Решение № 493 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 537/2009 г.

Решение № 493 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 537/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата М. А. С. против решение № 228 от 03.07.2009 г. по внохд № 212/09 г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба изготвена от адв. Д са на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК основания. Доводите за това са, че въззивният съд не е допуснал назначаването на нова тройна СТЕ без участието на вещото от единичната и тройна експертизи, изслушани и приети от съда, след като са оспорени от защитата. Подлагат се на собствен анализ кредитираните от съда експертизи, относно приетата от тях скорост на движение на автомобила, управляван от подсъдимата и ъгъла на движение на велосипедиста спрямо него, непосредствено преди удара. Неправилно са приети обясненията на подсъдимата, като нейна защитна позиция. Според жалбата не е нарушила правилата за движение, защото опасността е възникнала внезапно и не е имала обективна възможност да предотврати ПТП, поради което се касае за случайно деяние. В тази връзка намира присъдата и решението за необосновани. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата С. по предявеното обвинение, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Гражданските ищци и частни обвинители, чрез повереника си - адв. А. са на становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 5 от 28.01.2009 г. по нохд № 441/08 г., Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимата М. А. С. за виновна в извършено престъпление по 343, ал. 1, б. "в" НК и при условията на чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда е осъдена да заплати на В. и Г. С. по 34 000.00 лв., за причинените им неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция не е имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях. Те са формирани логически, последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица. В мотивите на решението е даден мотивиран отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата, срещу осъдителната присъда, в изпълнение изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Те са напълно идентични с направените и в касационната жалба. Аргументите да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, са достатъчно ясни и убедителни, и не се налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза, за наличие на случайно деяние. От гласните, писмени доказателства, като и от изслушаните и приети от съдилищата по фактите единична, тройна и допълнителна сте-за безспорно е установен механизма по който е станало произшествието. Подсъдимата С. на прав участък от пътя, на разсъмване, при "просветваща мъгла", но добра видимост е управлявала автомобила със скорост от 60 км/ч.при разрешена за този участък на пътя - 50 км/ч. Пред себе си на около 40-50 м.видяла движещ се велосипедист в същата посока по пътното платно, на около 50 см. от банкета. В същото време насрещно движещо се МПС пресветнало с фарове и осветило колоездача. Подсъдимата продължила движението със същата скорост, при което настигнала велосипедиста в опасна близост и въпреки опита за рязко аварийно спиране, го ударила с предната лява част на автомобила, в лявата част на задната гума на велосипеда. Следствие на удара В. В. получил тежка мозъчно черепна и други травми несъвместими с живота и смъртта на стъпила бързо. Правилен е извода на предишните съдебни инстанции, че вина за произшествието има и подсъдимата С. По делото са събрани достатъчно обективни данни, които преценени поотделно и в тяхната цялост, сочат за наличието на възникнала опасност за движението, която налага водачът да се съобрази с правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Със своето поведение подсъдимата С. като водач на МПС, сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици. Напълно е опровергано заявеното от нея, че след като приближила велосипедиста в непосредствена близост, внезапно променил посоката се на движение вляво и застанал перпендикулярно на автомобила. Вещите лица изследвали деформациите по велосипеда са категорични, че първоначалния удар е в задната гума на велосипеда и под много малък ъгъл, в резултат на лъкатушене, поради преодоляване на наклона и возения товар. Това показва, че се е движил в нейното платно, макар и не плътно вдясно, както го задължава закона. Както е посочено в съобразителната част на присъдата и решението, не е имал и причина да преминава в насрещното платно или да променя посоката си на движение, след като ежедневно се е движил по този маршрут, виждан много пъти и от подсъдимата. Опасността не е настъпила внезапно и изненадващо, което изключва приложението на чл. 15 НК, както е отговорила с подробни съображения първата съдебна инстанция, възприети и от въззивната. При установени факти материалният закон е приложен правилно. Разсъжденията на защитата за приемане като достоверни обясненията на подсъдимата и направената собствената интерпретация на фактите, с които променя механизма на произшествието, сочат на необоснованост на съдебният акт, което е извън касационната проверка и не водят до други изводи. В разглеждания случай вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е изградено в съгласие с принципите на чл. 13 и 14 НПК, а излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл. 305 НПК. Не е основателно и оплакването за нарушаване правото на защита на подсъдимата с това, че съдът е отказал назначаването на нова тройна авто- техническа експертиза, поради спорни изводи между единичната и тройната. Въззивният съд, с мотивирани определения в разпоредително и в съдебно заседание, съответни на изискванията на чл. 327 НПК е оставил без уважение това искане, като правилно е приел, че двете назначени и изслушани експертни заключения дават отговор на всички въпроси от значение за изясняване механизма на произшествието. Обсъдено е и единственото различие между тях, касаещо посочената в тях скорост на движение на автомобила преди произшествието, като е приета по-благоприятната за подсъдимата скорост от 60 км/ч. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,