Решение № 7391 от 22.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Интер Гард Варна ЕООД с [ЕИК] със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Б. Ангелов, чрез представител по пълномощие адв. В. Найденов от Софийска адвокатска колегия, против Решение 1592/30.11.2021 год., постановено по административно дело 2259/2020 год. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и постановено при нарушаване на процесуалните правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че оспорения индивидуален административен акт е незаконосъобразен, доколкото същия не съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК. Твърди се и нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото, според касатора, административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възраженията на заинтересованите лица. Оспорен е и извода на съда, относно компетентността на административния орган, постановил акта, за неговата форма и реквизити, както и относно спазване на административнопроизводствените правила за неговото постановяване. Заявено е твърдение, че независимо от обстоятелството, че административният акт е генериран от автоматизирано техническо средство, безспорно същият следва да отговаря на изискванията за форма, съдържание и спазване на процесуалните правила за издаване, в т.ч. и по отношение компетентността на административния орган. Касаторът оспорва и направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 13 и ал. 15 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), доколкото в случая промяна на регистрацията на МПС не е допустимо, поради което и отмяна на регистрацията не е допустима. В съответствие с така заявените твърдения е заявено искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна не изразява становище по оспорването и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, доколкото в първоинстанционното съдебно производство, съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 5 от АПК да укаже на страните, че не са ангажирали доказателства по отношение на относимия към правния спор въпрос, а именно дали наложените върху автомобила запори са отменени. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Интер Гард Варна ЕООД против служебното прекратяване на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрацията на собствения на дружеството лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 с рег. [рег. номер]. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Дружеството Интер Гард Варна ЕООД, чрез представител по пълномощие Е. Драгнева е депозирало в сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна заявление рег. 819000-33773/21.07.2020 год. с искане за издаване на удостоверение, относно наличието на наложени запори на л.а. Мерцедес ЦЛ 500 с рег. [рег. номер], собственост на дружеството, което обстоятелство е удостоверено с договор за покупка на автомобила от 23.05.2013 год. с продавач Интернешънъл Асет Банк АД и купувач Б. Ангелов, като управител на Интер Гард Варна ЕООД. Като основание на така формулираното искане е посочена необходимостта от пререгистрация на превозното средство от едно юридическо лице, на друго. Въз основа на така депозираното заявление и приложения към него договор за покупко-продажба на МПС, в АИС (автоматизирана информационна система) КАТ е отразен договора с рег. 2090/23.05.2013 год., както и данните за новия собственик Интер Гард Варна ЕООД. В отговор на депозираното заявление от сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна е издадено Удостоверение УРИ 819000-34524/23.07.2020 год., в което е удостоверено, че по данни от АИС КАТ към момента по отношение на въпросния автомобил има наложени общо четири запора. Екземпляр от удостоверението е връчен на пълномощника Е. Драгнева. От приложената по делото справка по история на ПС с рег. [рег. номер], изготвена на 17.11.2020 год. се установява, че първоначалната регистрация на л.а. Мерцедес ЦЛ 500 с рег. [рег. номер] е от 18.08.2008 год., като на 08.09.2008 год. е направена промяната на номера на МПС. В АИС са регистрирани и пет наложени запора, съответно на дати 10.02.2009 год., 30.12.2009 год., 22.02.2010 год., 12.09.2011 год. и 10.07.2014 год., както и едно снемане на запор от 02.11.2010 год. От цитираната справка също се установява, че на 23.07.2020 год. е извършена служебна промяна на регистрацията на МПС, като основание за това е договора за покупко-продажба на МПС с рег. 2090/23.05.2013 год. В справката е отразено и обстоятелството, че на 22.08.2020 год. се прекратява регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП непререгистрирано ПС. Пълномощникът на дружеството Интер Гард Варна ЕООД е депозирал в сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна и заявление с рег. УРИ 819000-44562/21.09.2020 год., в което е заявил, че дружеството е собственик на въпросния автомобил, върху който, поради налични задължения на предходния собственик има наложени четири запора, което обстоятелство препятства възможността автомобила да бъде пререгистриран на името на новия собственик Интер Гард Варна ЕООД. С оглед на това е поискан отговор на въпроса дали автомобилът ще бъде свален от регистрация, поради изтеклия срок за промяната на собственика и ако такава процедура е отпочната е формулирано искане, същата да бъде прекратена, поради изложените обстоятелства. По повод така подаденото заявление, с писмо рег. 819000-45085/25.09.2020 год., началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна е уведомил управителя на дружеството, че договорът за покупко-продажба от 23.05.2013 год., с който дружеството е придобило МПС е регистриран в АИС КАТ на 23.07.2020 год. и са въведени данните на новия собственик Интер Гард Варна ЕООД, както и обстоятелството, че на 22.08.2020 год. регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради непререгистриране на МПС в 2-месечен срок от придобиването му, за което собственикът, посочен в регистъра не се уведомява. Недоволен от така постановената служебно прекратяване на регистрацията на МПС, представляващия дружеството е оспорил същото пред Административен съд Варна. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Административен съд Варна първоначално е постановил Определение 2634/09.12.2020 год. по адм. дело 2259/2020 год. по описа на съда, с което е оставил без разглеждане жалбата на Интер Гард Варна ЕООД и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая липсва годен за оспорване административен акт, доколкото, нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че прекратяване на регистрацията се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система - извършена е по силата на изрично предвиждане на законова норма, т.е. с пряко приложение на специалния закон при реализиране на релевантния юридически факт неизпълнение на задължение за пререгистрация в установения срок. С оглед така цитираната правна регламентация, съдът е приел, че в случая нито е необходимо, нито е издадено властническо волеизявление, съставляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, годен да бъде оспорен по съдебен ред. След проведено касационно оспорване, с Определение 2785/01.03.2021 год., постановено по адм. дело 1828/2021 год., Върховния административен съд (ВАС), състав на Седмо отделение е отменил Определение 2634/09.12.2020 год. на Административен съд Варна и е върнал делото за продължаване на съдебното производство. В мотивите на този съдебен акт е прието, че в случая е налице акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК - волеизявление, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, който акт на общо основание подлежи на съдебен контрол. В съответствие със задължителните указания на ВАС, първоинстанционният съд е разгледал спора по същество с постановяване на Решение 1592/30.11.2021 год. по адм. дело 2259/2020 год. по описа на съда, с което е отхвърлил жалбата на Интер Гард Варна ЕООД. В мотивите на този съдебен акт е прието, че след като от момента на придобиване през 2013 год. до 2020 год., когато договора за покупко-продажба на МПС е регистриран в АИС КАТ, новият собственик не е изпълнил задължението си да пререгистрира МПС по реда на чл. 3, ал. 4 от Наредба І-45/2020 год., то безусловно в случая е налице основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебната дерегистрация на МПС. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че от доказателствата по делото, се установява, че за целия седемгодишен период от придобиване на МПС, дружеството не е предприело никакви действия за пререгистрация на МПС. По отношение на заявеното твърдение, че такова искане е било направено, но същото е отказано, съдът е приел, че в системата на АИС КАТ, а и в сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна липсват данни за такова искане, респ. за постановен отказ. По отношение на заявеното твърдение, че наложените запори са съставлявали обективна пречка за пререгистрацията, а от там и до невъзможност за извършване на служебно прекратяване на регистрацията, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 143, ал. 13 от ЗДвП е посочил, че при налични запори върху МПС, пререгистрацията е възможна след отмяна на запора или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението. В този смисъл, за жалбоподателя е съществувала възможността да се снабди със съответното разрешение, за каквито действия по делото липсват доказателства. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият касационен състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. На първо място, от съществено значение за решаване на настоящия спор е правилното очертаване на подлежащия на оспорване административен акт. Както в първоначалната си жалба, така и в настоящата касационна жалба, процесуалния представител на дружеството заявява оспорване на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС КАТ, като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган. В този смисъл е и отговор с вх. 4372/21.03.2021 год. на началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, даден в изпълнение на разпореждане на Административен съд Варна, съгласно който: Прекратяването на регистрацията на лек автомобил МЕРЦЕДЕС ЦЛ 500 с рег. [рег. номер], рама WDD2163711A009982 е извършено автоматично от Автоматизираната информационна система КАТ, а не е извършено от служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. В съответствие с това следва извода, че фактическото прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не би могло да се оспори, доколкото същото не се осъществява от нормативно определен административен орган, чрез конкретни негови актове или действия, а автоматично в системата АИС КАТ, т.е. не съставлява фактическо правно действие. В тази връзка следва да се посочи, че в изпълнение на влязлата в сила на 27.12.2017 год. нова ал. 15 на чл. 143 от ЗДвП е добавена нова функционалност в АИС КАТ Регистрация на ППС и собствениците им - служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство, което се извършва автоматично за договори, въведени в Регистъра на ПС след 27.12.2017 год. От 06.03.2018 год. е изградена връзка между информационните системи на МВР и Нотариалната камара, с която се осигурява получаване на информация за договора за прехвърляне собствеността на ППС веднага след неговото сключване. В мотивите на Определение 2785/01.03.2021 год., постановено по адм. дело 1828/2021 год., ВАС безпротиворечиво е посочил, че: Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от АПК указва, че индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В случая, именно писмо рег. 819000-45085/25.09.2020 год. на началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което управителя на Интер Гард Варна ЕООД е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС покрива състава на цитираната процесуална норма. Въпросното писмо обективира волеизявлението на административния орган началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, с което се констатира вече възникналото (служебно и автоматизирано) прекратяване на регистрацията на МПС, което волеизявление има значение за упражняване на правата на дружеството (правото му да управлява надлежно регистрирано МПС). С оглед така очертания предмет, съдът намира за неоснователни възраженията на касатора относно налични процесуални нарушения при постановяване на акта. В случая, актът по чл. 21, ал. 2 от АПК (писмо рег. 819000-45085/25.09.2020 год.) е постановен от компетентен административен орган началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, съответства на изискването за писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Липсва и нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото от приложените по административната преписка безспорно следва извода, че относимите факти и обстоятелства са изяснени. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, с който се констатира настъпилата вече служебна дерегистрация на МПС, настоящият съдебен състав намира за обосновани изводите на първоинстанционния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Предпоставките, редът и условията за регистрация, респ. прекратяване на регистрацията на МПС (какъвто е материалноправния спор по настоящото дело) са регламентирани в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба І-45). В чл. 3, ал. 1 от Наредба І-45 е указано, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган, като съгласно ал. 4 на същия текст, всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването й. Начинът по който следва да се осъществи регистрацията, респ. промяната на регистрираните данни е разписан в чл. 4, ал. 1, съгласно който, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. От доказателствата по настоящото производство се установява, че дружеството Интер Гард Варна ЕООД е придобило процесния лек автомобил по силата на Договор за покупко-продажба от 23.05.2013 год. В касационната жалба е заявено твърдение, че след придобиване на МПС, дружеството е направило искане за регистрацията му, но такава е отказана, поради наложените запори. Така заявеното твърдение е недоказано, доколкото по делото липсват доказателства за направено такова искане, респ. за постановен отказ в твърдяния смисъл. В съответствие с така установеното, следва извода, че в периода от придобиването му 23.05.2013 год. до първоначалното сезиране на административния орган 21.07.2020 год., т.е. повече от 7 години, собственикът на МЕРЦЕДЕС ЦЛ 500 с рег. [рег. номер] не е изпълнил задълженията си, вменени му по силата на цитираните по-горе разпоредби, като представи превозното средство и необходимите документи в указания срок от придобиването, пред съответна служба. Предвид горното в случая безспорно са налице материалноправните предпоставки са служебно прекратяване на регистрацията на МПС в условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В касационната жалба, така формулирания извод на първоинстанционния съд е оспорен с твърдението, че доколкото МПС не може да се регистрира, поради наложените четири запора, то по тази причина не може и да се извърши служебно прекратяване на регистрацията. Така заявеното твърдение е неправилно и не кореспондира с относимите правни норми. На първо място в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП липсва забрана за служебно прекратяване на регистрация на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиване, но по отношение на което има наложени обезпечителни мерки. На следващо място, наличието на наложени запори не съставлява абсолютна пречка за регистрация на МПС. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 143, ал. 13 от ЗДвП указва, че промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. В този смисъл, за собственика на МПС е съществувала възможността за предприемане на действия за отмяна на обезпечението или за получаване на писмено разрешение на органа, постановил обезпечението. От страна на касатора не са заявени твърдения, нито за ангажирани доказателства за предприети подобни действия. В съответствие с така развитите мотиви, настоящият касационен състав приема, че в случая не са налице твърдяните от касатора пороци, поради което съдебното решение, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,