Решение № 432 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6086/2007 г.

Решение № 432 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6086/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). М. Н. Л. от с. А. обжалва решението на Окръжен съд - Велико Търново, постановено на 15.05.2007 г. по гр. д. № 179/2007 г. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответниците по касационна жалба М. Н. Ж., Р. Н. В. и П. Н. Л., починал на 21.12.2008 г. и заместен в делбеното производство от своя наследник по закон Х. П. Л., изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Ответниците по касационна жалба Г. Н. Л. и Н. Н. Л. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Ответниците по касационна жалба В. М. Л. и О. М. Л. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила решение на Великотърновския районен съд, постановено по гр. д. № 1033/1998 г., е допусната делба на дворно място в с. А., Община Велико Търново с площ 3775 кв. м., представляващо дворище пл. № 121, за което е отреден парцел **** в кв.43 по регулационния план на селото, заедно с построената в западната част на дворното място полумасивна къща. С решение № 580/07.07.2004 г. на ВКС, I ГО, постановено по гр. д. № 101/2004 г. е определено делбата да се извърши между съсобственици М. Н. Л. с дял 2/14 ид. части от къщата и 391.05/3775 ид.части от дворното място, П. Н. Л. (заместен от своя наследник по закон Х. П. Л.), Р. Н. В., Н. Н. Л.,М. Н. Ж. и Г. Н. Л. с дял по 2/14 ид. части от къщата и 391.05/3775 ид. части от дворното място за всеки един от тях и В. М. Л. и О. М. Л. с дял по 714.28/3775 ид. части от дворното място и по 1/14 ид. част от къщата за всеки един от тях. С обжалваното решение, постановено на 15.05.2007 г. по гр. д. № 179/2007 г., Окръжен съд-Велико Търново, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, съделителите П. Н. Л. (заместен от своя наследник по закон Х. П. Л.), Р. Н. В., Н. Н. Л., М. Н. Ж. и Г. Н. Л. са осъдени да заплатят на М. Н. Л., В. М. Л. и О. М. Л. по 471.43 лв. всеки един от тях като обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на извършените в имота подобрения-преустройство на съществуваща маза в кухня, като за разликата до пълния предявен размер от 36400 лв. или по 5200 лв. от всеки ответник по претенцията предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че имотът е реално неподеляем, тъй като не могат да се обособят реални дялове за всеки съделител, а за поставяне на реални обекти в общ дял на група съделители не е налице изрично съгласие. Прието е, че имотът не може да бъде поставен в дял на М. Н. Л., тъй като нито една от хипотезите на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.) не е налице. По предявената претенция за заплащане стойността на изградената в имота бирария на стойност 27200 лв. е прието, че е неоснователна, тъй като същата представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на § 184, ал. 12 ПЗР на ЗУТ и не представлява подобрение. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че неправилно е прието, че имотът е реално неподеляем след като от него са обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имота, единият от които може да бъде поставен в общ дял на съделителите М. Н. Л., О. М. Л. и В. М. Л., а другият - в общ дял на останалите съделители съобразно делбените им права. По смисъла на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) един имот е реално поделяем само ако от него могат да бъдат обособени реални дялове за всеки един съделител, респ. за всяко едно коляно от наследниците на общия наследодател или на група съделители, които са изразили съгласие да получат общ дял. В случая, както правилно е приел въззивният съд, нито една от тези хипотези не е налице. От допуснатия до делба имот са обособени два реални дяла - УПИ * в кв.43 с площ от 1852.75 кв. м. и УПИ * в кв. 43 с площ от 2026.42 кв. м., докато имотът е допуснат до делба между осем съделителя, шест от които са преки наследници на общия наследодател Н, които формират съответно шест колена при наследяването. Невъзможно е следователно да се отдели реален дял за всяко едно коляно, а групирането на съделителите с цел получаване на общ дял по волята само на част от тях е недопустимо. Подобно групиране може да обуслови извод за поделяемост на имота само ако е налице изрично съгласие на всички съделители, каквото в случая липсва. Неоснователно е и оплакването на касатора, че направените от въззивния съд фактически констатации и правни изводи не кореспондират с действителната фактическа обстановка. За да достигне до извода, че имотът е реално неподеляем съдът е обсъдил в тяхната съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства и правилно е преценил правното им значение за избора на способ за извършването на делбата. Действително дяловете на съделителите от допуснатия до делба имот не са еднакви, но това обстоятелство само по себе си не може да обуслови допустимост на групиране на съделителите с цел получаване на общ дял без тяхното изрично съгласие. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши като всеки съделител получи реален дял, съответствуващ на квотата му в съсобствеността, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари и в този смисъл размерът на дела има значение само досежно необходимостта от парично уравнение или при разпределение на имотите, но само ако съществува възможност всеки да получи реален дял. Само по себе си обстоятелството, че един от съделителите притежава по-голям дял от останалите не му дава право да получи реален дял, ако не съществува възможност да бъде определен реален дял за всеки съделител, нито обуславя възможност делбата да бъде извършена само с оглед на изразената от този съделител воля за начина на разпределение на съсобственото имущество. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон при преценка основателността на предявената претенция за заплащане стойността на изградената в дворното място бирария. Съсобственикът, който е извършил строеж в съсобствения имот може да претендира от останалите съсобственици по реда на чл. 59 ЗЗД (ако е налице изрично противопоставяне от тяхна страна за извършването на строителството) заплащане стойността на вложените при построяването разходи само ако строежът представлява подобрение, т.е. увеличава стойността на съсобствения имот, респ. по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС ако извършеното строителство е било необходимо с оглед запазване целостта на имота или за поддържането му в добро състояние, т.е. останалите съсобственици дължат заплащане само на необходимите и полезни разноски. Извършен строеж, за който е установено, че не отговаря на изискванията на действуващия териториално-устройствен закон и строителните правила и норми и поради тази причина подлежи на премахване, не представлява подобрение, ако е налице предписание за премахването му. С оглед наличието на предписание за премахване на строежа и отказът същия да бъде узаконен не може да се приеме, че сградата увеличава стойността на съсобствения имот и поради тази причина съсобствениците, които са възразили срещу неговото изграждане не дължат на извършилия строежа съсобственик стойността сградата, респ. на вложените при построяването средства. По реда на чл. 286 ГПК (отм.) М. Н. Л., В. М. Л. и О. М. Л. са предявили претенция за заплащане стойността на построената в имота бирария, за която е установено, че действително е изградена от предявилите претенцията съделители, но без строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици. Внесеният през 2000 г. проект за узаконяване не е одобрен, като през 2002 г. (писмо № 2400-116/27.05.2002 г. на РДНСК - гр. Велико Търново) е дадено предписание за премахване на навеса за сезонно ползуване на търговския обект, функционално организиран като бирария, като с констативен акт № 29-ДТ/11.11.2005 г. на РДНСК - гр. Велико Търново е установено наличие на основание за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа. Всички тези релевантни за спора факти, както и обстоятелството, че строежът не е извършен с цел запазване на имота в добро състояние, респ. предотвратяване на повреда, са взети предвид от въззивния съд и тяхното правно значение правилно е преценено като е прието, че не е налице основание за присъждане стойността на построеното на съсобствениците, които са извършили строителството. Изводите на въззивния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на останалите съсобственици със заплащане съответната на дяловете им равностойност на вложените при построяването на бирарията средства, както и досежно способа за извършване на делбата са правилни. Не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.). Поради това и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.) настоящият състав приема, че постановеното от Окръжен съд - Велико Търново въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение