Решение № 11673 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14162/2018 г.

Решение № 11673 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14162/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Илиев срещу решение № 207/18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 324/2017 г. от Административния съд – Кюстендил. С решението е отхвърлен предявеният от К. Илиев иск с пр. осн. чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лева за периода 09.10.2015 г. – 02.10.2017 г., изразяващи се в безпокойство, безсилие, безпомощност, чувство за малоценност и накърнено право да бъде информиран, резултат от нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, представляващо незаконосъобразно лишаване от правото на ползване на радиоприемник, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 02.10.2017 г. до датата на окончателното ? изплащане. В касационната жалба, касаторът поддържа неправилност на съдебното решение. Наведените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с искова молба от К. Илиев, с която е предявен иск срещу ГДИН, гр. София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лева за периода 09.10.2015 г. – 02.10.2017 г., изразяващи се в безпокойство, безсилие, безпомощност, чувство за малоценност и накърнено право да бъде информиран, резултат от нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, представляващо незаконосъобразно лишаване от правото на ползване на радиоприемник. Поискано е и присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.10.2017 г. до окончателното ? изплащане. От фактическа страна по делото е прието за установено, че К. Илиев е постъпил в затвора в гр. Бобов дол за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" на 09.10.2015 г., преведен от затвора в гр. София като е бил диспансеризиран в Медицински център. Съдът е установил, че през процесния период на основание чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС са били издадени заповед № ЛС-04-602/04.04.2014 г. от зам. министъра на правосъдието и заповед № ЛС-04-1365/06.08.2017 г. от министъра на правосъдието, с които били утвърдени списъците на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, можели да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места. Установено е, че в раздел IV, озаглавен "Други вещи и предмети", т. 5 "Битови вещи", б. "ж" от Списъците, са включени портативни радиоприемник и аудиоплейър – без записващо устройство, с жични слушалки, батерии, адаптер, касети и музикални CD във фабрична опаковка, щамповани от производителя (л. 138 – л. 142). Съдът е установил, че с молба № 571/10.08.2017 г., отразена в Дневника за завеждане на молби в затвора (л. 54), Илиев е поискал радио, като съгласно билет за свиждане № 6/26.08.2017 г. на посочената дата радиото било предадено от майка му Ц. Илиева и получено от лишения от свобода съгласно същата бележка, без претенции. Установено е, че марката и моделът на радиоприемника били отразени в служебна бележка № 1039/29.08.2017 г., издадена от дежурен главен надзирател З. Шуманов (л. 42, 54-56). Установено е също така, че съгласно графика за провеждане на свиждане на първа група, в която бил настанен Илиев, свижданията се провеждали четвъртата събота и втората неделя от месеца. Въз основа на становище от началника на затвора изх. № 1951/03.01.2018 г., съдът е приел за установено, че до месец август 2017 г. ищецът не е притежавал радиоприемник, тъй като никой от близките му не бил донасял и предавал на свиждане такъв (л. 44), което обстоятелство се потвърждавало в писмо на ответника до съда с изх. № 641/21.02.2018 г., сочещо, че на Илиев е била допускана всякаква техника. От справка за притежавани вещи, намираща се на л. 61 – л. 62 от делото, съдът установил, че от 08.11.2015 г. лишеният от свобода е разполагал с личен телевизор, като е получил и друг на 08.05.2016 г. Наред с изложеното разпитаната по делото свидетелка – Илиева дала обяснения, че на 24.07.2017 г. при свиждане занесла радио, но затворническата администрация отказала да го приеме по причина, че Илиев вече притежавал такова, заведено на 24.04.2017 г. по картона. Свидетелските показания сочели, че два-три пъти преди този случай, същата е носила CD плеър, но служителите на затвора отказвали да го приемат, тъй като не бил разрешена вещ. Първоинстанционният съд въз основа на писмо изх. № 1345/13.04.2018 г. на началника на затвора, е установил, че на 24.07.2017 г. свидетелката Илиева не била провела свиждане със сина си, тъй като този ден бил понеделник и групата на Илиев нямала право на свиждане по график, а съгласно писмо изх. № 1559/27.04.2018 г. в деловодството на затвора не била депозирана жалба от свидетелката по повод отказ за приемане на вещи за ищеца (л. 110 и л. 136). Доколкото посочените писмени доказателствени средства не са били оспорени от Илиев в рамките на съдебното производство по делото, то същите опровергавали изнесените данни от свидетелката Илиева, което от своя страна довело съда до извод за недостоверност на показанията ?. Кредитирайки информацията в писмо изх. № 51/06.07.2018 г. на началника на затвора, съдът е установил, че в Дневника за предложения, сигнали, жалби и молби на лишени от свобода, и в Дневника за молби по чл. 90 от ЗИНЗС за 2017 г. нямало заведени такива от Илиев за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г., противно на твърденията му в съдебно заседание, проведено на 02.07.2018 г. (л. 144). От показанията на свидетеля Петров, който като началник на сектор "Надзорно-охранителна дейност" в затвора отговарял за цялата пропускателна система, провеждането на свижданията и допускането на вещи за лишените от свобода, е прието за установено, че на лишения от свобода е допускана всякакъв вид техника, която същият имал право да притежава по утвърдения от министъра на правосъдието списък с вещи. Свидетелят посочил, че няма никаква причина да не бъде допуснато радио на Илиев, тъй като това била вещ, която той имал право да притежава като според показанията му - когато бъде донесена такава вещ, тя се получавала от служителите в дните за свиждане по съответния график (събота или неделя) и се проверявала от един до два работни дни след деня на свиждането от технически специалисти, които установявали дали може да бъде ползвана и съдържа ли забранени формати като микрофони, записващи устройства и т. н., след което се предавала на лицето. Посочено било от свидетеля, че в случаите, в които техниката не била сред позволените - се изготвял протокол обр. № 16 и се оставяла на съхранение в склада до предаването ? на близките на лицето или при неговото освобождаване. Когато техниката била позволена за ползване, се изготвяла служебна бележка обр. НО-20 в 2 екземпляра, като оригиналът се съхранявал в затворническото досие, а копието се предавало на лишения от свобода като удостоверение за лична собственост при евентуален обиск, претърсване и др. При проверка в книгата за завеждане на докладни записки не било установено от свидетеля да е налице ДЗ за върнат радиоприемник на ищеца. Свидетелските показания сочели също, че до месец август 2017 г. на ищеца не е бил носен радиоприемник и това била причината да не разполага с такъв като в момента, в който радиоприемникът е бил донесен, същият е допуснат и предаден на Илиев, без да е било необходимо да пуска молба за това. Съдът приел, че свидетелските показания на свидетелката Пейчева, инспектор "Режимна дейност" в затвора, не установявали конкретика във връзка с претенцията по иска на Илиев, но същата сочела, че от месец август 2017 г. ищецът разполагал с радиоприемник, като преди това не знаела да е искал такъв. Административният съд е счел за обективни и достоверни показанията на свидетелите Петров и Пейчева по причина, че били вътрешно логични и последователни, непротиворечиви едни спрямо други и съответни на данните от писмените доказателствени средства. При така установеното, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният пред него иск е неоснователен. За да мотивира извода си съдът е приел, че Илиев не е доказал твърдяното в исковата молба нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съобразявайки разпоредбите на чл. 87 от ЗИНЗС, чл. 83, ал. 1 и ал. 2 и чл. 153, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ППЗИНЗС), административният съд е приел, че правото на лишения от свобода да ползва радиоприемник не било свързано с безусловно задължение на администрацията да осигури такъв, което означавало, че администрацията на затвора нямала вменено задължение служебно да снабди лишения от свобода с радиоприемник за постоянно ползване в килията. Съдът е посочил, че съгласно утвърдените Списъци на разрешените вещи радиоприемникът е лична вещ, закупена и доставена от лишения от свобода или неговите близки. Съдът е установил, че през процесния период до подаване на молбата от 10.08.2017 г., Илиев не бил упражнил правото си да поиска неговите близки да му доставят радиоприемник като това била причината да не разполага с личен такъв в килията. Административният съд е приел, че администрацията имала задължение да предаде радиоприемник, ако същият е бил доставен от лицето или неговите близки, но не и да го достави, а по делото нямало доказателства или индиции за предприети от Илиев по-рано действия по сезиране на администрацията, с искане да се сдобие с такъв, респ. подаване на молби или извършване на фактически действия от негови близки лица по доставката на техниката. Административният съд счел за недостоверни показанията на разпитаната по делото свидетелка Илиева, майка на ищеца, касаещи откази на администрацията да снабди лишения от свобода с донесен от нея радиоприемник, тъй като не са били установени твърденията ? за подадени жалби по повод отказ на администрацията да допусне вещта, доставка на техниката на твърдяната от свидетелката дата, респ. подадени от ищеца жалби срещу откази за допускане на доставен по-рано радиоприемник. Съдът е счел за доказано, че при доставката на радиоприемника от майката му на 26.08.2017 г., техниката била предадена на Илиев в кратки срокове, без възражения от негова страна. Съдът е преценил, че редът за приемане и предаване на разрешените вещи, посочен от свидетеля Петров, бил спазен от затворническата администрация по отношение на радиоприемника като отделно от изложеното е приел, че през процесния период лишеният от свобода бил разполагал в килията с личен телевизор, чрез който му е било осигурено правото да бъде информиран. Изложеното довело съда до извод за липса на твърдяното от ищеца поставяне в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттам и до извод за липса на първият от изискуемите елементи на отговорността, поради което е преценил, че не следва да бъде преценявано наличието на останалите два елемента. В допълнение съдът е посочил, че не се установявали и претендираните неимуществени вреди по заявения вид и продължителност, като липсвали данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. Въпреки изхода от спора, първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, е счел, че ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като правилата на исковото производство по ЗИНЗС били специални спрямо общите такива по чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което последните били неприложими. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. При постановяването му съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Събрал е по делото всички поискани от страните относими доказателства, които подробно е обсъдил в решението си. Изводите, които съдът е формирал въз основа на установените данни по делото, са обосновани и верни. Твърдението на ищеца, че през посочения от него исков период, незаконосъобразно не му било разрешено получаването на радиоприемник, не е доказано по делото, както правилно е преценил и административният съд. Портативният радиоприемник и аудиоплейър, без записващи устройства, са разрешени вещи съобразно утвърдените списъци на разрешените вещи, през процесния период. В тежест на ищеца е било да докаже, че е поискал получаването на радио плеър, но такъв му е бил отказан или не е допуснато внасянето на донесен му такъв от негови близки по време на свиждания през периода, предхождащ 26.08.2017 г. когато видно от служебна бележка № 1039/29.08.2017 г. ищецът е внесъл радиоприемник. Свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Илиева правилно не са кредитирани по този въпрос от съда, тъй като те не съвпадат с други събрани по делото доказателства. От друга страна, по делото се установява ( от регистър на история на вещите на лицето -ИСН, лист 61-62 от делот), че още на 08.11.2015 г. ( един месец след началото на исковия период), ищецът е разполагал с телевизор сив "NEO" чрез ползването на който, ищецът обективно е имал възможността да задоволи потребностите си от актуална информация, както и от музика. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решаващите изводи на административния съд - че не са налице незаконосъобразни бездействия и/или действия от страна на служители на ответника, както и че ищецът не е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди през исковия период като обосновани и правилни, въз основа на които съдът правилно е приложил материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав