Решение № 6572 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2020 г.

Решение № 6572 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хавен" ЕООД, гр. София, против решение № 295/14.01.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4392/2019 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р 22221218001687-091-001/09.08.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 182/31.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, относно допълнително установени данъчни задължения по ЗДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит, по фактури издадени от "Петрол Къмпани" ЕООД, "Пи Ер Трейд 1" ЕООД, "СГ Груп 91" ЕООД, "Мост Фин" ЕООД и "Булгарстрой 5" ЕООД, както и по реда на ЗКПО са преобразувани в увеличение финансовите резултати за ревизираните периоди със стойностите на отчетените от дружеството разходи по фактурите, издадени от цитираните дружества, вследствие на което са намалени декларираните от "Хавен" ЕООД данъчни загуби за съответните периоди. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания са за процесуални нарушения при определяне на релевантните факти, липса на анализ на доказателствата по делото, нарушение на правилата за преценка доказателствената сила на писмените доказателства и нарушение на чл. 202 ГПК при преценка заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касация – директорът на дирекция " ОДОП" София, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова оспорва касационната жалба с аргументи за неоснователност. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу първоинстанционния съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт № Р 22221218001687-091-001/09.08.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 182/31.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който са установен допълнителни задължения по ЗДДС за доставки, по издадени фактури от "Петрол Къмпани" ЕООД, "Пи Ер Трейд 1" ЕООД, "СГ Груп 91" ЕООД, "Мост Фин" ЕООД и "Булгарстрой 5" ЕООД и по ЗКПО са преобразувани в посока увеличение финансовите резултати за ревизираните периоди със стойностите на отчетените от дружеството разходи по фактурите, издадени от цитираните дружества, вследствие на което са намалени декларираните от "Хавен" ЕООД данъчни загуби за съответните периоди. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Хавен" ЕООД изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да повлияят на законосъобразността на процесния акт. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство, ревизираното лице е надлежно уведомявано за съответните процесуални действия и издавани актове в хода на ревизията, събирани са относимите доказателства, чрез допустимите способи и доказателствени средства. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и в рамките на предоставените им от закона правомощия по чл. 119-120 от ДОПК, като са представени доказателства относно квалифицираните електронни подписи на органите по приходите. Спазена е предвидената форма, изложени са правни и фактически съображения за установените задължения на дружеството. По отношение приложението на материалния закон е посочил, че за да се признае правото на приспадане на ДДС е необходимо да се провери дали доставките, на които данъчно задълженото лице основава това право са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. (т. 31 от решение на Съда на ЕС по делото Боник – С-285/11). Проверката се извършва съгласно правилата за доказване, установени в националния закон (т. 32 от цитираното решение.) По общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в данъчния процес на основание § 2 от ДР на ДОПК - доказателствената тежест за установяване на фактите по доставяне и получаване на стоките и използването им за облагаеми доставки е на задълженото лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В конкретния случай, част от спорните фактури, издадени от "Петрол къмпани" ЕООД и "Мост фин" ЕООД документират доставки на стоки – дизелово гориво. Съгласно чл. 14, § 1 "доставка на стока" е прехвърляне в полза на получателя на правото да се разпорежда със стоката фактически като собственик. Поради това и юридическите факти, които пораждат прехвърляне правото на разпореждане върху движими вещи, определени по своя род по смисъла на ЗДДС, са доставянето и получаването на стоките. С тези факти в общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС е обвързано възникването на данъчно събитие. Настъпването на данъчно събитие определя изискуемостта на ДДС. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС – правото на данъчен кредит възниква когато данъкът върху добавената стойност стане изискуем. От изложеното следва, че при спор относно реалното осъществяване на доставки на стоки, ревизираното лице следва да установи преди всичко доставянето и получаването на стоката. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган следва да установи фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт. В съдебното производство по чл. 156 и сл. ДОПК, доказателствената тежест е на решаващия орган, който съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК е страна по делото. Решението е частично неправилно. В конкретния случай, принципно вярно съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, но е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които спорът е останал неизяснен от фактическа страна. При преценката си съдът напълно е игнорирал приетите по делото доказателства за изпълнение на задължението на ревизираното лиже по чл. 59 а от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти изискванията към софтуерите за управлението им, а именно: ЕДП /електронен документ за получаване/, подадени от "Хавен" ЕООД до НАП чрез Информационната система "Контрол на горивата" и находящи се по преписката. Съдът не е изложил самостоятелни мотиви относно представените касови бележки за зареждане на място с доставчик "Мост фин" ЕООД. Съдът не е изложил мотиви досежно заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза. Относно доставките на автомобилни гуми и двигателно масло, съответно от "Сг груп 91" ЕООД и "Булгарстрой 5" ЕООД от мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168. Ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил само посочване на установеното в хода на ревизията като фактите не са обсъдени и въз основа на тях не са изведени приложимите материално правни норми. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са съотнесени към приложимата материално правна разпоредба, поради което решението в тази му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав, който следва да обсъди писмените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза, при необходимост да събере допълнителни доказателства по релевантни за настъпването на данъчното събитие факти. Също така следва да обсъди доводите на приходната администрация за данъчна измама. Относно установяванията по ЗКПО, изложеното по-горе за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосновава неправилност на първоинстанционния съдебен акт и в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно задълженията за корпоративен данък от 2014 г до 2017 г., резултат от извършено увеличение на финансовия резултат с разходите, отчетени по фактурите, издадени от "Петрол Къмпани" ЕООД, "СГ Груп 91" ЕООД, "Мост Фин" ЕООД и "Булгарстрой 5" ЕООД. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Хавен" ЕООД срещу ревизионния акт по фактурите, издадени от "Петрол Къмпани" ЕООД, "СГ Груп 91" ЕООД, "Мост Фин" ЕООД и "Булгарстрой 5" ЕООД, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта касаеща доставките на автомобилни гуми от "Пи Ер трейд 1" ЕООД за отказано право на данъчен кредит в размер на 3 532 лв. и лихви в размер на 946, 14 лв. по фактура № 5/16.10.2015 г., тъй като към тази фактура не са представени съпътстващи документи от които може да се извлече реалност на доставката. По разноските: Предвид изхода от спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта заразноските за сумата над 403, 46 лв. На ответника по касация за потвърдената част следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 403, 46 лв. за касационната инстанция. По разноските в останалата част, следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,