Решение № 100 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 721/2009 г.

Решение № 100 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 721/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против въззивна присъда № 50/12.10.2009год, постановена по в. н. о. х. д. № 639/2009 г. на Софийски апелативен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание, от представителя на Върховната касационна прокуратура, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния и процесуален закон. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия П. М. К. изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда от 22.07.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 125/09 г. на окръжен съд-Благоевград и постановена нова, с която е признат за невинен и оправдан подсъдимия П. М. К. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 354, ал. 2, изр. I-во, вр. с ал. 1, изр. IV-то НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. I-во, във вр. с ал. 1, изр. IV-то НК и му е наложено наказание пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лв. Протестът на САП е основателен. Независимо че, в протеста изрично не е релевирана процесуална незаконосъобразност, то същата се извежда от мотивите на прокурорския акт. Въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК при проверката и анализа на събраните доказателства. Това е опорочило формирането на вътрешното убеждение на съда и е отклонило наказателния процес от основния принцип, залегнал в чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина. Липсата на съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е основата върху която са изведени незаконосъобразните изводи, че вината и авторството на извършеното престъпление, не са установени по категоричен и несъмнен начин. Доказателствените източници - показанията на свидетелите -, на полицейските служители А. и П., протокола за претърсване и изземване, физико-химична експертиза подлежат на задълбочен и сравнителен анализ, какъвто не е извършен от апелативния съд. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, не е преминала при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Софийски апелативен съд не е анализирал подробно и задълбочено цялостното поведение на К. и за това неубедително са изведени незаконосъобразните изводи, че същият не е автор на инкриминираното деяние. Вярно, че е суверенно право на решаващия съд да формира вътрешното убеждение по достоверността и надеждността на доказателствените средства, но само след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Но едностранния подход на въззивната инстанция при обсъждане показанията на свидетеля В, не отговаря на тези процесуални изисквания. Не е използвана възможността, дадена от процесуалния способ по смисъла на чл. 143, ал. 1 НПК за отстраняване на противоречията в гласните доказателствени източници, изясняването на които е от съществено значение за тяхната достоверност и надеждност. Превратното тълкуване на показанията на свидетелите А, относно факта на невъзприемане от тяхна страна на предаването на инкриминирания пакет, води до неправилния извод, че този факт не съществува. Пренебрегнато е обстоятелството, че и двамата свидетели заявяват, че са били ангажирани с разговор по между им, което би обяснило защо не са наблюдавали активно всичко, което се случва в лекия автомобил. В разрез с разпоредбата на чл. 305, ал. 6 НПК, в мотивите на атакувания съдебен акт се съдържат изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Заедно с това всички съждения, свързани с нелогичността в поведението на полицейския служител, който не е преустановил движението на автомобила, възприемайки изхвърляне на предмет от него, относно "неправилното" привличане към наказателна отговорност на К., вместо на В., като е пренебрегнато конституционно закрепеното правомощие на прокуратурата по смисъла на чл. 127, т. 3 КРБ, не могат да бъдат поставени в основата на оценъчната дейност на съда за липсата на съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Въз основа на възприетата фактическа обстановка, апелативният съд е извел незаконосъобразни правни изводи. Съществуват достатъчно доказателства/ изцяло пренебрегнати от апелативния съд/, че подсъдимият е държал без съответното разрешение инкриминираното наркотично вещество "с цел разпространение", защото с оглед количеството е насочено към ангажиране на повече адресати, а количеството-безспорно е "голямо". Въпросът с понятието е разработен нееднократно в задължителната практика на ВС и ВКС в ПП № 3/70 год, решение № 6/1973 г. на ОСНК и ТР № 1/1998 г. на ОСНК. Следва да бъдат съобразени тези указания за количествените и оценъчни критерии при новото разглеждане на делото, относно посоченият квалифициращ белег. Като допълнителен аргумент, че количеството е голямо, може да посочи и паричната равностойност на наркотичното вещество, аргумент, който не е определящ, но има своето правно значение, в контекста на останалите. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото - на връщане на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, е необходимо да се извърши прецизен и сравнителен анализ на доказателствената съвкупност и приложи правилно материалния закон. Съдът е длъжен да извърши проверка и оценка на всички относими и към обвинителната теза доказателства, да отстрани противоречията в доказателствената съвкупност, за да се преодолее съмнението, че е достигнато до разкриване на обективната истина по делото и изясняване на всички правнозначими обстоятелства, в процеса на което може да бъде достигнат различен фактически и правен извод. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.