Решение № 2276 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2018 г.

Решение № 2276 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" срещу Решение № 31/12.01.2018 г. по адм. дело № 2882/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/19.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който са установени публични държавни вземания срещу "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас в размер на 11 974,36 лева, представляващи непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос на каква база следва да се определи дължимата от "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас, като титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, такса за замърсяване. Счита, че неправилно съдът приел, че таксата за замърсяване за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. следва да се определи по фактурираното количество вода на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр. 58 от 2015 г. ) и след като не е спазен този ред, издадения АУПДВ е незаконосъобразен. Поддържа се, че таксата е правилно определена от административния орган на база обема на заустените отпадъчни водни количества по показания на монтираното разходомерно устройство, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ДВ бр. 58 от 2015 г. ), във вр. чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр. 61 от 2010 г. ). Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Варна и отхвърляне жалбата на "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас срещу процесия АУПДВ. Ответната по жалбата страна – "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас, чрез юрисконсулт Златева, е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение, като правилно, моли да се остави в сила. Претендират се разноски и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Варна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд (АС) - Варна е образувано по жалба на "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас срещу АУПДВ № 19/19.09.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на дружеството са установени публични държавни вземания в размер на 11 974,36 лева, представляващи непогасен остатък от такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г., ведно със законната лихва. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АС - Варна е отменил оспорения АУПДВ и осъдил отхвърлил "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас да заплати на Басейнова дирекция "Черноморски район" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон доколкото процесният акт бил издаден за суми, които са изчислени в нарушение на закона. Този извод е обоснован след като АС – Варна е приел за спорен въпроса относно приложимия ред, по който е следвало да се изчисли дължимата от "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас, като титуляр на разрешително за ползване на воден обект – река Караагач, вливаща се в Черно море, такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система за отпадъчни води на гр. Китен и гр. Приморско". Първоинстанционния съд е изложил мотиви, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е въведено с чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗВ, като ал. 5 от същата разпоредба определя базата, въз основа на която следва да се изчислява тези такса, а съгласно ал. 6 - размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Приел е, че с ДВ бр. 58/2015 г. текстът на чл. 194, ал. 5 от ЗВ е изменен, като базата за изчисление на таксите вече е въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора. Посочил е, че и при действието на старата редакция на закона, действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е предвиждала изключение за В и К операторите, според което за тях изчислението на таксите следва да става по фактурирани количества, а не по реално заустените. При този синхрон на закана в новата му редакция и действащата тарифа, АС – Варна е обосновал извод, че позоваваното на административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, публикуван в ДВ бр. 58/2015 г., съгласно който до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред е неоснователно, поради което като е изчислил таксата за замърсяване по заустеното количество отпадъчни води, въз основа на монтирано измервателно устройство, директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" издал незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно. По делото не е имало спор по фактите, че "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас е титуляр на разрешително № 23140031/15.11.2012 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за ползване на воден обект река Караагач за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система за отпадъчни води на гр. Китен и гр. Приморско" със срок на действие до 27.09.2016 г. Не е било спорно също, че като титуляр на разрешителното "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД – гр. Бургас на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ дължи такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода, посочен в АУПДВ от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. Спорен е бил въпросът относно правилността при изчисляване на размера на таксата с процесния АУПДВ на база заустеното количество вода по реда на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ в редакцията на закона от ДВ бр. 61 от 2010 г., на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, като съдът е приел, че таксата е неправилно определена, тъй като същата следвало да се определи на база фактурираното количество вода на основание действащата към периода редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отменена на 01.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е предвидено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за В и К операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. И при старата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., константно се приема от практиката на съдилищата, че по отношение на В и К операторите нормата на чл. 12 от Тарифата противоречи на закона, поради което приложение намира закона, като нормативен акт от по-висок ранг и при изчисляване размера на таксата за замърсяване, дължима и от В и К операторите следва да се вземе предвид заустеното количество вода, а не фактурираното. Новата редакция на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 58 от 2015 г., предвижда, че таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се определя за замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания – въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 58 от 2015 г.) e предвидено, че до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Няма спор, че на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която предвижда формулата за изчисляване на таксата, включваща не само годишното фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" – в куб. м, но и корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. Настоящата инстанция счита, че по смисъла на § 62, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ е приведена в съответствие на чл. 194, ал. 5 от ЗВ с приемането на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., поради което до 01.01.2017 приложим е бил реда по чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., и като е определил таксата за замърсяване за въз основа на формула, използваща заустеното количество отпадъчни води на база монтирано измервателно устройство, административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Таксата се явява законосъобразно изчислена, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения АУПДВ е неправилен, като направен в противоречие с материалния закон. Оспореният АУПДВ на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Поради това Върховният административен съд приема, че решението на Административния съд - Варна следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски е неоснователна, а такива не следва да се присъждат и на касатора, поради липса на претенция за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение