Решение № 11541 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6940/2018 г.

Решение № 11541 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6940/2018 г., VIII о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Танева" ЕООД, ЕИК: 123506602, [населено място], [улица], подадена чрез управителя И. Т., против Решение № 708/27.03.2018 г., постановено по административно дело № 3739/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16002414000435-091-001/04.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 591/22.07.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 233 085, 41 лева, ведно с прилежащите лихви и допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 14 685, 24 лева, ведно с лихви в размер на 3 123,24 лева и за 2013 г. в размер на 4 511,91 лева, ведно с лихви в размер на 501,15 лева. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго по съществото на спора, като се отмени ревизионния акт. Оспорват се извършените от съда фактически установявания и съответните им правните изводи относно отсъствие на предпоставките за признаване на данъчен кредит по процесните фактури, както и относно допълнително определения корпоративен данък. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Панов, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира сторените по делото разноски. От процесуален представител на ответника - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив е постъпило писмено становище по съществото на спора, в което се съдържат доводи в подкрепа на оспорения съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдебното решение е обосновано и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, с който в тежест на "Танева" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от 15 доставчика с предмет доставка на пилешко месо, както и по ЗКПО за 2012 г. и 2013 г. поради непризнаване на разходи за данъчни цели и увеличаване на счетоводния финансов резултат. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че не са представени безспорни доказателства от които да се установят осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, а относно частта по ЗКПО е прието, че констатациите, съдържащи се в ревизионния акт не са опровергани, поради което допълнителното определяне на данъчни задължения за 2012 г. и 2013 г. е законосъобразно. Възприетите от съда правни изводи са обосновани, като съответни на събраните по делото доказателства, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. Предвид характера на стоките, предмет на спорните доставки – продукти от пилешко месо, които са родово – определени вещи, следва да се акцентира на фактите, имащи отношение към реалното им предаване в разпореждане и владение на получателя. Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно товаренето, транспортирането, разтоварването и предаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. В конкретния случай за установяване на тези обстоятелства са представени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, но същите не са достатъчни за да се приеме, че стоките действително са били доставени в базата на ревизираното дружество. Тези документи са частни такива, без достоверна дата, поради което доказателствената им сила следва да се преценява с оглед на тяхното съдържание и в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Както в протоколите, така и в разписките не е посочено конкретното място /складовата база/, на което птичите продукти са сменили държателя си, както и не се съдържа информация за превозното средство, с което са транспортирани. Всъщност неизяснен по делото е останал въпросът относно начина на натоварване, транспортиране и разтоварване на продуктите, които са значителни по обем и тежест, тъй като не са събрани безспорни доказателства относно тези обстоятелства. Извършените дописвания в някои от представените ЧМР, за това, че стоката е получена в гр. Крън, правилно не са ценени от съда, тъй като това отразяване е извършено единствено от страна на представител на получателя и липсва подпис на представител на съответния доставчик. Отсъствието на документи, изискуеми съгласно специалния Закон за ветеринарно-медицинската дейност – ветеринарни свидетелства и санитарни разрешителни, не е самостоятелно основание за отричане правото на данъчен кредит, но следва да бъде отбелязано като обстоятелство предизвикващо съмнение относно реалността на процесните доставки. Събраните доказателства, преценени в съвкупност обосновават крайния извод на съда за неустановеност на реално извършена доставка на стоките, предмет на спорните фактури. Респективно, при това положение не може да се установи връзка между преките доставки и извършени от ревизираното лице последващи облагаеми сделки. Административен съд – Пловдив правилно е потвърдил процесния ревизионен акт и в частта му относно допълнително определения корпоративен данък. Констатациите на приходните органи, довели до увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2012 г. и 2013 г. се обосновават с надлежни доказателства и не са опровергани от страна на жалбоподателя. Установено е, че по фактури, издадени от "Ен Джей Систем" ЕООД, "Аквариус Груп" ООД и "Традики – 93" ЕООД, ревизираното дружество е закупило и изписало охладено пилешко месо с количество и стойност по – голяма от отчетените продажби по фактури за същия период. Тъй като не са събрани доказателства за извършени продажби на дребно и за извършено замразяване на месо, установената разлика между закупеното и продадено пилешко месо е приета за разход, който не е признат за данъчни цели и с тази разлика е извършена корекция в посока намаление на декларираните разходи по годишната данъчна декларация. Установените факти законосъобразно са подведени под хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, последица от която е увеличаване на счетоводния финансов резултат и доначисляване на корпоративен данък. Не се установи първоинстанционният съд да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки твърденията в касационната жалба. Не са нарушени процесуалните права на страните, събрани са достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, обсъдени са доводите и възраженията на страните. Предвид горните съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 5 089, 07 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,