Решение № 5855 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2702/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) срещу Решение 26974 от 13.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 9515/2024 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед 3286з-3114/19.08.2024 г. на директора на ГДНП; административната преписка е изпратена на директора на ГДНП за ново разглеждане, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; директорът на ГДНП е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е прогласил нищожност на оспорения акт, тъй като съдът не следва да решава по същество въпроса по целесъобразност, в рамките на административното производство по искането за снемане на полицейска регистрация. Сочи, че административният орган може да бъде задължен от съда да се произнесе отново, като извърши проверка, но не и да му се указва какъв да бъде резултатът от тази проверка. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петров. Ответникът по касация Н. К. Б. оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмена защита и списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По делото от фактическа страна е установено следното: Със Заповед 81213-267/10.03.2015 г. министърът на вътрешните работи оправомощил директора и заместник- директорите на ГДНП да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. На 31.05.2023 г. Н. К. Б. депозирал заявление до министъра на вътрешните работи, с което поискал да бъде снет от полицейска регистрация. На 28.07.2023 г. заместник директорът на ГДНП разпоредил извършването на справка в ГЕКД. Със Заповед 3286з-997/13.03.2024 г. директорът ГДНП отказал снемането на полицейска регистрация 20612/13.11.2003 г. по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б.. С Решение 7379/04.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело 3968/2024 г. Заповед 3286з-997/13.03.2024 г. на директора ГДНП е отменена. С решението административната преписка е изпратена на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На 19.08.2024 г. е издадена оспорената Заповед 3286з-3114, с която е отказано снемането на полицейска регистрация 20612/13.11.2003 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с означение на фактическото и правното основание чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Приел е, че оспорената заповед е нищожна като противоречаща на влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. дело 3968/2024 г. по описа на АССГ. В тази връзка е изложил съображения, че в административния акт липсва изпълнение на дадените задължителни указания от страна на съда, като нямало отговор на най-важния въпрос да се направи мотивирана преценка дали липсата на данни Н. К. Б. да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтичане на изпитателния срок на наложеното му наказание лишаване от свобода , представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Решението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред съда е била Заповед 3286з-3114/19.08.2024 г. на директора на ГДНП. Със същата, на основание чл. 68, ал. 6 ЗМВР и в резултат от направения анализ/профил на лицето, на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и Заповед 8121з-267/10.03.2015 г., е отказано снемането на полицейска регистрация 20612/13.11.2003 г. по описа на 05 РУ-СДВР, извършена на Н. К. Б.. В мотивите на заповедта е посочено, че същата се издава въз основа на указанията, дадени в мотивите на Решение 7379 от 04.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело 3968/2024 г. и след извършена проверка в ГДНП. В заповедта административният орган е изложил съображения относно извършеното от Н. К. Б. умишлено престъпление от общ характер, установеното при извършената справка от ГДНП, за целите на произнасянето. Изложил е съображения и относно установеното от справка в автоматизираните информационни фондове на МВР, че Н. К. Б. е извършител на еднородни престъпления по чл. 214, ал. 2 НК, по които са заведени два заявителски материала разследванията по които са приключили с производството на съдебна фаза по НОХД С-166/2005. Посочил е още, че от същата справка било видно, че Б. има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 11 АУАН с издадени наказателни постановления по тях, 4 фиша по ЗДвП, като актовете са за различни по вид и тежест нарушения, с наложени различни по размер глоби/санкции. Посочил е, че въпреки че извършените административни нарушения от Н. К. Б. са с по-ниска степен на обществена опасност, все пак същите навеждат към трайно установено незачитане на правовия ред в страната. Посочил е, че се взема предвид осъждането на лицето, с влязла в сила присада. В мотивите на заповедта е изведен извод, че данните определят личността на Н. К. Б. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазване на обществения ред. Продължаване обработването на данните на извършената на Б. полицейска регистрация следва да способстват за изпълнение на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 ЗМВР. Изведен е и извод, че данните от полицейската регистрация на Н. К. Б. се съхраняват в подходящ и разумен срок, с оглед целите, за които се обработват. Посочено е, че не е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация на лицето. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти, съдът е достигнал до правилен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Неправилен е изводът му за нищожност на оспорваната заповед, като издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В съдебната практика се приема, че нищожност на повторно издадения административен акт, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, е налице когато новият акт е със същото съдържание като отменения, т. е. - да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че след връщането на преписката, административният орган е издал акта си, при различни фактически установявания от предходното си отменено от съда произнасяне, независимо, че е постановил същия правен резултат отказ за снемане на полицейската регистрация на Н. Б.. Административният орган е съобразил влязлото в сила Решение 7379/04.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело 3968/2024 г. Административният орган е направил нови фактически установявания и е изложил съображения относно необходимостта от съхранение на личните данни на лицето и целите за които това е необходимо. Направил е фактически установявания дали лицето е извършило ново престъпление от общ характер, в периода след изтичане на изпитателния срок на наложеното му наказание лишаване от свобода , както и дали има административни нарушения. Въз основа на тези установявания е изложил съображения дали лицето представлява риск за обществото по отношение на противодействието на престъпността и обществения ред. Дали така установеното от органа обосновава приетото от него, че личността на Н. К. Б. е рискова е въпрос, който е свързан с материалната законосъобразност на заповедта и с целта на закона. Такава преценка решаващият съд не е извършил приемайки, че новият акт е нищожен. Прогласявайки заповедта за нищожна, съдът не е извършил преценка дали изложените от органа съображения, вкл. и относно срока за съхранението на данните и целите на съхранението, е в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и дали е съобразено посоченото в Решение от 30.01.2024 по дело С-118/22 г. на СЕС. Липсата на относими към предмета на спора мотиви възпрепятства разрешаването му за първи път от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши проверка и изложи съображения за наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпросът за разноските за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение