Решение № 169 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2016 г.

Решение № 169 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение № 24/22.01.2016 г. по г. д. № 1612/15 на Окръжен съд Стара Загора - с което е потвърдено решение № 1029/6.11.15 по г. д. № 3330/15 на Районен съд Стара Загора за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ответната страна С. П. Т. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 477/25.05.16 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата. В този случай за работодателя е налице императивно задължение да отправи до и връчи на работника писмено предизвестие. В разглежданата хипотеза такова не е било връчено на ищеца. Поради това и доколкото предвиждането в заповедта за уволнение на работника да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ не санира изначалната липса на такова, процедурата по издаване на заповедта за уволнение е опорочена и тя е незаконна. В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: По въпросите е формирана задължителна практика на ВКС /реш. № 94/1.07.13 по г. д. № 1301/12, III ГО на ВКС, реш. № 873/18.01.11 по г. д. № 1757/09, IV ГО на ВКС/, която настоящият състав напълно споделя. Съгласно същата работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ. Н. на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ. То няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, а за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - при неспазване срока на предизвестие, той дължи обезщетение за неспазения срок. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото: Ищецът е работил като "главен специалист РК" в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със Заповед № 80/19.05.15 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращение в щата. В заповедта е наредено да му се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на една основна заплата. Преди връчването й той не е получавал предизвестие. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че връчването на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не съставлява условие за законност на заповедта за уволнение, респективно невръчването му само по себе си не я прави незаконна. При тези обстоятелства съдържащото се в исковата молба оплакване за незаконосъоразност на процесното уволнение предвид невръчване на предизвестие е неоснователно. При това положение за преценка законосъобразността на уволнението е необходимо да бъдат обсъдени останалите заявени от ищеца основания за незаконосъобразност. В исковата молба като такива се сочат още ненадлежно връчване на заповедта, липса на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, нарушена закрила по чл. 333 КТ, липса на подбор при заемане на същата длъжност от двама служители и непритежаване на нужното образование от втория служител. Във връзка с така заявените основания за незаконосъобразност на уволнението обаче, спорът не е разгледан по същество - както от въззивния, така и от първоинстанционния съд /и двете инстанции са намерили уволнението за незаконосъобразно само на посоченото по-горе формално основание, свързано с липсата на предизвестие/. При тези обстоятелства атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение - което е основание за отмяната му съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна липсата на произнасяне по съществото на спора - неразглеждането на надлежно заявените основания за незаконосъобразност, респективно на доводите и възраженията и събраните доказателства, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на спора по същество по заявените в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и обсъждане на надлежно заявените от ответника доводи и възражения в тази връзка, в това число релевираните във въззивната жалба оплаквания, и на събраните доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,