Решение № 13710 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2010 г.

Решение № 13710 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, против решение № 61 от 3.06.2010 г. по адм. дело № 45 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено издаденото от касатора решение № КПК-3 от 8.02.2010 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 115, ал. 1 от КСО и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Държавна психиатрична болница, гр. Кърджали, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № КПК-3/8.02.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 1412/23.12.2009 г. на началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол", издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 2177/8.12.2009 г., с което Държавната психиатрична болница, гр. Кърджали,, е задължена да внесе сумата 4423.00 лв., от които 2158.69 лв. представляват неправилно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за сметка на ДОО през периода 1.07.2003 г. - 31.10.2009 г. и 2264.31 лв. - лихви. След като е приел за основателно възражението на ревизираното лице за изтекла погасителна давност за задълженията за периода 1.07.2003 г. - 31.12.2003 г., Административен съд - Кърджали незаконо-съобразно е отказал да се произнесе по съществото на спора. Съдът незаконосъобразно е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне с дадени указания за определяне на размера на вземането след обсъждане на направеното възражение за давност и приспадане на погасените на това основание задължения. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно което съдът отменя незаконосъобразния административен акт и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в случаите, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество. По настоящето дело естеството на спорния предмет позволява постановяване на съдебно решение по съществото на спора. Съдът е извършил процесуални действия за изясняване на фактите по делото относно установените задължения за всички ревизирани периоди. Назначил е съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на направените от осигурителя разходи за изплащане на парични обезщетения за сметка на ДОО и коректността на отразените данни в подадените декларации - образец № 1. В мотивите на съдебното решение съдът е подложил на обсъждане констатациите на вещото лице и е направил правни изводи за допуснати нарушения от страна на осигурителя при изготвяне на декларациите за НОИ и определяне размерите на обезщетенията за сметка на ДОО. След като е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност за част от ревизирания период, съдът е следвало да разреши спора по същество. В случай на невъзможност да определи самостоятелно размерите на отделните задължения (главници и лихви) за различните периоди съдът има процесуална възможност да изиска допълнителна справка-изчисление от административния орган или да допусне допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по реда на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК. Като е отменил изцяло оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с указание за определяне на размера на вземането, като се съобрази възражението за давност, Административен съд - Кърджали е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 127 от АПК. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,