Решение № 6399 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15645/2008 г.

Решение № 6399 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15645/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Елена Николова, в качеството й на процесуален представител на Валя Букарева, изп. директор на "Балканфарма-Троян" АД, срещу решение № 47 от 17.11.2008 г. по адм. дело № 459 по описа за 2008 г. на административния съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № АБ 47-0156 от 7.07.2008 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0171 от 28.07.2008 г. на директора на РМД-Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Свищов и директорът на РМД - Русе не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Русе е било решение № АБ 47-0156 от 7.07.2008 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0171 от 28.07.2008 г. на директора на РМД-Русе. Същото е издадено по повод искане за възстановяване на акциз № АБ 470156 от 24.03.2008 г. на търговското дружество на основание чл. 22, ал. 4 от ЗАДС, като с него, на основание чл. 27, ал. 3 от с. закон е отказано възстановяване на акциз в размер на 1 898.69 лв., платен за 179.800 л вложен етилов алкохол с 96 % об. при производство на готов продукт съдържащ алкохол. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, направени са съответните на нея правни изводи, като е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт. При това съдът е обсъдил първия спорен момент относно правната квалификация на искането, като според него това правилно е направено с оглед прилагането на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Самото дружество е направило искането си на това основание, без да посочва само съответната точка, като административният орган е следвало да даде квалификация на същото и да я извлече според твърденията в него и събраните доказателства в административното производство по чл. 27, ал. 2 от ЗАДС. Според него след като от фактическа страна е безспорно, че се иска връщане на акциз за спирт, използван за дезинфекция при производството на лекарства, като е установено че произведените като краен продукт лекарства през м. декември 2007 г. съдържат алкохол и молителят е поддържал това основание, то правилно е отказано възстановяването на акциз. Съдът е изложил доводи и относно втория спорен момент в производството пред него, а именно че административният орган е следвало да се произнесе като се съобрази с разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС. Според него, освен че в процесното искане липсва позоваване на нея, то не съдържа твърдения, че използваният спирт е вложен пряко в лекарствените продукти, каквото е изискването на закона. Касае се за спирт, използван в производствен процес, а не вложен в производството на лекарства. Към него няма доказателства по чл. 8, ал. 3, т. 2 от ППЗАДС, а именно за разходна норма на вложения алкохол в единица изделие, съгласно технологична инструкция за производството на съответните продукти. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС изисква три кумулативни предпоставки за възстановяване на акциза: плащане на същия за алкохол или алкохолни продукти, последните да са използвани в производствения процес и крайният продукт да не съдържа алкохол. В процесния случай не е налице последната предпоставка. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Първото възражение е, че посоченото в искането юридическо основание не обвързва административния орган в производството по чл. 27 , във връзка с чл. 22 от ЗАДС, а второто е по повод неправилната преценка на съда относно нереализиране на състава на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, поради което процесният акциз не е възстановен. В самото искане за възстановяване на акциз вх. № АБ 47 0156 от 24.03.2008 г. дружеството е заявило, че претендира възстановяването на основание чл. 22, ал. 4 от ЗАДС за спирт, вложен за дезинфекция при производството на продукти, поради което се преценява именно посоченото правно основание. Цитираната разпоредба от ЗАДС изисква крайният произведен продукт да не съдържа алкохол. В случая сам заявителят е декларирал, че се касае за производство на продукти, съдържащи алкохол, а това се установява и от доказателствата, събрани в хода на административното производство. Пред административния орган е била представена справка за съдържание на етилов алкохол в лекарствените продукти, произведени през м. декември 2007 г., съгласно рецептура, регистрирана в ИАЛ. Произведените лекарствени продукти, съдържащи алкохол, са отразени съответно в нея и констатациите съвпадат с подадената информация от самото дружество в искането. Неоснователен е и вторият наведен довод, касаещ неприлагането на разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, според която се възстановява платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на лекарства по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност . Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад, в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател. Същата разпоредба, но чрез ал. 2 изисква към искането да се прилагат документите, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 8, ал. 2 от него е регламентирано съдържанието на искането, а в ал. 3 са посочени документите, които се прилагат към него. Съгласно чл. 9, ал. 4 от ППЗАДС искането за възстановяване по чл. 22, ал. 4 от ЗДАС се подава по образец съгласно приложение № 2. В ал. 5 от с. р. е регламентирано съдържанието му, а в ал. 6 от с. р. са изброени документите, които следва да се приложат. Обжалваното решение е постановено по искане по образец, съгласно приложение № 2 към чл. 9, ал. 4 от ППЗАДС за възстановяване на акциз, вложен при производството на лекарства за дезинфекция. Към него са приложени документите, изискващи се в чл. 9, ал. 6 от правилника. Настоящия съдебен състав приема за правилно и законосъобразно и разграничението между двете хипотези, направено от съда в мотивите на неговото решение, в смисъл, че тази на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС има предвид алкохол, вложен в производството на лекарства и съдържащ се в тях, а тази на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС се има предвид алкохол, използван в производствения процес, когато крайният продукт не съдържа алкохол. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение