Решение № 210 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2012 г.

Решение № 210 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камен Сашев Радев, затвора гр. Варна, срещу решение № 220 от 01.02.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 2367/2011 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявените от Радев искове срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация изразяващо се в това, че като осъден на доживотен затвор е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо другите лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. София и гр. Варна, поради изземване на личния му радиоприемник, довело до отнемане на възможността му да го ползва в периода от 19.04.2010 г. до 23.08.2010 г.; за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от извършването на такова нарушение и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през визирания период от допуснатото нарушение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им плащане. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно интерпретирал събраните по делото гласни и писмени доказателства. Неправилно ценил показанията на свидетеля Хасан във връзка с изявленията на надзирателите, тъй като не изяснил въпроса имал ли е възможност касаторът да идентифицира въпросния надзирател. Не обсъдил в пълен обем заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която сочи, че лишаването на Радев от възможността да слуша радио му причинило страдания от средна степен по тристепенна скала. Направил необоснован извод за неосъществена дискриминация по отношение на касатора. Неправилно приложил разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) като приел, че Радев не е доказал наличието на факти, от които може да се направи извод за неравно третиране въпреки доказателствата за това по делото. Счита, че макар генезиса на по-неблагоприятното третиране да не е изяснен, то това третиране безспорно е факт и е във връзка с личността на касатора. Съдът не отчел, че ответникът не доказал нито един факт, от който да е видно, че и други затворници са били лишени от радиоапаратите си за четири месеца. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", счита касационната жалба за неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че не е налице пряка или непряка дискриминация по отношение на Радев и той не е претърпял твърдяните вреди. Ответникът се представлява от юрисконсулт Стефан Евтимов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно като съдът обсъдил фактическите обстоятелства по делото и направил обоснован извод за неоснователност на исковете. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Радев изтърпява наказание "доживотен затвор" в затвора, гр. Варна, където няма ограничителен режим за слушане на радиопредавания с изключение на времето, предвидено по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за задължителна почивка на лишените от свобода. Всяка сряда лишените от свобода получават радиоапарати, които се проверяват за съответствие като не може да се получи радиоапарат, ако не е върнат получения или иззетия. Приел, че в периода 19.04.-26.04.2010 г. Радев бил в затвора в гр. София и поради грешка на новоназначен служител с протокол за изземване на вещи при личен обиск № 380 от 19.04.2010 г. бил иззет визирания в исковата молба радиоприемник. Иззетото радио останало на съхранение в затвора в гр. София и в писмо до Градска прокуратура от 05.08.2010 г. началникът на затвора посочил, че може да бъде получено от близки на лишения от свобода. На 16.08.2010 г. Радев поискал радиоприемника да му бъде изпратен по служебен път в затвора в гр. Варна. На 23.08.2010 г. радиоприемникът бил върнат на Радев. Съдът приел съдебно-психиатрична експертиза, която установила, че лишаването на касатора от възможността да слуша радио в процесния период довело до неприятни изживявания, чийто характер, интензивност и степен не могат точно да бъдат определени с оглед на отдалечеността във времето, но е изпитал емоционален дискомфорт, стрес, потиснатост, чувство на пренебрегнатост, които са в пряка връзка с изолацията, в която е поставен. Съдът разпитал свидетелите Халил Адем Хасан, осъден на доживотен затвор без право на замяна, с когото Радев бил в една килия в затвора в гр. София, Стефан Йорданов Фердинандов, осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, изтърпяващ присъдата в затвора в гр. Варна, Красимир Кирилов Недялков, работил като инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" до края на 2011 г. Съдът кредитирал показанията на свидетелите досежно факта на изземване на радиоприемника и лишаването на Радев от възможността да го ползва и не ги кредитирал в частта относно състоянието на касатора и наричането му "мръсен мангал" вероятно от служител на затвора в гр. София, тъй като не отразяват преки впечатления за твърдяните факти. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че по делото безспорно е установено неправомерно лишаване на касатора от гарантираното му от закона - чл. 87 ЗИНЗС, право да слуша радиопредавания, но не е доказано то да е извършено на основата на защитения признак "лично положение" или на друг защитен по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД признак. С оглед на това съдът приел, че искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗД е неоснователен, което обосновало извода му за неоснователност и на другите два иска - за осъждане на ответника да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за обезщетение за настъпилите вреди в размер на 25 000 лв. С оглед на това съдът отхвърлил и трите иска като неоснователни. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните по делото факти, които не се оспорват от касатора и които съдът счита за доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон и преценката на съда на доказателствата. Основният довод на касатора за неправилност на съдебното решение е за неправилни изводи, които съдът направил на основата на събраните по делото доказателства и в частност на показанията на свидетеля Хасан. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът подробно и прецизно анализирал показанията на свидетеля Хасан в контекста на останалите доказателства по делото и изложил аргументирани мотиви защо не кредитира двете твърдения на свидетеля, които според касатора доказват дискриминационно отношение. Касационната инстанция счита извода на съда за обоснован. Видно от протокола от съдебното заседание, когато е разпитан свидетеля Хасан, касаторът присъствал заедно с процесуалния си представител. Именно те двамата задавали всички въпроси на свидетеля. Видно от показанията на свидетеля той много добре си спомня факта на липсата на радиото на Радев при краткия им съвместен престой в затвора в гр. София, както и състоянието му във връзка с това, но съвсем общо споменал, че "е имало подигравателни нападки от страна на длъжностните лица" във връзка с цвета на кожата на касатора. Кога са били казани тези "нападки", кои длъжностни лица са ги казали, свидетелят лично чул ли ги е по делото няма дори индиция за доказателства, тъй като свидетелят не излага каквито и да било свои възприятия, които да дадат основание на съда да установи факта на осъществяването им. Безспорно, мястото, където са се намирали касатора и свидетеля не предполага да се знае точно името на длъжностното или на длъжностните лица, но първо, те и двамата до процесния момент са пребивавали достатъчно дълго време в затвор, за да могат да се ориентират и да не са под въздействието на първоначален стрес, и второ, изричането на нападки свързани с цвета на кожата на касатора не е факт, който не би направил впечатление на свидетеля именно поради обстоятелството, че са само двамата с Радев в килия. Липсата по делото на каквито и да било изказани от свидетеля възприятия досежно изричането на твърдяните реплики, отчетено в контекста на близките отношения, които свидетелят и Радев имат от дълги години - от показанията на свидетеля е видно, че те се познават от 2002 г., в периода 2007 г. - 2009 г. били в една килия в затвора в гр. Варна, засичали се в затвора в гр. Ловеч, прави извода на съда да не кредитира показанията на Хасан обоснован. Що се отнася до показанията на свидетеля, че на Радев "му е казано, че е грозен мангал" то съдът правилно не ги кредитирал, тъй като не изразяват собствено възприятие на свидетеля, а възпроизвежда казаното му от касатора. Наред с изложеното следва да се посочи, че нито в исковата си молба, нито в представените по делото допълнителни молби, нито след изричното разпореждане на съда с указания, че досежно релевантния по делото факт на твърдяно неравно третиране касаторът не сочи доказателства Радев дори не намекнал, че някое длъжностно лице казало по отношение на него нещо, което би могло да се тълкува като проява на дискриминация. Самият касатор в съдебно заседание, при отговор на възражението на ответника за недопускане на свидетеля Хасан, изрично сочи, че държи на неговия разпит, тъй като двамата били в една килия, имат еднакви присъди и на Хасан било разрешено слушането на радио, като добавя единствено, че с неговите показания "ще установя и понесените от мен увреждания". Т. е. касаторът не само не е твърдял в исковата молба фактите, които счита, че съдът неправилно ценил, но дори и в хода на съдебното производство не ги е посочил. Едва в следващото съдебно заседание свидетелят Хасан споменава за първи път за тях в показанията си. Касационната инстанция отчита трудностите при доказване на дискриминация особено в положение като това на касатора, но по делото няма каквито и да било други доказателства освен неясните, неуточнени и откъслечни показания на свидетеля Хасан, които да установяват, че неравното третиране на Радев е по причина на някой от защитените по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД признаци. С оглед на това първоинстанционния съд правилно приел, че касаторът не е доказал prima facie дискриминация, поради което правилно приложил и разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. За да се приеме, че е налице prima facie дискриминация и да се прехвърли доказателствената тежест на ответника да обори тази презумпция е необходимо да съществуват доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. Т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че именно защитения признак е причината за неравното третиране. В случая не може да се установи защитения признак, на който е носител Радев и който именно е причината за неравното му третиране. Личността му като такава не може да бъде съдържание на защитения признак "лично положение". Следва изрично да се посочи, че не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен признак, е дискриминация. Само на него законодателят е дал засилената законова защита. Щом от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, което само по себе си безспорно е факт, то правилно съдът приел, че искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗД е неоснователен. Неоснователността на иска за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация, както правилно приел съда, прави неоснователни и исковете по чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗД - за въздържане в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за обезщетение за вреди, тъй като не е налице правопораждащия ги факт - нарушението. С оглед на това съдът правилно не обсъждал заключението на съдебно-психиатричната експертиза, тъй като макар и вероятно касаторът да е преживял твърдяните неблагоприятни последици, то те не са породени от акт на дискриминация и следователно в настоящото производство не може да бъде присъдено обезщетение за тях. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на делото факти и направил въз основа на тях обосновани фактически и правни изводи, като приложил правилно материалния закон. При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на неговата правилност следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд