Решение № 4293 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2012 г.

Решение № 4293 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив срещу Решение № 1643 от 13.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1050 от 2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отменен Ревизионен акт № 131104857/15.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в изменената с Решение № 239/02.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "Сент Нетком Трейдинг" ООД е установено задължение за лихва за забава в размер на 3 072.35 лв. за д. п. м. юли 2010 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда, че разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС не установява солидарна отговорност за акцесорните задължения, произтичащи от невнесените в срок данъци, е неправилен. Навежда довода, че акцесорните задължения следват главните и не могат да бъдат отделяни от тях, а задължението за заплащането им намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 16, ал. 3 от ДОПК. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сент Нетком Трейдинг" ООД, гр. Велинград не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 131104857/15.12.2011 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт № 1141761/30.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в изменената с Решение № 239/02.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив част, с която за "СЕНТ НЕТКОМ ТРЕЙДИНГ" ООД са определени публични задължения за внасяне както следва: за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на общо на 18 205 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер от 3 275,45 лева; лихви за забава в размер 1 773,65 лева за данъчен период месец февруари; лихви за забава в размер на 71,93 лева за данъчен период м. май 2010 г., както и в частта на определено задължение по чл. 177 от ЗДДС в размер на 22 246,47 лева главница и прилежащата лихва за несвоевременното му разчитане с бюджета от 3 072,35 лева за д. п. юли 2010 г. С обжалвания съдебен акт решаващият състав е отменил визирания РА само в частта досежно определената лихва за забава в размер на 3072. 35 лв. върху установеното на основание чл. 177 от ЗДДС задължение на дружеството и е отхвърлил оспорването в останалата му част, досежно която към настоящия момент решението е влязло в сила. За да обоснове осъществената преценка за частична незаконосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е изложил аргументи за установеност на предпоставките за реализиране на предвидената в чл. 177 от ЗДДС солидарна отговорност на ревизираното лице за дължимия, но невнесен от неговия доставчик данък. Относно начислените върху вмененото задължение за заплащане на ДДС лихви съдът е счел, че разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС не установява солидарна отговорност за акцесорните задължения, свързвани с невнесен данък. Настоящият състав намира, че в обжалваната му част постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно като противоречащо на материалния закон. Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС е специална спрямо общите разпоредби на ЗДДС, установяващи задължението на доставчика за заплащане на ДДС, поради което същата не подлежи на разширително тълкуване. В нея е регламентирана солидарната отговорност на получателя по доставката при наличие на изчерпателно изброените предпоставки, но не е изключено приложението на специалната спрямо чл. 126, ал. 2 от ЗЗД норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, очертаваща обхвата на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Същата предвижда, че отговорността му обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им, поради което неправилен е изводът на решаващия състав, че солидарната отговорност по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС е ограничена само до размера на "дължимия и невнесен данък". Досежно публичните задължения е неприложимо типичното за облигационните правоотношения относително действие на солидарността, поради което и по аргумент от специалната норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК забавата на единия съдлъжник поставя в забава и другите. В резултат на това, солидарно отговорният получател по доставката отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата до датата на издаване на оспорения РА. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА в тази му част бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение според материалния интерес по отхвърлената част от жалбата, определено съобразно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащо на сумата от 324.34 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение