Решение № 37 от 15.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 690/2009 г.

Решение № 37 от 15.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 690/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия А. Р. А. против решение № 367 от 13.10.2009 г. по внохд № 290/09 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата изготвена от адв. П е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания. Твърди се, че решението е постановено при погрешна интерпретация както на отделни доказателства по делото, така и на съвкупността на всички събрани. Въззивният съд неправилно е кредитирал двете разпознавания по делото извършени от свидетелките Г. и И., след като преди това в полицейското управление са гледали пред компютъра снимки на криминално проявени лица и са разпознали подсъдимия. След като се прави собствен анализ на гласните доказателства по делото се стига до извод, че не е могъл по никакъв начин да извърши деянието, след като по това време и бил пред сградата на II-ро РПУ, за което свидетелстват полицейски служители, майката на подсъдимия, св. К. Искането е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнато му обвинеше. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки в които доразвива тези доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Разпознаването е извършено при спазване на процесуалния закон. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № от 17.03.2009 г. по нохд № 7/08 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. Р. А. за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, в. "а" и "б" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет години и девет месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. С обжалваното решение присъдата и потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция фактически изводи за обективната и субективна с. на престъплението, не са подкрепени от доказателствата по делото. По същество в касационната жалба (която е идентична с въззивната) отново се оспорва достоверността на доказателствата въз основа на които са установени фактическите положения от инстанциите по същество от предмета на доказване. То не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а само проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд. Доводите за необоснованост на съдебния акт, чрез различна от защитата интерпретация и игнориране на доказателствените източници в жалбата, са извън обсега на касационната проверка. Може да се уважи такова оплакване само ако касационния съд констатира, че са допуснати съществени и груби нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и когато фактическите и правни изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. Не се подкрепя от данните по селото, че изводът за виновността на подсъдимия е направен, след превратно обсъждане на свидетелските показания относно възможността му да извърши престъплението, когато има свидетели, които твърдят, че по време на извършването му е бил пред Районното управление, както и да се яви с други дрехи за краткото време от момента на извършване на деянието, според обвинителния акт и решението на съда. Това не може да се квалифицира като процесуално нарушение, тъй като право на решаващия съд, при наличието на противоречиви доказателства, е да даде вяра на едни, а други да отхвърли. След като и двете инстанции са изпълнили в пълен обем задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 309, ал. 2 НПК е недопустимо касационният състав да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените източници в насока която удовлетворява защитната теза за невиновност на подсъдимия, поради невъзможност да е извършил инкриминираното деяние. Правилно съдът по същество е отхвърлила тези версия и е приета като защитна, като детайлно и прецизно е анализирал и обсъдил доказателствената съвкупност, и е подчертал категоричността на опровергаващите я доказателства, изцяло подкрепящи обвинението. Апелативният съд сезиран със същото оплакване на стр. 9 до 17 от мотивите на решението, след собствен задълбочен анализ на гласните доказателства по делото, е изложил съображенията си защо първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в избирателност и превратната им оценка. Достоверността им е била оценена на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и противоречивост и съпоставяне помежду им. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение на авторството на деянието, като се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. След анализ на гласните доказателствени средства, на които се позовава жалбоподателят въззивният съд е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия А. Преди всичко те се съдържат в показанията на пострадалата Г. и на свидетелката И, които са видели подсъдимия (по време и след грабежа), описали поведението му, особени белези като: възраст, височина, коса, белег и облекло и след това категорично разпознали на досъдебното производство и в съдебно заседание. Те се подкрепят от показанията на св. Г за точното време на проведените два разговора по мобилен телефон с подсъдимия и от приложената по делото разпечатка на тези разговори. На следващо място са показанията на св. А за времето, когато е оставил подсъдимия пред II-ро РПУ. В тази насока свидетелстват и полицейските служители-св. Генадиев, Ц. и Тодорова, които след получен сигнал за извършен грабеж от Районното еправление и по описанието дадено преди това от пострадалата, се насочили като евентуален извършил към подсъдимия. Всичко това, както и показанията на св. И по категоричен начин очертават фактическата обстановка, служеща да изграждане на извод за съпричастност на А. към конкретното престъпление. По изложените в присъдата и решението съображения, разпознаването извършено от св. И е в съгласие с изискванията на НПК. Видно от данните в протокола и разпита на поемните лица, без колебание категорично е посочила подсъдимия сред представените и лица. В разглеждания случай при проверката на решението, не се установи да е нарушен процесуалният ред за събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика, поради което не страда от пороците визирани н чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадената жалба пред Апелативния съд, в изпълнение на процисуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направени доводи, съдът мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че съставът на престъплението грабеж не е осъществено от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на осъдителната присъда. Възражението на жалбоподателя А. за неправилно приложение на материалния закон се изчерпва с оспорване на авторството му при осъществяне на деянието и доколкото фактите в тази насока са правилно изведени от доказателствената основа, не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Законосъобразно е прието, че при установените обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 НПК е осъществил състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК, с оглед предходните осъждания на жалбоподателя, квалифициращо деянието му като извършено при условията на опасен рецидив. Поради това не може да бъде удовлетворено искането, както да бъде оневинен за извършеното, така и обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационното оплакване за несправедливо осъждане на касатора и свързано с искането да бъде признат за невинен, което с оглед на изложеното е неоснователно и не следва да бъде обсъждано. Може само да се отбележи, че при миналите осъждания на жалбоподателя (извън тези които обосновават съставомерното обстоятелство "опасен рецидив") и лошите характеристични данни наложеното наказание е дори снизходително. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.,