Решение № 12816 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 844/2014 г.

Решение № 12816 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 844/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Георгиев Трифонов от гр. Стара Загора срещу решение № 6358 от 21.10.2013 г., по административно дело № 1842/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № З-219/1.02.2013 г. на Ректора на Академия на Министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона и неговата цел се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него административен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Ректорът на Академията на МВР не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Страните не спорят, че издателят на заповедта е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 3 ЗМВР (отм.), макар неправилно в решението съдът да е посочел като компетентен орган този по чл. 228, т. 2 ЗМВР (отм.). Неоснователен е наведеният довод, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в съответствие със законовите изисквания за форма, тъй като същата съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Неоснователен е и доводът, че заповедта е постановена след изтичане на законово определения двумесечен срок. Правилно в тази насока съдът е съобразил разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.), макар неправилно да е приел, че органът е открил извършеното дисциплинарно нарушение към момента на издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а то е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало на 17.01.2013 г. с постъпване на преписката по проведеното дисциплинарно разследване, при което като краен резултат изводът в обжалваното решение, че заповедта е издадена в законоустановения двумесечен срок е правилен. По същество наведените доводи относно извода на съда, че преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган не е установил по безспорен начин извършването на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на Трифонов е неоснователен. Касаторът по същество не оспорва факта на извършените нарушения по пункт 1 и 2 от заповедта, оспорва извода на съда, че е административнонаказващия орган е приел за доказано извършване на нарушението по т. 3 от заповедта. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че за описаното по т. 3 от обжалваната пред първоинстанционния съд заповед деяние е ангажирана и административно наказателната отговорност на касатора. Но дисциплинарното наказание на Трифонов по този пункт е наложено за това, че с извършеното е нарушил Етичния кодекс, а освен това производството по налагане на дисциплинарно наказание е различно и независимо от това по налагане на административно наказание. От приложената преписка по издаване на заповедта се установява, че нарушението по пункт трети от заповедта не е оспорено от Трифонов, а хода на проверката е установено не само, че на 3.01.2013 г. същият е управлявал МПС без задължителните документи, а дори, че повече от 6 месеца е управлявал автомобил. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение