Решение № 13063 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2024 г.
ВАСТрето отделение03.12.2024 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 2625/19.04.2024 г., постановено по адм. дело 10223/2023 г. по описа на Административен съд-София град, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез процесуален представител, против решение 2625/19.04.2024 г., постановено по адм. дело 10223/2023 г. по описа на Административен съд-София - град, с което е отменена издадената от този орган Заповед СОА23-РД07-727/13.10.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение на основание чл. 209, т.3 АПК, като се посочва, че неправилно административният съд приел, че И. Я. Р. не е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на процесната заповед, като по този начин е лишен от право на участие в същото. Твърди се, че при издаване на оспорената заповед са спазени изискванията на закона и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради и което се иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - И. Я. Р., чрез адв. Д. Драгиева с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне, като обжалваното решение бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е неправилно, поради и което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство решение АССГ е отменил по жалба на И. Я. Р. Заповед СОА23-РД07-727/13.10.2023 г., издадена от кмета на Столична община, с която на основание чл. 89, ал. 5 ЗГР и чл. 126, ал. 5 и сл. от Наредба РД-02-20-9/ 21. 05. 2021 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е заличен от списъка с адреси, определен с Приложение 19 от Заповед РД-09-1467/ 31. 08. 2011 г. на кмета на Столична община за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, следния адрес: град София, район [район], [улица]. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало във връзка с писмо вх. рег. СОА23-ВК08-14427/11.10.2023 г., с предложение от кмета на район Люлин за закриване на адрес по реда на чл. 89 от Закона за гражданската регистрация, във връзка с изпълнение на Заповед РА-20-15/03.05.2022 г. на главния архитект на Столична община и чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, предвид Протокол 02/11.05.2021 г. на Комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, назначена със Заповед РА-20-03/17.01.2018 г. на Главния архитект на Столична община, поради обстоятелството, че няма налични сгради и, ако има такива, те са едноетажни, паянтови, представляващи опасност за обитаване. По отношение на процесния имот, подробно описан, след извършено обследване от страна на назначена комисия, е посочено, че сградите в имота се ползват за жилищни нужди, без да са захранени с ел. енергия и вода, липсвала и канализация, като също така поради лошата поддръжка на сградите, същите са особено опасни в конструктивно отношение и застрашават живота на обитаващите ги лица. Съответно липсата на питейна вода и канализация ги прави вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да бъдат поправени и заздравени, поради което е посочено, че подлежат на премахване. Предвид горното, административният орган, съобразил големия брой извършени регистрации по постоянен и настоящ адрес, отнасящ се за сгради, които не са годни за обитаване, и наредил заличаване от списъка с адреси, определени с Приложение 19 от Заповед РД-09-1467/31.08.2011 г. на кмета на Столична община за включване в Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, следния адрес: район [район], [улица]. Първоинстанционният съд посочил, че в обжалваната заповед е записано, че следва да се организира изпращането на поименни писмени уведомления по реда на чл. 18а, вр. чл. 61, ал. 1 АПК, в срок от 30 дни от издаване на заповедта, до адресно регистрираните лица на посочения адрес за резултата от проведеното производство, като съдът изрично посочил, че И. Я. Р. не е сред лицата, получили уведомление. Въз основа на така установеното, от правна страна е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 59 АПК, с посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на И. Я. Р. за започналото административно производство. Прието е, че Р. има качеството на заинтересована страна, поради което е следвало да бъде уведомен за започване на производството във връзка с упражняване на правото му да участва в него, да сочи доказателства, да дава становища и обяснения. Въз основа на гореизложеното, АССГ отменил Заповед СОА23-РД07-727/13.10.2023 г. и осъдил Столична община да заплати на И. Я. Р. сторените по делото разноски в размер на 1010 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата инстанция не споделя становището на съда, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяването на И. Я. Р. за започналото производство по издаване на заповедта, като по този начин са били ограничени правата му на защита. Видно от материалите по делото, на И. Я. Р. е било изпратено уведомление за започване на административното производство, но пратката е върната на подателя в цялост с отбелязване непотърсена , което обстоятелство е удостоверено с известие за доставяне R PS 1336 00HSJA W, приложено на стр. 126 от делото на АССГ. Поради посоченото, уведомяването за започването на производството е извършено по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК чрез поставяне на съобщение Уведомление, изх. към РЛН23-ГР94-2690-
от 20.07.2023 г., ЛКод IST275161C07, на таблото за обявления в сградата на район [район] Столична община, както и на сайта на районната администрация, във връзка с което е съставен Протокол 1/20.07.2023 г. към Уведомления с рег. РЛН23-ГР94-2690-(30)/20.07.2023 г., рег. РЛН23-ГР94-2690-(31)/20.07.2023 г. и рег. РЛН23-ГР94-2690-(32)/20.07.2023 г., удостоверяващ уведомяването на Р., както и други заинтересовани страни в производството, подробно посочени, чрез закачането на таблото на уведомлението. Представен е и Протокол 1-1/03.08.2023 г. за сваляне от таблото за уведомления в сградата на район [район] уведомлението по чл. 18а, ал. 10 АПК. Съответно в срока по чл. 34, ал. 3 АПК по административната преписка не са постъпили искания или възражения от някоя от заинтересованите страни, вкл. и от И. Я. Р.. Въз основа на изложеното, следва изводът, че при издаване на Заповед СОА23-РД07-727/13.10.2023 г. на кмета на Столична община не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Напротив, от материалите, приложени по преписката безспорно се установява, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 18а АПК. Освен това, нарушението на административно-производствените правила е съществено само тогава, когато е довело до неправилни фактически и правни изводи на административния орган по същество. Съдът е длъжен да провери тези фактически и правни изводи изцяло и едва ако счете, че са неправилни, да изследва въпроса дали процесуалното нарушение е причина за тяхната неправилност. С оспореното в настоящото производство решение обаче съдът е направил само констатация за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на Заповед СОА23-РД07-727/13.10.2023 г., без обаче да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Поради това, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. В нарушение на чл.168, ал.1 АПК , съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, както и в нарушение на чл.172а от АПК не е изложил мотиви по тези основания. Съгласно разпоредбата на чл.172а АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Липсата на мотиви в конкретния случай съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което настоящата инстанция не може да отстрани и което е основание за отмяна на решението по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Не само пълната липса на мотиви, но и частичната такава, когато се отнася до основните въпроси, на които трябва да отговори съдебният акт, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на мотиви води до невъзможност за съдебна проверка на правилността на обжалваното решение и затова представлява съществено процесуално нарушение. В съдебния акт няма правни съждения. Допуснатото процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК е съществено и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава проверяващата инстанция от възможността да прецени правилността на обжалвания съдебен акт, а решаването на спора по същество би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции и да се защитят срещу фактите по спора, защото същите не са установени от съда при надлежен анализ на доказателствата. Поради това, обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на спора, съдът, след анализ на относимите и допустими доказателства, следва да установи фактите по спора във връзка с процедурата по издаване на оспорената Заповед СОА23-РД07-727/13.10.2023 г. на кмета на Столична община. Едва при установена фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни норми, може да се направи извод за законосъобразност или съответно пороци на обжалвания акт. По направените искания за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.