Решение № 9076 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2016 г.

Решение № 9076 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Р. (РИОСВ) против решение № 4/25.02.2016 г., постановено по адм. д. № 421/2015 г. по описа на Административен съд-Р. (АС-Р.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде "решено делото по същество" или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът "ДМВ"ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 4/25.02.2016 г., постановено по адм. д. № 421/2015 г. по описа на АС-Р. е отменено решение № РУ-65-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ в разпоредителната част, с която са поставени условия в т. V, т. 2 и т. 3. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, но в противоречие с Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, защото е възможно да бъде сменено предназначението на имота, а при преценката за необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда не е допустимо да се поставят предварителни условия. Така постановеното съдебно решение е неправилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил само две условия като ги е индивидуализирал, че се съдържат в т. V (пет), т. 2 (две) и т. 3 (три) на решение № РУ-65-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ без да се съобрази с изричните и задължителни указания относно предмета на съдебен контрол, съдържащи се в определение № 12470/23.11.2015 г., постановено по адм. д. 12909/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Административният съд е следвало да съобрази пълното съдържание на оспорения административен акт, независимо от неговото наименование и структуриране. "ДМВ"ЕООД е оспорило административния акт поради несъгласието си с две от поставените в него условия, при които да не се извършва ОВОС, но съдът е следвало да съобрази, че волеизявлението на директора на РИОСВ-Р. представлява една цялост от всичките му състави елементи. Съдът не е взел предвид, че в случая не са налице няколко отделни волеизявления в една писмена форма, а единен административен акт, отразяващ едно единствено волеизявление, поради което не е възможно да бъдат отменени само отделни негови части без да се извърши анализ доколко без поставените две условия, с които "ДМВ"ЕООД не е съгласен, останалите му части (да не се извършва ОВОС) биха останали същите или по този начин се променя същността на акта. Изрично следва да бъде посочено, че "ДМВ"ЕООД оспорва законосъобразността на акта, защото счита, че директорът на РИОСВ-Р. няма правомощие да поставя следните условия: "т. 2 В имот с номер 009032 в землището на гр. М. са допустими единствено съпътстващи дейности. Не се допускат дейности, свързани с разширение на резервоарния парк или други с производствен характер. и т. 3. По северната и източната граница на петролната база да се изгради пожарозащитна стена. Проектирането да се извърши в съответствие със специализираната Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар". Видно от съдържанието на решение № РУ-65-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ-Р. то се състои от разпоредителна частта (да не се извършва ОВОС), мотиви и условия. Условията, поставени на основание чл. 82, ал. 5 от ЗООС са елемент от разпоредителната част на акта, защото те я допълват и в конкретния случай дори я уточняват в много специфични параметри. Мотивите на решението са структурирани в пет точки, обозначени с римски цифри, като т. V от мотивите има подточки 1 и 2. Условията, представляващи част от същинското волеизявление на административния орган, имат отделна номерация (т. 1, 2 и 3), с което дори и визуално са отграничени от мотивите на акта. Следователно дори и поради начина на структуриране на обжалвания акт не е може да се приеме, че условията, при които не следва да се извършва ОВОС, трябва да се възприемат като част от т. V на мотивите само защото са поставени след нея. В този смисъл са изричните указания на Върховния административен съд, съдържащи се в цитираното определение, постановено по повод частна жалба на "ДМВ"ЕООД против определение на АС-Р. за прекратяване на производството по делото. Тези условия не са част от т. V (пет) от мотивите на решението на директора на РИОСВ-Р., а са отделни условия по чл. 82, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Раздел или т. V (пет) от мотивите на решението на директора на РИОСВ-Р. се състои само от два абзаца, които са номерирани с 1 и 2 и не съдържа т. 3. Изложението в този раздел е относно обществения интерес към инвестиционното намерение и в никакъв случай не кореспондира с оспорването в жалбата на "ДМВ"ЕООД и мотивите на обжалваното съдебно решение. Независимо от задължителните указания на Върховния административен съд относно предмета на съдебен контрол, АС-Р. е отменил само част от административния акт и то при непрецизното му индивидуализиране в диспозитива: отменят се т. V (пет), т. 2 (две) и т. 3 (три) при липса на т. 3 в т. V. Неправилното определяне предмета на спора е съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на двете страни по спора и представлява основание за отмяна на обжалваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В противоречие със събраните доказателства и при неправилно тълкуване на нормативната уредба АС - Р. приема, че от заключението на вещото лице следва недопустимост и незаконосъобразност на част от условията по чл. 82, ал. 5 от ЗООС на решение № РУ-65-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ. При този извод решаващият съдебен състав изцяло се позовава на заключението на вещото лице и отговорите, които то дава в открито съдебно заседание, без да извърши собствен анализ на приложимите правни норми и относимите към спора факти. В тази част съдебното решение съдържа и вътрешно противоречие доколкото е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган т. е. решението е в кръга на правомощията на директора на РИОСВ-Р., но едновременно с това са отменени поставените с него допълнителни условия, при които да не се извършва ОВОС, защото те "не можело да се поставят от директора на РИОСВ-Р.". Правомощията на директора на РИОСВ-Р., които са от знание за настоящия казус, произтичат от чл. 93, ал. 3 от ЗООС и въпросът доколко са упражнени в рамките на предоставената от закона компетентност е правен, а не технически. Като се е доверил безрезервно на изводите на съдебния експерт, които на практика са с правен характер, без да извърши собствен анализ на фактическите констатации, съдържащи се в заключението на вещото лице, съдът е постановил съдебно решение в нарушение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК - липса на собствени мотиви по отношение основен спорен по делото въпрос, което също представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК поради допуснатите съществени процесуални нарушения, които не е възможно да бъдат отстранени пред настоящата инстанция, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Р.. При новото разглеждане на спора следва да бъде разгледан целия предмет на съдебния спор, съгласно задължителните указания на Върховния административен съд, съдържащи се в определение № 12470/23.11.2015 г., постановено по адм. д. 12909/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и настоящото съдебно решение. При разглеждане на спора следва да бъдат обсъдени в цялост и всички събрани доказателства, включително и тези относно характера на инвестиционното намерение и статута на недвижимия имот, като въз основа на тях се изясни фактическата обстановка по спора, включително и да се извърши анализ доколко при решението на директора на РИОСВ-Р. е издадено при изяснена фактическа обстановка и дали преценката на административния орган на необходимостта от извършване на ОВОС (да не се извършва ОВОС) е предпоставено и основно от оспорените две условия за начина на реализиране на инвестиционното намерение. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК направените и претендирани разноски следва да бъдат определени при окончателното разрешаване на спора по същество. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение