Решение № 14417 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2016 г.

Решение № 14417 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. от гр. М. против решение № 79/05.02.2016 г., постановено по административно дело № 645/2015 г. по описа на Административен съд -М., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 224/02.04.2014 г. на орган по приходите при община М., потвърден с решение № 5/11.06.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община М., относно определеното задължение в размер на 15,17 лв. за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" на ТБО за периода 01.01.2014 г. 01.04.2014 г. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Същият твърди, че неправилно е установено задължението за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за периода 01.01.2014 г. - 01.04.2014 г. на база, определена в заповедта на кмета честота на извозванията, а не на база, определена от касатора честота за извозванията, декларирана в декларацията по чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М. /Наредбата/. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски. Ответникът - началник отдел "Местни приходи" при община М., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решението, в обжалваната част, Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на П. И. Д. от гр. М. против АУЗД/ № 224/02.04.2014 г. на орган по приходите при община М., потвърден с решение № 5/11.06.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община М., в частта относно определеното задължение в размер на 15,17 лв. за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" на ТБО за периода 01.01.2014 г. 01.04.2014 г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е счел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел още, че ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" следва да се изчисли на база честота на извозванията - 52 пъти годишно/един път седмично/, така както е определена в заповедта на кмета, а не на база честота на извозванията - 3 пъти годишно - декларирана от собственика на имота, предвид разпоредбата на чл. 19а от Наредбата. Така мотивиран съдът е отхвърлил подадената жалба в цитираната по-горе част. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. По делото не е спорно, че жалбоподателят е е собственик на 0,4670 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. М., ул. "Л. К.".№.... Не е спорно и обстоятелството, че същият е подал декларация по чл. 19а от Наредбата, в която е декларирал че през 2014 г. ще използва следните съдове за битови отпадъци- една кофа 0.1 куб. м. - три извозвания за годината. Не е спорно и обстоятелството, че община М. е осъществявала услугите "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци", за които се заплаща ТБО на територията, в която се намира и имотът на касатора. Спорният по делото въпрос е как следва да се изчисли ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" -на база честота на извозвания, определена в заповедта на кмета или на база честота на извозванията, декларирана от касатора в декларацията по чл. 19а от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 19а от Наредбата, когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 16 от наредбата подават декларация в общинска администрация - М. до 30 ноември предходната година. В декларацията се посочват вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от Общинския съвет честота за извозването на битовите отпадъци. В наредбата не е предвидена възможност собствениците на имоти да декларират честотата на извозванията. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Анализът на цитираните по-горе разпоредби води до извод, че честотата на извозванията се определя единствено и само от кмета на общината. Нито законът, нито наредбата предвиждат възможност собственикът на имота сам да определя честотата на сметоизвозване, която да служи като база за изчисляване на дължимата ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" при подадена декларация по чл. 19а от Наредбата. Без значение в случая е обстоятелството, че в образеца на декларацията по чл. 19а от наредбата е предвидена по погрешка възможност за деклариране на броя на извозванията. Декларираният от касатора брой на извозванията е ирелевантен за определяне на ТБО. Както правилно е приел и решаващият съд ТБО следва да се определи на база честота на извозванията, обявена в заповедта на кмета, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Неоснователно е и възражението, че услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не е предоставяна реално за имота на жалбоподателя. Както правилно е приел и първоинстанционният съд представените по делото доказателства установяват, че на територията, където е разположен имотът на жалбоподателя тези услуги са извършвани действително. Обстоятелството, че кофата на жалбоподателя се намира в имот, който се заключва и до нея няма достъп, не опровергава факта на реално предоставяне на услугата. Защото съдовете за смет трябва да са разположени така, че дружеството, извършващо услугите по сметосъбиране и сметоизвозване да има непрекъснат достъп до тях. Фактът, че в имота на касатора не се генерират отпадъци, които да налагат ежеседмичното извозване, също е без значение в случая. От значение е обстоятелството, че общината има готовност и предлага възможност за ежеседмично извозване на битовите отпадъци, така както е обявено в заповедта на кмета. От значение е и обстоятелството, че общината е предоставяла услугата на територията, в която се намира и имотът на жалбоподателя. Дали касаторът ще се възползва от тази възможност като предоставя ежеседмичен достъп до контейнера си или няма да се възползва, като заключва контейнера в имота си, е без значение за определянето на размера на дължимата ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". И в двата случая ТБО ще се определя на база честота на извозванията, обявена в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Предвид изложеното постановеното от Административен съд - М. решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение