Решение № 479 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1519/2013 г.

Решение № 479 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1519/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. И. Б. (чрез адв. М. З.) за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 1132/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, отмяна на решение № 106 от 26.06.2013 г. и прекратяване на наказателното производство, или връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, свързани с незаконосъобразния отказ на въззивната инстанция да разпита свидетели и с разглеждане на обвинение от частен характер, без подаването на надлежна тъжба. В открито съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат направеното искане по изложените в него съображения. Подновяват отново възраженията си за допуснато съществено нарушение на правилата по чл. 14 и чл. 15 от НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно и предлага да бъде уважено, а делото - върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 59 от 27.03.2013 г. по н. о. х. д. № 494/2013 г. Старозагорският районен съд, VI наказателен състав, признал осъдения А. И. Б. за виновен в това, че на 26.01.2013 г. в гр. Ст. З., отнел чужди движими вещи - хиляда евро с левова равностойност от 1955,83 лева, от владението на Р. К. Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено при условията на повторност при немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнението му в затворническо заведение от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. С решение № 106 от 26.06.2013 г. по в. н. о. х. д. № 1132/2013 г. Старозагорският окръжен съд изменил първоинстанционния съдебен акт, като намалил размера на наказанието лишаване от свобода на осем месеца и потвърдил присъдата в останалата й част. Искането на осъдения А. Б. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като осъденият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие. Сред признатите факти са и тези, които осъденият решил да промени, вече с друг адвокат и пред въззивната инстанция, настоявайки за преразпит на пострадалата и допускането на нов свидетел. Стремежът към изменение на фактическата обстановка от обвинителния акт е недопустим след започване на съкратеното съдебно следствие, а намерението за това дори е направено след известния резултат на осъдителната присъда. Защитата на осъдения е ограничена от пределите на признатите от него фактически положения, изложени в обвинителния акт (в т. см.: ТР 1/2009 г. на ОСНК, т. 8.2.). Затова и въззивната инстанция правилно е преценила, че не може да събира нови доказателства, несъвместими с признатите от осъдения Б. факти, поради което постановеният доказателствен отказ не представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 14 и чл. 15 от НПК. Целта на осъдения да представи действителните наемни отношения с пострадалата като фактическо съжителство, за да се ползва от законовата привилегия на чл. 218в, т. 2 от НК, е повече от очевиден за настъпилата промяна в защитната му позиция пред въззивната инстанция. Липсата на претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК предпоставя и нереализираната възможност за възобновяване на наказателното производство, поради което искането на осъдения А. И. Б. следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК