Решение № 15865 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12480/2009 г.

Решение № 15865 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12480/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Плевен против Решение № 438 от 14.07.2009 г., постановено по адм. д. № 169/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата София Драганова Вълчинкова, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Община Плевен да заплати на София Драганова Вълчинкова сумата 12900.62 лв., представляваща обезщетение за времето, което е останала без работа поради незаконното й уволнение, ведно с изтеклата законна лихва върху главницата до датата на предявяване на иска в размер на 11221 лв., както и направените по делото разноски. От фактическа страна съдът приел за установено, че с влязло в сила решение на 16.07.2008 г. е отменена заповед от 17.05.2006 г., с която на София Драганова Вълчинкова било наложено дисциплинарно наказание уволнение. В срока по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) същата се явила да заеме предишната длъжност, за което органът по назначаването издал заповед от 23.07.2008 г. Установено е също, че след уволнението й държавната служителка започнала работа по трудов договор на 17.01.2008 г., след което била регистрирана в Бюрото по труда на 10.11.2008 г. С представеното поименно разписание на длъжностите и работните заплати на администрацията на Община Плевен към 01.07.2008 г. се установило, че за длъжността "секретар на Община", заемана от друго лице и на която Вълчинкова била възстановена е предвидено основно месечно възнаграждение в размер на 967 лв. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение относно размера на дължимото обезщетение в два варианта. Съдът възприел варианта, при който като база за определяне на обезщетението е взето възнаграждението от 967 лв. При така установената фактическа обстановка съдът направил извод за основателност на предявените искове и уважил същите. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, а брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на държавния служител да заеме службата. Нормата на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 4 от Постановление № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отменено, но в сила към момента, в който обезщетението е било дължимо) определя, че индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, като в приложенията към постановлението са определени минималните и максимални основни месечни заплати. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 5, ал. 5 вр. ал. 4 на действащото към настоящия момент Постановление на МС № 46 на МС от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. При присъждане размера на обезщетението съдът не се е съобразил с посоченото правило, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. Що се отнася до доводите на касатора, че от обезщетението следва да се приспадне полученото от жалбоподателката трудово възнаграждение, то същото е неоснователно. По несъмнен начин по делото е установено, че София Вълчинкова не е получавала възнаграждение за период от 10 месеца след прекратяване на служебното й правоотношение, като срокът започва да тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като от този момент държавният служител е престанал да заема държавна служба, в който смисъл е и нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане, при което съдът следва да назначи съдебно-икономическа експертиза със задача да даде заключение за размера на дължимото обезщетение на държавния служител за 10 месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение на Вълчинкова с оглед разпоредбите на ПМС № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.), с който размер да бъде съобразен и размера на изтеклата лихва за забава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,