метална стълба със стълбищна площадка за достъп до покрива на терасата. Извършеното следва да бъде определено като преустройство на открита тераса и увеличение на закритата площ на заведение в жилищна сграда, поради което това разширение представлява строеж от V-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" вр. с ал. 4 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение се определя като правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При решаващият правен извод за неоснователност на касационната жалба, направеното с нея искане за присъждане на деловодни разноски не следва да бъде уважено. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК