Решение № 2086 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2018 г.

Решение № 2086 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Сали, в качеството си на Председател на Общински съвет – Крумовград, срещу решение № 57/06.03.2018 г., постановено по адм. д. № 356/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС - Кърджали), в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Крумовград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено решението в обжалваната му част като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Ответникът – Прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 57/06.03.2018 г., постановено по адм. д. № 356/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали е отменено Решение № 3 по Протокол № 2 от проведеното на 26.11.2015 г. заседание на Общински съвет – Крумовград, с което са отменени разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 8 и чл. 107, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Крумовград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 25 ЗМСМА, чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 26.11.2015 г. по Протокол № 2 на проведено заседание на Общински съвет – Крумовград са присъствали общо 29 общински съветници и са гласували 29 "За" приемането на съответните норми. От доказателствата по делото се установява, че проектът за изменение на Правилника е публикуван на интернет страницата на Общината на 10.11.2015 г., като е записано, че заинтересованите лица могат да правят предложения или възражения по проект в 14-дневен срок от публикуването. Ето защо нормата на чл. 26 ЗНА е спазена. Това фактическо обстоятелство не е било спорно между страните пред първата инстанция, не се оспорва и с касационната жалба, в която се развиват само правни доводи.

Решаващият съд е приел, че не е спазено изискването на чл. 25, ЗМСМА, съгласно което в шест точки, изчерпателно са уредени правомощията на Председателя на Общински съвет, тъй като нормата на чл. 16, ал. 1, т. 8 от Правилника, предоставяща право на председателя на ОбС да упражнява контрол върху изразходването на средства, предвидени за издръжка на общинския съвет е в противоречие с нормата на чл. 25 ЗМСМА. С оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че решението на Общинския съвет е взето при нарушаване на административнопроизводствените правила и е отменил чл. 16, ал. 1, т. 8 и чл. 107, ал. 4 и ал. 5 от Правилника.

Решението е правилно.

Дейността по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението и тази дейност следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА (в приложимата редакция), изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2 преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставя 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица.

Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес, неспазването на 14-дневния срок е съществено нарушение. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА (в приложимата редакция) следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен.

Цитираната правна норма сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи – принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращите определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин.

Съгласно чл. 25 (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.), Председателят на съвета:

1. Свиква съвета на заседание;

1. Ръководи подготовката на заседанията на съвета;

1. Ръководи заседанията на съвета;

1. Координира работата на постоянните комисии;

1. Подпомага съветниците в тяхната дейност;

1. Представлява съвета пред външни лица и организации.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНА, както правилно е установил първоинстанционният съд, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. С правилник не може да се доразвива закона и да се предвиждат правомощия на административните органи с каквито последните по закон не разполагат. Предвид цитираната нормативна регламентация, изводът на административния съд за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 25 ЗМСМА, чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (в приложимата редакция), поради противоречие по налагане на измененията в Правилника, е законосъобразен.

Както правилно е установил първоинстанционният съд разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 8 от Правилника е в противоречие с нормата на чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, който гласи, че Общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Следователно, правомощието отнасящо се до приемане на общинския бюджет, контрол и отчет по изпълнението, принадлежи на Общинския съвет като колективен орган на местно самоуправление, а не на неговия председател. Както правилно е заключил административният съд, Общинският съвет не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет. Средствата, необходими за неговата дейност се предвиждат и са част от годишния бюджет на общината. Поради тази причина, при осъществяване на контрол по чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, Общинският съвет проверява и изразходването на средствата, предвидени за издръжка на Общинския съвет.

В настоящото касационно производство не са опровергани изводите на първоинстанционния съд и не са представени доказателства, водещи до друг правен резултат.

Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от пороците, визирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,