Решение № 50160 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3080/2021 г.

Решение № 50160 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3080/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Й. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр. д. № 90/21 г. в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл. 33 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради твърдяното от касаторката противоречие на въззивното решение по този иск с практиката на ВКС – р. по гр. д. № 1015/11 г. на четвърто г. о. и опр. по ч. гр. д. № 2144/08 г. на първо г. о., по правния въпрос: Срокът по чл. 33, ал. 2 ЗЗД за предявяване на иска по ал. 1 давностен ли е или преклузивен? В останалата обжалвана от Й. Г. част - по исковете с пр. осн. чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗД, въззивното решение не допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба се правят и в съд. заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл. 33 ЗЗД, иска се отмяната му и разглеждане на иска по същество. Ответникът по жалба Църковно настоятелство при Храм "Света Троица", [населено място] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 33 ЗЗД, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, се приема, че срокът по чл. 33, ал. 2 ЗЗД е давностен и че за погасяването на иска по давност съдът може да се произнесе само по възражение за изтекла давност на ответната страна, но не и служебно. Ако по повод на направеното от ответника възражение за изтекла давност се установи, че срокът за предявяването е пропуснат, искът следва да се приеме за неоснователен- опр. по ч. гр. д. № 2144/08 г. на първо г. о. на ВКС. Унищожение може да иска само засегнатата от порока страна и давността започва да тече от сключването на договора – р. по гр. д. № 1015/11 г. на четвърто г. о. на ВКС. Представените с отговора на жалбата и писмената защита на ответника определение на ВКС по ч. гр. д. № 269/12 г. и р. по гр. д. № 3530/19 г. на второ г. о. на ВКС са за срока по чл. 33, ал. 2 ЗС и са неотносими за случая. Същото се отнася и за решението по гр. д. № 3099/15 г. на второ г. о. на ВКС, в което е обсъден характерът на срокове по СК. Определението на ВКС, трето г. о. по гр. д. № 3820/19 г. е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не е практика на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК – ТР № 1/19.02.10 г. ОСГТК. По касационните основания: Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от касаторката срещу ответника иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт № 45/17.04.18 г. между наследодателя на ищцата Й. Т. и Църковното настоятелство при Храм "Св. Троица", поради крайна нужда при явно неизгодни за продавача условия - и е прекратил производството по иска поради недопустимостта му, на осн. чл. 33, ал. 2 ЗЗД. Според въззивния съд срокът по чл. 33, ал. 2 ЗЗД е преклузивен, а не давностен, както е приел районният съд, и за него съдът следи и служебно. С изтичане на преклузивния срок се погасява правото на иск, което е процесуална пречка за предявяването на иска. В случая искът е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок, считано от сключването на договора за продажба на 17.04.18 г., поради което според въззивния съд е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. Тези изводи противоречат на закона – чл. 33, ал. 2 ЗЗД и на практиката по прилагането му, която утвърждава разбирането, че срокът по чл. 33, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия е давностен / както е давностен и срокът за унищожаване на договорите по чл. 32, ал. 2 ЗЗД – р. по гр. д. № 302/03 г. на второ г. о., р. по гр. д. № 392/12 г. на четвърто г. о. на ВКС и др. /, давността тече от сключване на договора, не се прилага служебно от съда и е от значение за основателността на иска. Въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска с пр. осн. чл. 33 ЗЗД е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по този иск от друг състав. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.